1 N a kua huihui nga Pirihitini i a ratou ope ki te whawhai, a ka whakaminea ki Hokoho o Hura, noho ana i waenganui o Hokoho, o Ateka, i Epeheramime.

След това филистимците свикаха войските си за война, събраха се в Сокхот Юдин и разположиха стан в Ехес-дамим, между Сокхот и Азика.

2 I huihui ano a Haora ratou ko nga tangata o Iharaira, i noho ki te raorao o Eraha; a ka whakatakoto i a ratou ngohi mo te whawhai ki nga Pirihitini.

А Саул и Израелевите мъже се събраха и разположиха стан в долината Ила, и се приготвиха за бой против филистимците.

3 N a i runga nga Pirihitini i te maunga i tenei taha e tu ana, me Iharaira i te maunga i tera taha e tu ana: he wharua hoki i waenganui o ratou.

Филистимците стояха на хълма от едната страна, а Израел стоеше на хълма от другата страна и долината беше между тях.

4 N a ko te putanga o tetahi tangata, he papatu, i roto i te puni o nga Pirihitini, ko tona ingoa, ko Koriata, no Kata, e ono whatianga kotahi hoki whanganga a te ringa tona roa.

И от филистимския стан излезе юнак на име Голиат, от Гет, шест лакътя и една педя висок.

5 A he parahi te potae o tona matenga, he pukupuku unahi hoki tona kakahu: ko te taimaha o te pukupuku e rima mano hekere parahi.

Той имаше меден шлем на главата си и беше облечен с люспеста броня. Тежестта на бронята беше пет хиляди сикъла мед.

6 H e whakapuru tao parahi kei ona waewae, a i ona pokohiwi he timata parahi.

Имаше медни наколенки на пищялите си и медно щитче на раменете си.

7 R ite tonu hoki ki te rakau a te kaiwhatu te kakau o tana taora; na, ko te taimaha o te tete o tana taoroa e ono rau hekere rino: i mua ano i a ia e haere ana te kaimau o tana whakangungu rakau.

Дръжката на копието му беше като кросно на тъкач; и острието на копието му тежеше шестстотин сикъла желязо. Щитоносецът му вървеше пред него.

8 N a ka tu ia, a ka karanga ki nga ngohi a Iharaira, ka mea ki a ratou, He aha koutou i puta mai ai ki te whakatakoto i a koutou ngohi: ehara ianei ahau i te Pirihitini, ko koutou he pononga na Haora? whiriwhiria he tangata ma koutou, a kia heke ih o ia ki ahau.

И той застана и извика към Израелевите редици: Защо излязохте да се биете? Не съм ли аз филистимец и вие Саулови слуги? Изберете си един мъж и нека слезе при мен.

9 K i te kaha ia ki te whawhai ki ahau, ki te patu i ahau, na ko matou hei pononga ma koutou: ki te kaha ia ko ahau i a ia, ki te patu i a ia, na hei pononga koutou ma matou, a me mahi koutou ki a matou.

Ако може да се бие с мен и да ме убие, тогава ние ще ви бъдем слуги. Но ако аз го надвия и го убия, тогава вие ще ни бъдете слуги и ще ни се подчинявате.

10 I mea ano taua Pirihitini, Tenei taku whakatara inaianei mo nga ngohi a Iharaira; homai he tangata ki ahau kia whawhai maua.

Филистимецът каза още: Аз хвърлям презрение днес върху Израелевите редици. Дайте ми мъж да се бием двамата.

11 A , i te rongonga o Haora ratou ko Iharaira katoa ki enei kupu a te Pirihitini, hopi noa iho ratou, nui atu te wehi.

А Саул и целият Израел, когато чуха думите на филистимеца, се смаяха и се уплашиха много.

12 N a, he tama a Rawiri na taua Eparati o Peterehema Hura, ko Hehe nei tona ingoa, tokowaru hoki ana tama: a i nga ra o Haora kua koroheketia taua tangata i roto i nga tangata.

А Давид беше син на онзи ефратец от Витлеем Юдейски, чието име беше Есей и който имаше осем сина. В Сауловите дни този човек имаше старейшински чин между хората.

13 N a, tokotoru nga tama a Hehe, ko nga kaumatua, i haere, i aru i a Haora ki te pakanga: ko nga ingoa enei o ana tama tokotoru i haere nei ki te pakanga, ko Eriapa te matamua, ko to muri iho i a ia ko Apinarapa, a ko Hamaha te tuatoru.

Тримата по-големи сина на Есей бяха последвали Саул във войната; имената на тримата му сина, които отидоха на война, бяха: на първородния - Елиав, на втория след него - Авинадав, и на третия - Сама.

14 K o Rawiri hoki to muri rawa: na aru ana nga mea kaumatua tokotoru i a Haora.

Давид беше най-младият; а тримата по-големи следваха Саул.

15 N a haere ai a Rawiri, a ka hoki atu i a Haora ki te tiaki i nga hipi a tona papa i Peterehema.

А Давид оставяше Саул, за да пасе овцете на баща си във Витлеем, и после пак се връщаше.

16 N a i te ata, i te ahiahi, ka whakatata mai taua Pirihitini, ka whakaatu i a ia, e wha tekau nga ra.

И филистимецът се приближаваше сутрин и вечер и се представяше четиридесет дни.

17 N a ka mea a Hehe ki tana tama, ki a Rawiri, Tena, maua atu tetahi wahi o tenei witi pahuhu, kia kotahi epa, ma ou tuakana, me enei taro kotahi tekau, rere atu ki te puni, ki ou tuakana;

В това време Есей каза на сина си Давид: Вземи сега за братята си една ефа пържено жито и тези десет хляба и им ги занеси бързо в стана.

18 M aua atu hoki enei tiihi kotahi tekau ki to ratou rangatira mano, ka tirotiro atu kei te pehea ou tuakana, ka tango mai ai i a ratou tohu.

А тези десет пити сирене занеси на хилядника им. Виж здрави ли са братята ти и ми донеси вест от тях.

19 N a i te raorao o Eraha a Haora me ratou, me nga tangata katoa hoki o Iharaira e whawhai ana ki nga Pirihitini.

Саул и братята ти, и всички Израелеви мъже са в долината Ила, където се бият с филистимците.

20 N a ka maranga wawe a Rawiri i te ata, tukua atu ana e ia nga hipi ki te kaitiaki, a mauria ana aua mea e ia, haere ana; pera ana ia me ta Hehe i whakahau ai ki a ia. A, no tona taenga ki te parepare e haere ana te ope ki te whawhai, e hamama ana, mo te whai.

И така, на сутринта Давид стана рано, остави овцете на пазач, взе нещата и отиде, както Есей му беше заповядал. Той отиде при оградата от коли, когато войската бе подредена за битката и с викове се готвеше за бой.

21 K ua oti hoki i a Iharaira ratou ko nga Pirihitini nga ngohi te whakatakoto, tenei ngohi hei whawhai ki tera ngohi.

И Израел и филистимците се опълчиха войска срещу войска.

22 N a tukua ana e Rawiri tana pikaunga ki te ringa o te kaitiaki o nga pikaunga, a rere ana ki te taua, ka tae, ka oha ki ona tuakana.

А Давид остави товара си при пазача на колите и като се завтече към войската, дойде и попита братята си за здравето им.

23 I a ia ano e korero ana ki a ratou, na ko taua papatu, ko te Pirihitini o Kata, ko Koriata tona ingoa, e haere mai ana i roto i nga ngohi a nga Pirihitini, a ka korero ko aua korero ra ano, a ka rongo a Rawiri.

Докато разговаряше с тях, ето, юнакът, филистимецът от Гет на име Голиат, излезе от филистимските редици и повтори същите думи; и Давид го чу.

24 A , i te kitenga o nga tangata katoa o Iharaira i taua tangata, rere ana ratou i tona aroaro, a nui atu to ratou wehi.

А всички Израелеви мъже, като видяха този мъж, побегнаха от него и много се уплашиха.

25 N a ka mea nga tangata o Iharaira, I kite ranei koutou i taua tangata i haere mai nei? He pono he whakatara mo Iharaira i haere mai ai ia: na, ko te tangata e patua ai ia, nui atu nga taonga e homai e te kingi ki a ia, ka homai ano e ia tana tama hine ki a ia, ka whakarangatiratia ano te whare o tona papa i roto i a Iharaira.

Израелевите мъже казваха: Видяхте ли този мъж, който излиза? Настина той излезе да хвърли презрение върху Израел; който обаче го убие, него царят ще надари с голямо богатство и ще му даде дъщеря си, и ще направи бащиния му дом свободен в Израел.

26 N a ka korero a Rawiri ki nga tangata e tu ana i tona taha, ka mea, Ka peheatia te tangata e patua ai tenei Pirihitini, e mutu ai te tawai o Iharaira? ko wai hoki tenei Pirihitini kokotikore i whakatara ai ia ki nga ngohi a te Atua ora?

И Давид проговори на стоящите при него мъже: Какво ще стане с онзи, който порази този филистимец и премахне укора от Израел? Защото кой е този необрязан филистимец, за да хвърли презрение върху войските на живия Бог?

27 N a ka penei te whakahoki a te iwi ki a ia, ka mea ratou, Ka pera ano te hanga ki te tangata, e patua ai ia.

И народът му отговори според казаните думи: Това ще бъде дадено на мъжа, който би го поразил.

28 A , no te rongonga o Eriapa, o tona tuakana matamua, i a ia e korero ana ki aua tangata, ko te tino muranga o te riri o Eriapa ki a Rawiri, ka mea ia He aha koe i haere mai ai? i tukua e koe ki a wai aua hipi torutoru ra i te koraha? e mohio ana ahau ki tou whakapehapeha, ki te kino ano hoki o tou ngakau, he matakitaki hoki i te whawhai i haere mai ai koe ki raro nei.

А като чу Елиав, най-големият му брат, как Давид говореше на мъжете, Елиав се разгневи на Давид и каза: Защо си слязъл тук? И на кого си оставил малкото овце в пустинята? Аз зная гордостта ти и лукавството на сърцето ти. Ти си дошъл, за да видиш битката.

29 N a ka mea a Rawiri, I aha koia ahau? Kahore ranei he take?

Давид отговори: Какво съм сторил сега? Няма ли причина?

30 N a ka tahuri atu ia i a ia ki tetahi atu, a ka korero atu ko aua kupu ano; a rite tonu ki te kupu tuatahi te kupu i whakahokia mai e te iwi ki a ia.

И се обърна към друг и говори по същия начин; и народът пак му отговори, както преди това.

31 A , no ka rangona nga kupu i korerotia e Rawiri, korerotia ana e ratou ki a Haora; a ka tono ia kia tikina ia.

А когато се разчуха думите, които Давид казваше, ги известиха на Саул; и той го повика при себе си.

32 N a ka mea a Rawiri ki a Haora, Kei hopi te ngakau o tetahi ki a ia: ma tau pononga e haere ki te whawhai ki tenei Pirihitini.

Давид каза на Саул: Да не отпада сърцето на никого заради този филистимец. Слугата ти ще иде и ще се бие с него.

33 N a ka mea a Haora ki a Rawiri, E kore e taea e koe te haere ki tenei Pirihitini whawhai ai: he tamariki nei hoki koe, he tangata hapai patu ia no tona tamarikitanga ake.

Но Саул отвърна на Давид: Ти не можеш да идеш против този филистимец и да се биеш с него. Ти си дете, а той е войнствен мъж още от младостта си.

34 N a ka mea a Rawiri ki a Haora, I te tiaki tau pononga i nga hipi a tona papa; na ko te haerenga mai o tetahi raiona, o tetahi pea, kahakina atu ana he reme i roto i te kahui;

А Давид каза на Саул: Слугата ти пасеше овцете на баща си; и когато връхлетеше лъв или мечка и грабнеше агне от стадото,

35 N a ka puta atu ahau ki te whai i a ia, a patua ana ia e ahau: tangohia mai ana hoki te reme i roto i tona waha; a, no tona whakatikanga mai ki ahau, hopukia ana tona kumikumi e ahau, patua iho kia mate.

аз го подгонвах и го нападах, и отървавах грабнатото от устата му. А когато се нахвърляше върху мене, хващах го за брадата, поразявах го и го убивах.

36 I patua ruruatia te raiona me te pea e tau pononga; a ka rite tenei Pirihitini kokotikore ki tetahi o raua; mona i whakatara ki nga ngohi a te Atua ora.

Слугата ти е убивал и лъв, и мечка. Този необрязан филистимец ще бъде като едно от тях, понеже хвърли презрение върху войските на живия Бог.

37 I mea ano a Rawiri, Ma Ihowa nana nei ahau i whakaora i te wae o te raiona, i te wae o te pea, mana ahau e whakaora i te ringa o tenei Pirihitini. Ano ra ko Haora ki a Rawiri, Haere, hei a koe ano a Ihowa.

Давид каза още: Господ, Който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, ще ме отърве и от ръката на този филистимец. И Саул каза на Давид: Върви; и Господ да бъде с тебе.

38 N a ka whakakakahuria a Rawiri e Haora ki ona kakahu, i potaea ano tona matenga e ia ki te potae parahi: i whakakakahuria ano hoki e ia he pukupuku rino ki a ia.

Тогава Саул облече Давид с облеклото си и сложи меден шлем на главата му, и го облече с броня.

39 A whitikiria ana e Rawiri tana hoari ki waho ake o ona kakahu; ka anga, ka haere; kihai hoki i whakamatauria e ia. Na ka mea a Rawiri ki a Haora, E kore e tika taku haere i enei, kahore hoki i whakamatauria e ahau. Na whakarerea atu ana e Rawiri.

Давид препаса неговия меч над облеклото му и се опита да походи, защото не беше свикнал с тях. И Давид каза на Саул: Не мога да ходя с тези оръжия, защото не съм свикнал. И Давид ги съблече.

40 N a ka maua atu e ia ko tana tokotoko i tona ringa; i whiriwhiria ano etahi kohatu maeneene e rima mana i roto i te awa, a whaowhina ana ki roto ki tana peke hepara, ara ki te putea; i tona ringa ano tana kotaha, na ko tona whakatatanga atu ki te Pirihitini.

Той взе тоягата си в ръка и като избра пет гладки камъка от потока, ги сложи в овчарската си торба. Тогава Давид започна да се приближава към филистимеца с прашката си в ръка.

41 A i haere tonu mai te Pirihitini, i whakatata mai ki a Rawiri; ko te kaimau ano o tana whakangungu rakau i haere i mua i a ia.

И филистимецът идваше и се приближаваше към Давид; а щитоносецът му вървеше пред него.

42 A , no te tirotirohanga o te Pirihitini, ka kite i a Rawiri, whakahawea ana ki a ia; he taitamariki hoki ia, he kiri puwhero, he ataahua hoki.

И когато филистимецът се огледа и видя Давид, изгледа го с презрение, защото беше дете, беше рус и красив.

43 N a ka mea te Pirihitini ki a Rawiri, He kuri ahau i haere mai ai koe me nga tokotoko ki ahau? Na, kanga iho a Rawiri e te Pirihitini ki ona atua.

Филистимецът каза на Давид: Куче ли съм аз, че идваш против мене с тояга? И филистимецът прокле Давид с боговете си.

44 I mea ano te Pirihitini ki a Rawiri, Haere mai ki ahau, a ka hoatu e ahau ou kikokiko ma nga manu o te rangi, ma nga kararehe o te parae.

Филистимецът каза също на Давид: Ела при мен и ще дам месата ти на летящите птици и на земните зверове.

45 K atahi ka mea a Rawiri ki te Pirihitini, I haere mai koe ki ahau me te hoari, me te taoroa, me te timata: ko ahau ia ka haere atu nei ki a koe i runga i te ingoa o Ihowa o nga mano, o te Atua o nga taua a Iharaira, o tau i whakatara ake na.

А Давид отвърна на филистимеца: Ти идваш против мене с меч, копие и сулица; а аз идвам против тебе в името на Господа на Силите, Бога на Израелевите войски, върху които ти хвърли презрение.

46 K o aianei koe tukua mai ai e Ihowa ki toku ringa, a ka patua koe e ahau, ka tangohia tou upoko i a koe, a ka hoatu aianei nga tinana o te ope o nga Pirihitini ma nga manu o te rangi, ma nga kararehe mohoao o te whenua, a ka mohio te whenua katoa he Atua ano to Iharaira.

Днес Господ ще те предаде в ръката ми. Като те убия, ще ти отнема главата и днес ще предам труповете на филистимското множество на летящите птици и на земните зверове; за да познае целият свят, че има Бог в Израел.

47 A ka mohio tenei whakaminenga katoa, ehara te hoari, te taoroa ranei, i ta Ihowa mea hei whakaora: na Ihowa hoki te whawhai, a mana koutou e homai ki o matou ringa.

Да познаят всички хора, събрани тук, че Господ не избавя с меч и копие; защото боят е на Господа и Той ще ви предаде в нашите ръце.

48 N a ka whakatika te Pirihitini, ka haere mai, ka whakatata ki te whakatutaki i a Rawiri, na ka hohoro a Rawiri, a rere ana ki te taua kia tutaki ki te Pirihitini.

И когато филистимецът се изправи, идваше и се приближаваше срещу Давид, Давид побърза и се затича към редиците да посрещне филистимеца.

49 N a kua totoro iho te ringa o Rawiri ki roto ki te peke, kei te tango i tetahi kohatu i roto, piua atu ana e ia, na kua tu te rae o te Pirihitini, toremi atu te kohatu ki roto ki tona rae. Na hinga tapapa iho ana ia ki te whenua.

Давид бръкна в торбата си, взе оттам един камък и като го хвърли с прашката си, удари филистимеца в челото му, така че камъкът се заби в главата му. И филистимецът падна по лице на земята.

50 H eoi he kotaha, he kohatu ta Rawiri, a hinga ana i a ia te Pirihitini, patua ana e ia, mate rawa. Otiia kahore he hoari i te ringa o Rawiri

Така Давид победи филистимеца с прашка и камък, удари го и го уби. Но в ръката на Давид нямаше меч;

51 K atahi ka rere a Rawiri, a tu ana i runga i te Pirihitini, na ka mau ki tana hoari, unuhia ana e ia i roto i te takotoranga, na whakamatea ana ia, a tapahia ana tona upoko ki taua hoari. A, no te kitenga o nga Pirihitini kua mate to ratou toa, w hati ana ratou.

затова той се затича и застана над филистимеца, хвана меча му, изтръгна го от ножницата му и като го уби, отсече главата му с меча. А филистимците, като видяха, че юнакът им умря, побегнаха.

52 N a ka whakatika nga tangata o Iharaira ratou ko Hura, hamama ana, na whaia ana e ratou nga Pirihitini a tae noa koe ki te raorao, ki nga kuwaha o Ekerono. Na hinga ana nga mea i patua o nga Pirihitini i te ara ki Haaraimi a tae noa ki Kata, ki E kerono.

Тогава Израелевите и Юдовите мъже скочиха, нададоха вик и подгониха филистимците до прохода на Гая и до портите на Акарон. И ранените филистимци падаха по пътя за Саараим до Гет и до Акарон.

53 N a ka hoki nga tama a Iharaira i te whai i nga Pirihitini, na kei te pahua i to ratou puni.

А израелтяните, като се върнаха от преследването на филистимците, разграбиха стана им.

54 N a ka mau a Rawiri ki te upoko o te Pirihitini, a kawea ana ki Hiruharama: ko ana mea ia mo te patu i waiho e ia i tona teneti.

И Давид взе главата на филистимеца и я занесе в Йерусалим, а оръжията му сложи в шатъра си.

55 N a, i te kitenga o Haora i a Rawiri e haere atu ana ki te tu i te Pirihitini, ka mea ia ki a Apanere, ki te rangatira ope, E Apanere, he tama na wai tena tamaiti? ka mea a Apanere, E ora ana tou wairua, e te kingi, kahore ahau e mohio.

А Саул, когато видя, че Давид излизаше против филистимеца, каза на военачалника си Авенир: Авенире, чий син е този момък? А Авенир отвърна: Заклевам се в живота на душата ти, царю, не зная.

56 N a ka mea te kingi, Ui atu he tama na wai taua tamaiti.

Царят каза: Попитай чий син е този момък.

57 N a i te hokinga mai o Rawiri i te patu i te Pirihitini, ka mau a Apanere ki a ia, a kawea ana ki te aroaro o Haora, me te pane ano o te Pirihitini i tona ringa.

И когато Давид се връщаше от поражението на филистимеца, Авенир го извика и го доведе пред Саул. А главата на филистимеца беше в ръката му.

58 N a ka mea a Haora ki a ia, E tama, na wai koe tamaiti? Ano ra ko Rawiri, He tama ahau na tau pononga, na Hehe o Peterehema.

Саул го попита: Чий син си, младежо? А Давид отговори: Аз съм син на слугата ти, витлеемеца Есей.