1 ¶ I cried unto God with my voice, even unto God with my voice; and he gave ear unto me.

(По слав. 76.) За първия певец, по Едутун, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си. Да! Към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

2 I n the day of my trouble I sought the Lord; my sore bled in the night and ceased not; my soul refused to be comforted.

В деня на неволята си търсих Господа, нощем простирах ръката си към Него, без да престана; душата ми не искаше да се утеши.

3 I remembered God and cried out; I complained, and my spirit was overwhelmed. Selah.

Спомням си за Бога и се смущавам; оплаквам се и духът ми отпада. (Села.)

4 T hou didst hold my eyelids open; I am broken and did not speak.

Удържаш очите ми в безсъние; смущавам се дотолкова, че не мога да продумам.

5 I have considered the days from the beginning, the years of the ages.

Размислих за древните дни, за годините на старите времена.

6 I call to remembrance my songs of the night; I commune with my own heart, and my spirit made diligent search.

Спомням си за нощното си пеене; размишлявам в сърцето си и духът ми загрижено изпитва, като казва:

7 W ill the Lord cast off for ever? and will he be favourable no more?

Господ довека ли ще отхвърля? Няма ли вече да покаже благоволение?

8 I s his mercy gone for ever? does his word fail from generation to generation?

Престанала ли е милостта Му завинаги? Пропада ли обещанието Му завинаги?

9 H as God forgotten to have mercy? has he in anger shut up his tender mercies? Selah.

Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села.)

10 A nd I said, This is my infirmity, but I will remember the years of the right hand of the most High.

Тогава казах: Това е слабост за мене - да мисля, че десницата на Всевишния се изменя.

11 ¶ I remembered the works of JAH; therefore I shall remember thy wonders of old.

Ще спомена делата Господни; защото ще си спомня чудесата, извършени от Тебе в древността,

12 I meditated also on all thy works and spoke of thy doings.

и ще размишлявам върху всичко, което си сторил, и делата Ти ще преговарям.

13 T hy way, O God, is in holiness; who is so great a God as our God?

Боже, в святост е Твоят път; кой бог е велик, както истинският Бог?

14 T hou art the God that doest wonders; thou hast declared thy strength among the peoples.

Ти си Бог, Който върши чудеса; явил си между племената силата Си.

15 T hou hast with thine arm redeemed thy people, the sons of Jacob and Joseph. Selah.

Изкупил си с мишцата Си народа Си, синовете Яковови и Йосифови. (Села.)

16 T he waters saw thee, O God, the waters saw thee; they were afraid; the depths also were troubled.

Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; разтрепериха се и бездните.

17 T he clouds poured out floods of waters; the heavens thundered; thy bolts of lightning also went forth.

Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; също и стрелите Ти прелетяха.

18 T he voice of thy thunder was all around; the lightnings lightened the world; the earth trembled and shook.

Гласът на гърма Ти беше във вихрушката; светкавиците осветиха вселената; земята се потресе и се разклати.

19 T hy way was in the sea, and thy path in the great waters, and thy footsteps were not known.

През морето беше Твоят път и стъпките Ти - през големите води, и следите Ти не се познаваха.

20 T hou didst lead thy people like a flock by the hand of Moses and Aaron.

Водил си като стадо народа Си с ръката на Моисей и на Аарон.