1 N a, muri iho i tenei ka mea hariata a Apoharama mona, me etahi hoiho, me nga tangata e rima tekau hei rere i tona aroaro.

След това Авесалом си набави колесници и коне и петдесет мъже, които да тичат пред него.

2 N a ka maranga wawe a Apoharama, a ka tu ki te taha o te huarahi, ki te kuwaha, na ki te mea he take ta tetahi tangata e tika ana kia tae ki te kingi kia whakaritea, ka karanga a Apoharama ki a ia, ka mea, No tehea pa koe? A ka pea tera, No tetahi o nga iwi o Iharaira tau pononga.

И Авесалом ставаше рано, заставаше край пътя до портата; и когато някой имаше дело, за което трябваше да дойде пред царя за съд, Авесалом го викаше и го питаше: От кой град си? А той отговаряше: Слугата ти е от еди-кое си Израелево племе.

3 N a ka mea a Apoharama ki a ia, Nana, he pai au korero, he tika; heoi kahore he tangata a te kingi hei whakarongo ki a koe.

Тогава Авесалом му казваше: Виж, твоята работа е добра и права, но от страна на царя няма кой да те чуе.

4 I mea ano a Apoharama, Aue, me i tu ahau hei kaiwhakarite mo te whenua, a ka tae mai ki ahau nga tangata katoa he take nei ta ratou, he whakawa, ina ka whakarite tika ahau ki a ia!

Авесалом прибавяше още: Да бях само поставен съдия на тази страна, за да може да идва при мене всеки, който има спор или дело, за да го оправдавам!

5 N a ka whakatata mai he tangata ka piko ki a ia, na ka totoro tona ringa ka hopu i a ia, ka kihi i a ia.

И когато някой се приближаваше да му се поклони, той протягаше ръка, прегръщаше го и го целуваше.

6 P enei tonu te mahi a Apoharama ki a Iharaira katoa, i haere mai ki te kingi kia whakaritea he whakawa; na tahaetia ana e Apoharama nga ngakau o nga tangata o Iharaira.

Така постъпваше Авесалом с всеки израелтянин, който идваше при царя за съд. По този начин Авесалом подмамваше сърцата на Израелевите мъже.

7 N a, ka pau nga tau e wha, ka mea a Apoharama ki te kingi, Tukua ahau kia haere ki te whakamana i aku kupu taurangi, ki Heperona, i puaki ra i ahau ki a Ihowa.

След като изминаха четири години, Авесалом каза на царя: Моля, позволи ми да отида в Хеврон, за да изпълня оброка, който направих на Господа.

8 I puaki hoki te kupu taurangi a tau pononga i ahau e noho ana i Kehuru i Hiria; i mea ahau, Ki te whakahokia ahau e Ihowa ki Hiruharama, katahi ahau ka mahi ki a Ihowa.

Слугата ти направи оброк, когато живееше в Гесур, в Сирия, като казах: Ако наистина Господ ме върне в Йерусалим, тогава ще послужа на Господа.

9 N a ka mea te kingi ki a ia, Haere marie. Na whakatika ana ia, a haere ana ki Heperona.

Царят му каза: Иди с мир. И така, той тръгна и отиде в Хеврон.

10 O tiia ka tono tutei a Apoharama puta noa i nga iwi katoa o Iharaira, hei mea, Rongo kau koutou i te tangi o te tetere, ko reira koutou ka mea, Ko Apoharama te kingi kei Heperona.

А Авесалом разпрати шпиони по всички Израелеви племена да казват: Щом чуете тръбния звук, кажете: Авесалом се възцари в Хеврон.

11 E rua rau ano nga tangata i haere tahi i a Apoharama i Hiruharama, he hunga i karangatia: otiia he haere noa ta ratou, kihai hoki i mohio ki tetahi mea.

А с Авесалом тръгнаха от Йерусалим двеста мъже; те бяха поканени и отидоха чистосърдечно, без да знаят нещо.

12 I tikina ano e Apoharama a Ahitopere Kironi, te kaiwhakatakoto whakaaro a Rawiri i tona pa i Kiroho, i a ia ano e patu ana i nga patunga tapu. Na kua kaha te whakapiko; i tini haere hoki nga tangata a Apoharama.

После, докато принасяше жертвите, Авесалом покани Давидовия съветник, гилонеца Ахитофел, от града му Гило. И заговорът беше силен, понеже народът постоянно се умножаваше около Авесалом.

13 N a ko te taenga o tetahi kaikorero ki a Rawiri, ko tana kupu, Kei te whai i a Apoharama nga ngakau o nga tangata o Iharaira.

Тогава при Давид дойде вестоносец и му каза: Сърцата на Израелевите мъже се обърнаха към Авесалом.

14 N a ka mea a Rawiri ki ana tangata katoa i tona taha i Hiruharama, Whakatika, ka rere tatou; kei kore hoki he mawhititanga atu mo tetahi o tatou i te aroaro o Apoharama: hohoro te haere, kei hohoro mai ia, a ka mau tatou; na ka akina mai e ia he kino ki a tatou, a ka tukitukia te pa ki te mata o te hoari.

А Давид нареди на всички слуги, които бяха с него в Йерусалим: Станете да бягаме, иначе никой от нас няма да може да се спаси от Авесалом. Побързайте да вървим, да не би да ни застигне скоро, да докара зло върху нас и да порази града с острието на меча.

15 N a ka mea nga tangata a te kingi ki te kingi, Tenei au pononga hei mea i nga mea katoa e whakarite ai toku ariki, te kingi.

Царските слуги казаха на царя: Слугите ти са готови да вършат всичко, което избере господарят ни, царят.

16 N a haere ana te kingi me tona whare katoa i muri i a ia. Na i mahue i te kingi tekau nga wahine, he wahine iti nana, hei tiaki i te whare.

И така, царят излезе и целият му дом след него. А царят остави десет жени, наложници, да пазят къщата.

17 A haere ana te kingi ratou ko te iwi katoa i muri i a ia, a whanga ana i Petemerehaka.

Царят излезе и целият народ го последва, и се спряха на едно далечно място.

18 I haere atu ano ana tangata katoa i tona taha; i haere atu ano hoki i mua i te kingi, nga Kereti katoa, nga Pereti katoa, me nga Kiti katoa; nga rau e ono i whai mai nei i a ia i Kata.

Всичките му слуги вървяха близо до него, а всички херетци, фелетци и гетци, шестстотин мъже, които го бяха последвали от Гет, вървяха пред царя.

19 N a ka mea te kingi ki a Itai Kiti, He aha koe i haere mai ai i a matou? hoki atu, e noho i te kingi: he tangata ke hoki koe, he noho ke i tou whenua.

Тогава царят каза на гетеца Итай: Защо идваш и ти с нас? Върни се и остани с царя, защото си чужденец и си се преселил от мястото си.

20 N onanahi noa nei koe i tae mai ai, a kia mea ahau i a koe i tenei ra kia kopikopiko noa iho i a matou, i taku haere noa atu? Hoki atu, whakahokia ano ou teina; kia whai tahi te pono me te aroha i a koe.

Ти дойде вчера; и днес да те карам ли да скиташ с нас? Аз ще ида където мога, а ти се върни. Заведи с теб и братята си. Милост и вярност да бъдат с теб!

21 N a ka whakahoki a Itai ki te kingi, ka mea, E ora ana a Ihowa, e ora ana hoki toku ariki te kingi, na, ko te wahi e noho ai toku ariki, te kingi, ahakoa i te mate, ahakoa i te ora, ko reira ano tau pononga.

А Итай отговори на царя: Заклевам се в живота на Господа и в живота на господаря ми, царя, където и да бъде господарят ми, царят, било за смърт, било за живот, там ще бъде и слугата ти.

22 A no ra ko Rawiri ki a Itai, Hoatu, whiti atu. Na whiti ana a Itai Kiti, ratou ko ana tangata katoa me nga tamariki katoa i a ia.

Тогава Давид каза на Итай: Иди и премини. И така, преминаха гетецът Итай и всичките му мъже, и всички деца, които бяха с него.

23 N ui atu hoki te reo i tangi ai te whenua katoa, a ka whiti atu te iwi katoa; i whiti atu hoki te kingi i te awaawa o Kitirono, a i whiti atu ano te iwi katoa i te huarahi e tika ana ki te koraha.

А хората от цялата местност плачеха със силен глас, докато преминаваше целият народ. Царят премина потока Кедрон и целият народ потегли по пътя за пустинята.

24 K o Haroko ano tera, me nga Riwaiti katoa e amo ana i te aaka o te kawenata a te Atua: na ka whakatakotoria te aaka a te Atua; na ka piki a Apiatara, a poto noa te iwi katoa te whiti atu i roto i te pa.

Дойде и Садок и заедно с него - всички левити, които носеха ковчега за плочите на Божия завет. И сложиха Божия ковчег ( при който се качи и Авиатар), докато целият народ излезе от града.

25 N a ka mea te kingi ki a Haroko, Whakahokia te aaka a te Atua ki te pa: ki te manakohia ahau e Ihowa, ka whakahokia ahau, a ka whakakitea taua aaka me tona nohoanga ki ahau.

Тогава царят каза на Садок: Върни Божия ковчег в града. Ако придобия благоволението на Господа, Той ще ме възвърне, за да видя Него и обиталището Му.

26 A ki te mea ia ki ahau, Kahore ahau e pai ki a koe; tenei ahau, mana e mea ki ahau te mea e pai ana ki tana titiro.

Но ако каже така: Нямам благоволение в теб, ето ме, нека ми стори каквото Му се вижда за добро.

27 I mea ano te kingi ki a Haroko tohunga, Ehara ianei koe i te matakite? hoki marie ki te pa, koutou ko a korua tama tokorua, ara tau tama a Ahimaata, me Honatana tama a Apiatara.

Царят каза още на свещеника Садок: Нали си ясновидец? Върни се в града с мир. С вас нека се върнат и двамата ви сина - твоят син Ахимаас и Авиатаровият син Йонатан.

28 N ana, me tatari ahau ki nga kauanga i te koraha, kia tae ake ra ano he korero i a korua hei whakaatu tikanga ki ahau.

Аз ще се бавя при бродовете в пустинята, докато дойде вест от вас, за да знам какво да направя.

29 N a whakahokia ana te aaka a te Atua e Haroko raua ko Apiatara ki Hiruharama, a noho ana raua i reira.

И така, Садок и Авиатар върнаха Божия ковчег в Йерусалим и останаха там.

30 N a piki atu ana a Rawiri i te pikitanga o Maunga Oriwa, me te tangi, me te piki haere; hipoki rawa tona matenga, kahore hoki ona hu i a ia e haere ana: na, ko nga tangata katoa i a ia, hipoki rawa te matenga o tenei, o tenei; heoi piki ana ratou, me te tangi ano i a ratou e piki ana.

А Давид се изкачваше по възвишението на маслинения хълм и плачеше, като се изкачваше. Вървеше бос и с покрита глава. И всички хора, които бяха с него, покриваха всеки главата си и плачеха, като се изкачваха.

31 N a ka korero tetahi ki a Rawiri, ka mea, Kei roto a Ahitopere i nga kaiwhakatupu i te he, kei a Apoharama. Na ka mea a Rawiri, Tena ra, e Ihowa, whakakuwaretia nga whakaaro o Ahitopere.

Тогава известиха на Давид, че и Ахитофел е между заговорниците с Авесалом. А Давид каза: Господи, моля Ти се, осуети съвета на Ахитофел.

32 A , no te ekenga o Rawiri ki te tihi, ki te wahi e koropiko ai ki te Atua, na, ko Huhai Araki ka whakatau i a ia, he mea haehae tona kakahu, me te oneone i runga i tona matenga.

И когато Давид стигна на върха на хълма, където ставаше богопоклонение, архиецът Хусай го посрещна с раздраната си дреха и с пръст на главата си.

33 N a ka mea a Rawiri ki a ia, Ki te haere tahi tatou, hei whakaware kau koe ki ahau:

Давид му каза: Ако дойдеш с мене, ще ми бъдеш в тежест,

34 E ngari ki te hoki koe ki te pa, a ka mea ki a Apoharama, Hei pononga ahau mau, e te kingi, he pononga ahau na tou papa i mua, inaianei hei pononga ahau mau: penei mau e whakataka te whakaaro o Ahitopere moku.

но ако се върнеш в града и кажеш на Авесалом: Царю, ще ти бъда слуга; както бях слуга на баща ти досега, така ще бъда слуга на тебе,тогава можеш да осуетиш в моя полза съвета на Ахитофел.

35 K ahore ianei i reira hei hoa mou a Haroko raua ko Apiatara nga tohunga? na, ko nga mea katoa e rongo ai koe ki te whare o te kingi, mau e whakaatu ki nga tohunga, ki a Haroko raua ko Apiatara.

Не са ли там с тебе свещениците Садок и Авиатар? И така, всичко, каквото би чул от царския дом, съобщи на свещениците Садок и Авиатар.

36 N a kei reira, kei a raua tonu a raua tama tokorua, a Ahimaata, ta Haroko, a Honatana, ta Apiatara; me unga hei kawe mai ki ahau i nga mea katoa e rongo ai koutou.

Там с тях са двамата им сина, Ахимаас Садоков и Йонатан Авиатаров. Чрез тях ми съобщавайте всичко, каквото узнаете.

37 N a haere ana a Huhai, te hoa o Rawiri ki te pa, a ka tae hoki a Apoharama ki Hiruharama.

И така, Давидовият приятел Хусай влезе в града. Също и Авесалом влезе в Йерусалим.