1 K aua e whakawa, kei whakawakia koutou.

Не съдете, за да не бъдете съдени.

2 N a, ko te whakawakanga e whakawa ai koutou, koia ano hei whakawakanga mo koutou: a ko te mehua e mehua ai koutou, hei mehua ano tena ki a koutou.

Защото с каквото отсъждане съдите, с такова ще ви съдят; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.

3 A he aha tau e titiro ki te otaota i roto i te kanohi o tou teina, te mahara ki te kurupae i roto i tou?

И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око?

4 M e pehea ranei tau kupu ki tou teina, Iaua, kia kapea atu e ahau te otaota i tou kanohi; a he kurupae ano tena kei roto i tou?

Или как ще кажеш на брат си: Остави ме да извадя съчицата от окото ти; а ето гредата в твоето око? За молитвата

5 E te tangata tinihanga, matua kapea e koe te kurupae i tou kanohi; katahi koe ka marama ki te kape i te otaota i roto i te kanohi o tou teina.

Лицемерецо, първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата от окото на брат си.

6 K aua e hoatu te mea tapu ki nga kuri, kaua ano e maka a koutou peara ki te aroaro o nga poaka, kei takatakahia e o ratou waewae, a ka tahuri, ka haehae i a koutou.

Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат.

7 I noia, a ka hoatu ki a koutou; rapua, a ka kitea e koutou; patoto, a ka uakina ki a koutou;

Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори;

8 K a whiwhi hoki te tangata ina inoi, ka kite ina rapu; ka uakina hoki ki te tangata e patoto ana.

защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на този, който хлопа, ще се отвори.

9 K o tehea tangata ianei o koutou, ina inoi tana tama ki a ia he taro, e hoatu ki a ia he kohatu?

Има ли между вас човек, който, ако му поиска синът му хляб, ще му даде камък

10 A inoi ranei he ika, e hoatu ki a ia he nakahi?

или ако поиска риба, ще му даде змия?

11 N a ki te matau koutou, te hunga kino, ki te hoatu mea papai ki a koutou tamariki, tera noa ake te homaitanga o nga mea papai e to koutou Matua i te rangi ki te hunga e inoi ana ki a ia.

И така, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на децата си, колко повече вашият Отец, Който е на небесата, ще даде добри неща на тези, които искат от Него!

12 N a ko nga mea katoa, e pai ai koutou kia meatia e nga tangata ki a koutou, meatia hoki e koutou ki a ratou: ko tenei hoki ta te ture me ta nga poropiti.

И така, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците. Двата пътя

13 E tomo ma te kuwaha whaiti: he wharahi hoki te kuwaha, he whanui te ara, e tika ana ki te ngaromanga, a he tokomaha e haere ana ra reira.

Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води към погибел, и мнозина са онези, които минават през тях.

14 H e kuiti hoki te kuwaha, he kiki te ara e tika ana ki te ora, a he tokoiti te hunga e kite.

Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води към живот, и малцина са онези, които ги намират. Предпазване от лъжеучители

15 K ia tupato ki nga poropiti teka e haere nei ki a koutou, he hipi te kakahu, ko roto ia he wuruhi kai kino.

Пазете се от лъжливите пророци, които идват при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители.

16 M a o ratou hua ka mohiotia ai ratou e koutou. E whakiia ranei te karepe i runga i te tataramoa, te piki ranei i te tumatakuru?

По плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни или смокини от репеи?

17 W aihoki he ataahua nga hua o te rakau pai; he kino ia nga hua o te rakau kino.

Също така всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове.

18 E kore te rakau pai e ahei te hua i te hua kino, e kore ano te rakau kino e hua i te hua ataahua.

Не може добро дърво да дава лоши плодове или лошо дърво да дава добри плодове.

19 K o nga rakau katoa e kore nei e hua i te hua ataahua ka tuaina ki raro, ka maka ki te ahi.

Всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и се хвърля в огън.

20 I na, ma o ratou hua ka mohiotia ai ratou e koutou.

И така, по плодовете им ще ги познаете. Опасност от лъжливо изповядване

21 E kore e tomo ki te rangatiratanga o te rangi nga tangata katoa e mea mai ana ki ahau, E te Ariki, e te Ariki; engari ia e mea ana i ta toku Matua i te rangi i pai ai.

Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи!, ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата.

22 H e tokomaha e mea mai ki ahau i taua ra, E te Ariki, e te Ariki; kihai koia matou i poropiti i runga i tou ingoa? i pei rewera hoki i runga i tou ingoa? he tini hoki nga mahi nunui i meatia e matou i runga i tou ingoa?

В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не в Твое ли име пророкувахме, не в Твое ли име бесове изгонвахме и не в Твое ли име извършихме много чудеса?

23 K o reira ahau mea ai ki a ratou, Kahore rawa ahau i mohio ki a koutou; mawehe atu i ahau, e nga kaimahi i te tutu.

Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие.

24 N a ko te tangata e rongo ana ki enei kupu aku, e mahi ana hoki, ka whakaritea e ahau ki te tangata mahara, i hanga i tona whare ki runga ki te kamaka:

И така, всеки, който чуе тези Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара.

25 A ka ua te ua, ka puta nga waipuke, ka pupuhi nga hau, te tino akinga ki taua whare; kihai hoki i hinga: no te mea i hanga ki runga ki te kamaka.

И заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете и се устремиха върху тази къща; но тя не падна, защото бе основана на канара.

26 A ko te tangata e rongo ana ki enei kupu aku, a kahore e mahi, ka whakaritea ki te tangata whakaarokore i hanga i tona whare ki runga ki te onepu:

И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък.

27 N a ka ua te ua, ka puta nga waipuke, ka pupuhi nga hau, a pa ana ki taua whare; na kua hinga: he rahi ano tona hinganga.

И заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете и се устремиха върху тази къща; и тя падна и падането ѝ беше голямо.

28 A , no ka mutu enei korero a Ihu, ka miharo te whakaminenga ki tana ako:

И когато Исус свърши тези думи, народът се чудеше на учението Му;

29 I rite hoki tana ako i a ratou ki ta te tangata whai mana, kihai hoki i rite ki ta nga karaipi.

защото ги поучаваше като Един, Който има власт, а не като техните книжници.