1 N a, no te toru o nga tau o Hohea tama a Eraha kingi o Iharaira, i kingi ai a Hetekia tama a Ahata kingi o Hura.

В третата година на Израелевия цар Осия, Иловия син, се възцари Езекия, син на Юдейския цар Ахаз.

2 E rua tekau ma rima ona tau i tona kingitanga, a e rua tekau ma iwa nga tau i kingi ai ia ki Hiruharama; a ko te ingoa o tona whaea ko Api, he tamahine na Hakaraia.

Той беше на възраст двадесет и пет години, когато се възцари, и царува̀ двадесет и девет години в Йерусалим; името на майка му беше Авия, Захариева дъщеря.

3 N a he tika tana mahi ki te titiro a Ihowa, i rite ki nga mea katoa i mea ai a Rawiri, tona tupuna.

Той вършѝ това, което беше праведно пред Господа, напълно както баща му Давид:

4 I whakakahoretia e ia nga wahi tiketike, i tukitukia hoki nga whakapakoko, tuaina ana e ia te Ahera: a mongamonga ana i a ia te nakahi parahi, i hanga nei e Mohi; tahu tonu ai hoki nga tama a Iharaira i te whakakakara ki taua mea a taea noatia ta ua ra; a tapa ana e ia, ko Nehuhatana.

събори високите места, изпочупи кумирите, изсече ашерите и унищожи медната змия, която Моисей беше направил, защото дори до онова време израелтяните ѝ кадеха; и я нарече Нехущан.

5 I whakawhirinaki hoki ia ki a Ihowa, ki te Atua o Iharaira; na kahore he rite mona o nga kingi katoa o Hura i muri i a ia, o era ranei i mua atu i a ia.

На Господа, Израелевия Бог, се упова. Нямаше подобен на него между всички Юдейски царе, нито между онези, които бяха след него, нито преди него;

6 I piri tonu hoki ia ki a Ihowa, kihai i mahue te whai i a ia, engari i puritia e ia ana whakahau i whakahau ai a Ihowa ki a Mohi.

защото се прилепи към Господа, не престана да Го следва и опази заповедите, които Господ даде на Моисей.

7 N a i a ia a Ihowa, a oti pai ana tana i nga wahi katoa i haere ai ia. Na ka whakakeke ia ki te kingi o Ahiria, a kihai i mahi ki a ia.

И Господ беше с него; където и да излизаше, той благоуспяваше; и въстана против асирийския цар и не му слугуваше вече.

8 I patua e ia nga Pirihitini tae noa ki Kaha, ki ona rohe, i te taumaihi o nga kaitutei ki te pa taiepa.

Той порази филистимците до Газа и околностите ѝ, от стражарска кула до укрепен град.

9 N a i te wha o nga tau o Kingi Hetekia, ara i te whitu o nga tau o Honea tama a Eraha kingi o Iharaira, ka whakaekea Hamaria e Haramanehere kingi o Ahiria, whakapaea ana e ia.

А в четвъртата година на цар Езекия, която беше седмата година на Израелевия цар Осия, син на Ила, асирийският цар Салманасар воюваше против Самария и я обсаждаше.

10 A , i te mutunga o te toru o nga tau, ka horo a reira i a ratou; ara no te ono o nga tau o Hetekia, koia ra te iwa o nga tau o Hohea kingi o Iharaira, ka horo Hamaria.

След три години я превзе; в шестата година на Езекия, която беше девета година на Израелевия цар Осия, Самария беше превзета.

11 N a ka whakahekea e te kingi o Ahiria a Iharaira ki Ahiria, whakanohoia ana e ia ki Haraha, ki Haporo, ki te taha o te awa o Kotana ki nga pa ano hoki o nga Meri:

Асирийският цар отведе Израел в плен в Асирия и ги настани в Ала и Авор при реката Гозан и в мидските градове;

12 M o ratou kihai i rongo ki te reo o Ihowa, o to ratou Atua, engari takahia ana e ratou tana kawenata me nga mea katoa i whakahaua mai e Mohi, e ta Ihowa pononga; kihai i whakarangona, kihai i mahia.

защото не послушаха гласа на Господа, своя Бог, а престъпиха завета Му - всичко, което Господният слуга Моисей заповяда - и не послушаха, нито го извършиха.

13 N a no te tekau ma wha o nga tau o Kingi Hetekia ka whakaekea nga pa taiepa katoa o Hura e Henakeripi kingi o Ahiria, a horo ana i a ia.

А в четиринадесетата година на цар Езекия асирийският цар Сенахирим воюва против всички укрепени Юдейски градове и ги превзе.

14 N a ka unga tangata a Hetekia kingi o Hura ki te kingi o Ahiria ki Rakihi hei mea, Kua hara ahau; hoki atu i ahau: ko tau e whakapikau mai ai ki ahau ka pikaua e ahau. Na whakaritea ana e te kingi o Ahiria ki a Hetekia kingi o Hura kia toru rau t aranata hiriwa, kia toru tekau hoki taranata koura.

Тогава Юдейският цар Езекия прати до асирийския цар в Лахис да кажат: Съгреших; отиди си от мене; каквото ми наложиш, ще го направя. И така, асирийският цар наложи на Юдейския цар Езекия триста таланта сребро и тридесет таланта злато.

15 N a hoatu ana e Hetekia ki a ia te hiriwa katoa i kitea ki te whare o Ihowa, ki nga taonga ano o te whare o te kingi.

И Езекия му даде цялото сребро, което се намери в Господния дом и в съкровищата на царската къща.

16 N o taua wa ano ka tapahia e Hetekia te koura o nga tatau o te temepara o Ihowa, o nga pou hoki i whakakikoruatia nei e Hetekia kingi o Hura, a hoatu ana ki te kingi o Ahiria.

В това време Езекия откова златото от вратите на Господния храм и от стълбовете, които той, Юдейският цар Езекия, беше обковал със злато, и го даде на асирийския цар.

17 N a ka unga e te kingi o Ahiria a Taratana, a Rapaharihi, a Rapahake i Rakihi ki a Kingi Hetekia ki Hiruharama, he nui te ope, Na haere ana ratou, ka tae ki Hiruharama. A, i to ratou taenga atu, ka haere ratou, ka tu ki te awakeri o te puna wai o runga, o tera i te huarahi o te mara a te kaihoroi kakahu.

Но асирийският цар прати от Лахис Тартана, Рапсарис и Рапсак с голяма войска при цар Езекия в Йерусалим. А те възлязоха и дойдоха в Йерусалим. И когато стигнаха, застанаха при водопровода на горния водоем, който е по пътя към тепавичарската нива.

18 N a, ka karanga ratou ki te kingi, ka puta atu ki a ratou a Eriakimi tama a Hirikia, te rangatira o te whare, a Hepena kaituhituhi, a Ioaha tama a Ahapa te kaiwhakamahara.

И когато извикаха към царя, при тях излязоха управителят на двореца Елиаким, Хелкиевият син, секретарят Шевна и летописецът Йоах, Асафовият син.

19 N a ka mea a Rapahake ki a ratou, Korero atu ainei ki a Hetekia, Ko te kupu tenei a te kingi nui, a te kingi o Ahiria, He aha tenei whakawhirinaki, e whakawhirinaki na koe?

Тогава Рапсак им каза: Съобщете сега на Езекия: Така казва великият цар, асирийският цар: Каква е тази увереност, на която се уповаваш?

20 E mea na koe, otiia he mea ngutu kau, Tenei te ngarahu tika, te kaha mo te whawhai. Na e whakawhirinaki ana koe ki a wai, i whakakeke ai koe ki ahau?

Ти казваш: Имам благоразумие и сила за воюване. Но това са само лицемерни думи. И така, на кого се надяваш, че си въстанал против мене?

21 N ana, e whakawhirinaki ana koe ki tena kakaho pepe hei tokotoko, ki a ngoto ki roto ki tona ringa, na, kua tu. Ka pera ano a Parao kingi o Ihipa ki te hunga katoa e okioki ana ki a ia.

Виж, ти се надяваш като че ли на тояга, на онази счупена тръстика на Египет, на която, ако се опре някой, ще се забучи в ръката му и ще я промуши. Такъв е египетският цар фараон за всички, които се надяват на него.

22 O tiia ki te mea mai koutou ki ahau, Ko Ihowa, ko to matou Atua ta matou e whakawhirinaki nei: he teka ianei ko ia tena, nana nei nga wahi tiketike, me nga aata i whakakahoretia atu nei e Hetekia, a kua mea ia ki a Hura raua ko Hiruharama, Hei mu a i tenei aata i Hiruharama koutou koropiko ai?

Но ако ми кажете: На Господа, нашия Бог, се уповаваме, то Той не е ли Онзи, Чиито високи места и жертвеници премахна Езекия, като каза на Юдея и на Йерусалим: Пред този жертвеник в Йерусалим се покланяйте?

23 N a homai aianei he utu pupuri ki toku ariki, ki te kingi o Ahiria, a ka hoatu e ahau ki a koe etahi hoiho, kia rua mano, ki te taea e koe te whakanoho kaieke ki runga.

И така, сега дай хора в залог на господаря ми, асирийския цар; а аз ще ти дам две хиляди коне, ако можеш от своя страна да поставиш на тях ездачи.

24 A me pehea e taea ai e koe te pare atu te kanohi o tetahi rangatira kotahi o nga iti rawa o nga pononga a toku ariki, a ka whakawhirinaki koe ki Ihipa hei hariata, hei kaieke hoiho mau?

Как тогава ще отблъснеш един военачалник от най-ниските слуги на господаря ми? Но пак се уповаваш на Египет за колесници и конници!

25 I haere kau mai ranei ahau, kahore a Ihowa, ki te huna i tenei wahi? I mea a Ihowa ki ahau, Haere ki te whenua ra huna ai.

Без волята на Господа ли излязох сега на това място, за да го съсипя? Господ ми каза: Излез против тази земя и я съсипи.

26 K atahi ka mea a Eriakimi tama a Hirikia ratou ko Hepena, ko Ioaha, ki a Rapahake, Korero koa ki au pononga i te reo Hiriani; e matau ana hoki matou ki tena reo; kaua e korero mai ki a matou i te reo Hurai i te mea e whakarongo ana te iwi i runga i te taiepa.

Тогава Елиаким, Хелкиевият син, Шевна и Йоах казаха на Рапсак: Говори, молим, на слугите си на сирийски, защото го разбираме; недей ни говори на юдейски, за да не чуе народът, който е на стената.

27 A no ra ko Rapahake ki a ratou, I unga mai ranei ahau e toku ariki ki tou ariki, a ki a koe, hei korero i enei kupu? He teka ianei i unga mai ahau e ia ki nga tangata e noho ana i runga i te taiepa, kia kainga e ratou to ratou paru, kia inumia to ratou mimi, ara e koutou tahi?

Но Рапсак им отговори: Дали ме е пратил господарят ми само при твоя господар и при тебе да говоря тези думи? Не ме ли е изпратил при мъжете, които седят на стената, за да ядат заедно с вас изпражненията си и да пият пикочта си?

28 K atahi a Rapahake ka tu, a he nui tona reo ki te karanga i te reo Hurai; i korero ia, i mea, Whakarongo ki te kupu a te kingi nui, a te kingi o Ahiria.

Тогава Рапсак застана и извика на юдейски със силен глас: Слушайте думата на великия цар, асирийския цар -

29 K o te kupu tenei a te kingi Kei tinihangatia koutou e Hetekia; e kore hoki koutou e taea te whakaora e ia i tona ringa:

така казва царят: Да не ви мами Езекия. Защото той няма да може да ви избави от ръката ми.

30 K ei meinga hoki koutou e Hetekia kia whakawhirinaki ki a Ihowa, i a ia e ki na, He pono, tera tatou e whakaorangia e Ihowa, e kore hoki tenei pa e tukua ki te ringa o te kingi o Ahiria.

И да не ви кара Езекия да се уповавате на Господа, като казва: Господ непременно ще ни избави и този град няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.

31 K aua e rongo ki a Hetekia; ko te kupu tenei a te kingi o Ahiria, Houhia ta koutou rongo ki ahau, ka haere mai ki waho ki ahau; ka kai ai koutou i nga hua o tana waina, o tana waina, o tana piki, o tana piki, ka inu ano i te wai o tana puna, o ta na puna:

Не слушайте Езекия, защото така казва асирийският цар: Сключете договор с мен и излезте при мен, и яжте всеки от лозето си и всеки от смокинята си, и пийте всеки от водата на кладенеца си,

32 K ia tae atu ra ano ahau ki te tiki atu i a koutou ki te whenua penei i to koutou nei whenua, ki te whenua witi, waina, ki te whenua taro, mara waina, ki te whenua hinu oriwa, honi hoki, kia ora ai koutou, kei mate; kaua hoki e whakarongo ki a He tekia, i a ia e tohe na ki a koutou, e mea na, Ma Ihowa tatou e whakaora.

докато дойда и ви заведа в земя, подобна на вашата, земя, която изобилства с жито и вино, земя, която изобилства с хляб и лозя, земя, която изобилства с дървено масло и мед, за да живеете и да не умрете. И не слушайте Езекия, когато би ви убеждавал, като казва: Господ ще ни избави.

33 I ora ranei i tetahi o nga atua o nga tauiwi tona whenua i te ringa o te kingi o Ahiria?

Някой от боговете на народите избавил ли е земята си от ръката на асирийския цар?

34 K ei hea nga atua o Hamata, o Arapara? kei hea nga atua o Heparawaima, o Hena, o Iwa? i whakaorangia ranei e ratou a Hamaria i toku ringa?

Къде са боговете на Емат и Аршад? Къде са боговете на Сефаруим, на Ена и на Ава? Избавиха ли те Самария от ръката ми?

35 K o wai o nga atua katoa o nga whenua, kua whakaorangia e ratou to ratou whenua i toku ringa, e whakaorangia ai e Ihowa a Hiruharama i toku ringa?

Кои от всичките богове на тези страни са избавили земята си от моята ръка, за да избави Йехова Йерусалим от ръката ми?

36 O tiia whakarongo kau ana tera te iwi, kihai i whakahoki kupu ki a ia; ko ta te kingi hoki tena i ako ai, i ki ai, Kaua e whakahoki kupu atu ki a ia.

А народът мълчеше и не му отговориха нито дума, защото царят беше заповядал: Да не му отговаряте.

37 K atahi ka haere a Eriakimi tama a Hirikia, te rangatira o te whare, a Hepena te kaituhituhi, a Ioaha tama a Ahapa te kaiwhakamahara ki a Hetekia, he mea haehae o ratou kakahu, a korerotia ana e ratou ki a ia nga kupu a Rapahake.

Тогава управителят на двореца Елиаким, Хелкиевият син, секретарят Шевна и летописецът Йоах, Асафовият син, дойдоха при Езекия с раздрани дрехи и му известиха Рапсаковите думи.