1 ¶ Now the Philistines gathered together their armies to battle and were gathered together at Shochoh, which belongs to Judah, and pitched camp between Shochoh and Azekah in Ephesdammim.

След това филистимците свикаха войските си за война, събраха се в Сокхот Юдин и разположиха стан в Ехес-дамим, между Сокхот и Азика.

2 A nd Saul and the men of Israel were gathered together and pitched camp by the valley of Elah and ordered the battle against the Philistines.

А Саул и Израелевите мъже се събраха и разположиха стан в долината Ила, и се приготвиха за бой против филистимците.

3 A nd the Philistines stood on a mountain on the one side, and Israel stood on a mountain on the other side; and there was a valley between them.

Филистимците стояха на хълма от едната страна, а Израел стоеше на хълма от другата страна и долината беше между тях.

4 A nd a man named Goliath, of Gath, whose height was six cubits and a span, came out of the camp of the Philistines and stood between the two camps.

И от филистимския стан излезе юнак на име Голиат, от Гет, шест лакътя и една педя висок.

5 A nd he had a helmet of brass upon his head, and he was clothed with a coat of mail of scales; and the weight of the coat of mail was five thousand shekels of brass.

Той имаше меден шлем на главата си и беше облечен с люспеста броня. Тежестта на бронята беше пет хиляди сикъла мед.

6 A nd he had greaves of brass upon his legs and a shield of brass between his shoulders.

Имаше медни наколенки на пищялите си и медно щитче на раменете си.

7 A nd the staff of his spear was like a weaver’s beam, and his spear’s head weighed six hundred shekels of iron, and one bearing a shield went before him.

Дръжката на копието му беше като кросно на тъкач; и острието на копието му тежеше шестстотин сикъла желязо. Щитоносецът му вървеше пред него.

8 A nd he stood and cried unto the armies of Israel and said unto them, Why are ye come out to set your battle in array? Am I not a Philistine, and ye slaves to Saul? Choose a man from among you, and let him come down to me.

И той застана и извика към Израелевите редици: Защо излязохте да се биете? Не съм ли аз филистимец и вие Саулови слуги? Изберете си един мъж и нека слезе при мен.

9 I f he is able to fight with me and to overcome me, then will we be your slaves, but if I prevail against him and overcome him, then ye shall be our slaves and serve us.

Ако може да се бие с мен и да ме убие, тогава ние ще ви бъдем слуги. Но ако аз го надвия и го убия, тогава вие ще ни бъдете слуги и ще ни се подчинявате.

10 A nd the Philistine said, I have dishonoured the ranks of Israel today; give me a man that we may fight together.

Филистимецът каза още: Аз хвърлям презрение днес върху Израелевите редици. Дайте ми мъж да се бием двамата.

11 W hen Saul and all Israel heard those words of the Philistine, they were dismayed and greatly afraid.

А Саул и целият Израел, когато чуха думите на филистимеца, се смаяха и се уплашиха много.

12 ¶ And David was the son of an Ephrathite man of Bethlehem of Judah, whose name was Jesse, and he had eight sons, and this man was old in the days of Saul and of advanced age among men.

А Давид беше син на онзи ефратец от Витлеем Юдейски, чието име беше Есей и който имаше осем сина. В Сауловите дни този човек имаше старейшински чин между хората.

13 A nd the three eldest sons of Jesse had gone and followed Saul to the battle. And the names of his three sons that went to the battle were Eliab, the firstborn, and next unto him Abinadab and the third Shammah.

Тримата по-големи сина на Есей бяха последвали Саул във войната; имената на тримата му сина, които отидоха на война, бяха: на първородния - Елиав, на втория след него - Авинадав, и на третия - Сама.

14 A nd David was the youngest, the three eldest having gone after Saul.

Давид беше най-младият; а тримата по-големи следваха Саул.

15 B ut David had gone and returned from being with Saul to feed his father’s sheep in Bethlehem.

А Давид оставяше Саул, за да пасе овцете на баща си във Витлеем, и после пак се връщаше.

16 A nd the Philistine drew near morning and evening and presented himself for forty days.

И филистимецът се приближаваше сутрин и вечер и се представяше четиридесет дни.

17 A nd Jesse said unto David his son, Take now for thy brethren an ephah of this parched grain and these ten loaves and run to the camp to thy brethren

В това време Есей каза на сина си Давид: Вземи сега за братята си една ефа пържено жито и тези десет хляба и им ги занеси бързо в стана.

18 a nd carry these ten cheeses unto the captain of their thousand and look how thy brethren fare and take their pledge.

А тези десет пити сирене занеси на хилядника им. Виж здрави ли са братята ти и ми донеси вест от тях.

19 N ow Saul and they and all the men of Israel were in the valley of Elah, fighting against the Philistines.

Саул и братята ти, и всички Израелеви мъже са в долината Ила, където се бият с филистимците.

20 A nd David rose up early in the morning and left the sheep with a keeper and took and went with his burden as Jesse had commanded him, and he came to the trench as the host was going forth in battle array, and they had already sounded the alarm for the battle.

И така, на сутринта Давид стана рано, остави овцете на пазач, взе нещата и отиде, както Есей му беше заповядал. Той отиде при оградата от коли, когато войската бе подредена за битката и с викове се готвеше за бой.

21 F or Israel and the Philistines had ordered the battle, army against army.

И Израел и филистимците се опълчиха войска срещу войска.

22 A nd David left his carriage in the hand of the keeper of the carriage and ran into the army and came and asked about his brethren, if they were well.

А Давид остави товара си при пазача на колите и като се завтече към войската, дойде и попита братята си за здравето им.

23 A nd as he talked with them, behold, there came up that man, the Philistine of Gath, Goliath by name, out of the armies of the Philistines, speaking the same words, and David heard them.

Докато разговаряше с тях, ето, юнакът, филистимецът от Гет на име Голиат, излезе от филистимските редици и повтори същите думи; и Давид го чу.

24 A nd all the men of Israel when they saw the man fled from him and feared greatly.

А всички Израелеви мъже, като видяха този мъж, побегнаха от него и много се уплашиха.

25 A nd each one of the men of Israel were saying, Have ye seen this man that is come up? He is come up to dishonour Israel. It shall be that the king will enrich the man who overcomes him with great riches and will give him his daughter and make his father’s house free in Israel.

Израелевите мъже казваха: Видяхте ли този мъж, който излиза? Настина той излезе да хвърли презрение върху Израел; който обаче го убие, него царят ще надари с голямо богатство и ще му даде дъщеря си, и ще направи бащиния му дом свободен в Израел.

26 T hen David spoke to the men that stood by him, saying, What shall be done to the man that overcomes this Philistine and takes away the reproach from Israel? For who is this uncircumcised Philistine that he should dishonour the armies of the living God?

И Давид проговори на стоящите при него мъже: Какво ще стане с онзи, който порази този филистимец и премахне укора от Израел? Защото кой е този необрязан филистимец, за да хвърли презрение върху войските на живия Бог?

27 A nd the people answered him after this manner, saying, So shall it be done to the man that overcomes him.

И народът му отговори според казаните думи: Това ще бъде дадено на мъжа, който би го поразил.

28 A nd Eliab, his eldest brother, heard when he spoke unto the men, and Eliab’s anger was kindled against David, and he said, Why didst thou come down here? And with whom hast thou left those few sheep in the wilderness? I know thy pride and the malice of thy heart, for thou art come down that thou might see the battle.

А като чу Елиав, най-големият му брат, как Давид говореше на мъжете, Елиав се разгневи на Давид и каза: Защо си слязъл тук? И на кого си оставил малкото овце в пустинята? Аз зная гордостта ти и лукавството на сърцето ти. Ти си дошъл, за да видиш битката.

29 A nd David said, What have I now done? Is there not a cause?

Давид отговори: Какво съм сторил сега? Няма ли причина?

30 A nd he turned from him toward another and spoke after the same manner, and the people answered him again after the former manner.

И се обърна към друг и говори по същия начин; и народът пак му отговори, както преди това.

31 ¶ And the words which David had spoken were heard, and they were rehearsed before Saul, and he sent for him.

А когато се разчуха думите, които Давид казваше, ги известиха на Саул; и той го повика при себе си.

32 A nd David said to Saul, Let no man’s heart fail because of him; thy slave will go and fight with this Philistine.

Давид каза на Саул: Да не отпада сърцето на никого заради този филистимец. Слугата ти ще иде и ще се бие с него.

33 A nd Saul said to David, Thou art not able to go against this Philistine to fight with him, for thou art but a young man, and he a man of war from his youth.

Но Саул отвърна на Давид: Ти не можеш да идеш против този филистимец и да се биеш с него. Ти си дете, а той е войнствен мъж още от младостта си.

34 A nd David replied unto Saul, Thy slave was the pastor of his father’s sheep, and if a lion or a bear came and took a lamb out of the flock,

А Давид каза на Саул: Слугата ти пасеше овцете на баща си; и когато връхлетеше лъв или мечка и грабнеше агне от стадото,

35 I went out after him and smote him and delivered it out of his mouth; and if he arose against me, I caught him by his beard and smote him and slew him.

аз го подгонвах и го нападах, и отървавах грабнатото от устата му. А когато се нахвърляше върху мене, хващах го за брадата, поразявах го и го убивах.

36 W hether it was a lion or a bear thy slave would kill it, and this uncircumcised Philistine shall be as one of them, seeing he has dishonoured the armies of the living God.

Слугата ти е убивал и лъв, и мечка. Този необрязан филистимец ще бъде като едно от тях, понеже хвърли презрение върху войските на живия Бог.

37 D avid said moreover, The LORD that delivered me out of the paw of the lion, and out of the paw of the bear, he will deliver me out of the hand of this Philistine. And Saul said unto David, Go, and the LORD be with thee.

Давид каза още: Господ, Който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, ще ме отърве и от ръката на този филистимец. И Саул каза на Давид: Върви; и Господ да бъде с тебе.

38 A nd Saul clothed David with his clothing, and he put a helmet of brass upon his head; he also armed him with a coat of mail.

Тогава Саул облече Давид с облеклото си и сложи меден шлем на главата му, и го облече с броня.

39 A nd David girded Saul’s sword upon Saul’s clothing, and he undertook to go, for he had not proved them. And David said unto Saul, I cannot go with these, for I have not proved them. And putting them off, David

Давид препаса неговия меч над облеклото му и се опита да походи, защото не беше свикнал с тях. И Давид каза на Саул: Не мога да ходя с тези оръжия, защото не съм свикнал. И Давид ги съблече.

40 ¶ took his staff in his hand and chose five smooth stones out of the brook and put them in a shepherd’s bag which he had, even in a provision bag, and with his sling in his hand he drew near to the Philistine.

Той взе тоягата си в ръка и като избра пет гладки камъка от потока, ги сложи в овчарската си торба. Тогава Давид започна да се приближава към филистимеца с прашката си в ръка.

41 A nd the Philistine came on and drew near unto David, and the man that bore the shield went before him.

И филистимецът идваше и се приближаваше към Давид; а щитоносецът му вървеше пред него.

42 A nd when the Philistine looked about and saw David, he disdained him, for he was but a youth and ruddy and of a fair countenance.

И когато филистимецът се огледа и видя Давид, изгледа го с презрение, защото беше дете, беше рус и красив.

43 A nd the Philistine said unto David, Am I a dog that thou comest to me with staves? And the Philistine cursed David by his gods.

Филистимецът каза на Давид: Куче ли съм аз, че идваш против мене с тояга? И филистимецът прокле Давид с боговете си.

44 A nd the Philistine said to David, Come to me, and I will give thy flesh unto the fowls of the heaven and to the beasts of the field.

Филистимецът каза също на Давид: Ела при мен и ще дам месата ти на летящите птици и на земните зверове.

45 T hen David said to the Philistine, Thou comest to me with a sword and with a spear and with a shield, but I come to thee in the name of the LORD of the hosts, the God of the armies of Israel, whom thou hast dishonoured.

А Давид отвърна на филистимеца: Ти идваш против мене с меч, копие и сулица; а аз идвам против тебе в името на Господа на Силите, Бога на Израелевите войски, върху които ти хвърли презрение.

46 T his day the LORD will deliver thee into my hand, and I will smite thee and take thy head from thee, and I will give the carcasses of the host of the Philistines this day unto the fowls of the heaven and to the wild beasts of the earth, that all the earth may know that there is a God in Israel.

Днес Господ ще те предаде в ръката ми. Като те убия, ще ти отнема главата и днес ще предам труповете на филистимското множество на летящите птици и на земните зверове; за да познае целият свят, че има Бог в Израел.

47 A nd all this congregation shall know that the LORD does not save with sword and spear, for the battle is the LORD’s, and he will give you into our hands.

Да познаят всички хора, събрани тук, че Господ не избавя с меч и копие; защото боят е на Господа и Той ще ви предаде в нашите ръце.

48 ¶ And it came to pass when the Philistine arose and came and drew near to meet David that David hastened and ran to do battle against the Philistine.

И когато филистимецът се изправи, идваше и се приближаваше срещу Давид, Давид побърза и се затича към редиците да посрещне филистимеца.

49 A nd David put his hand in his bag and took a stone from there and slang it and smote the Philistine in his forehead, that the stone remained sunk into his forehead, and he fell upon his face to the earth.

Давид бръкна в торбата си, взе оттам един камък и като го хвърли с прашката си, удари филистимеца в челото му, така че камъкът се заби в главата му. И филистимецът падна по лице на земята.

50 S o David overcame the Philistine with a sling and with a stone and smote the Philistine and slew him, but there was no sword in the hand of David.

Така Давид победи филистимеца с прашка и камък, удари го и го уби. Но в ръката на Давид нямаше меч;

51 T herefore David ran and stood upon the Philistine and took his sword and drew it out of its sheath and slew him and cut off his head with it. And when the Philistines saw their giant was dead, they fled.

затова той се затича и застана над филистимеца, хвана меча му, изтръгна го от ножницата му и като го уби, отсече главата му с меча. А филистимците, като видяха, че юнакът им умря, побегнаха.

52 A nd the men of Israel and of Judah arose and shouted and pursued the Philistines unto the valley and to the gates of Ekron. And the wounded of the Philistines fell down by the way to Shaaraim, even unto Gath and unto Ekron.

Тогава Израелевите и Юдовите мъже скочиха, нададоха вик и подгониха филистимците до прохода на Гая и до портите на Акарон. И ранените филистимци падаха по пътя за Саараим до Гет и до Акарон.

53 A nd the sons of Israel returned from chasing after the Philistines, and they spoiled their tents.

А израелтяните, като се върнаха от преследването на филистимците, разграбиха стана им.

54 A nd David took the head of the Philistine and brought it to Jerusalem, but he put his weapons in his tent.

И Давид взе главата на филистимеца и я занесе в Йерусалим, а оръжията му сложи в шатъра си.

55 A nd when Saul saw David go forth against the Philistine, he said unto Abner, the captain of the host, Abner, whose son is this youth? And Abner said, As thy soul lives, O king, I cannot tell.

А Саул, когато видя, че Давид излизаше против филистимеца, каза на военачалника си Авенир: Авенире, чий син е този момък? А Авенир отвърна: Заклевам се в живота на душата ти, царю, не зная.

56 A nd the king said, Enquire whose son the young man is.

Царят каза: Попитай чий син е този момък.

57 A nd as David returned from the slaughter of the Philistine, Abner took him and brought him before Saul with the head of the Philistine in his hand.

И когато Давид се връщаше от поражението на филистимеца, Авенир го извика и го доведе пред Саул. А главата на филистимеца беше в ръката му.

58 A nd Saul said to him, Whose son art thou, young man? And David answered, I am the son of thy slave Jesse of Bethlehem.

Саул го попита: Чий син си, младежо? А Давид отговори: Аз съм син на слугата ти, витлеемеца Есей.