1 Д ля дириґетна хору. Псалом Асафів. (77-2) Мій голос до Бога, й я кликати буду, мій голос до Бога, й почує мене!

(По слав. 76.) За първия певец, по Едутун, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си. Да! Към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

2 ( 77-3) В день недолі моєї шукаю я Господа, до Нього рука моя витягнена вночі й не зомліє, не хоче душа моя бути потішена:

В деня на неволята си търсих Господа, нощем простирах ръката си към Него, без да престана; душата ми не искаше да се утеши.

3 ( 77-4) згадаю про Бога й зідхаю, розважаю й мій дух омліває! Села.

Спомням си за Бога и се смущавам; оплаквам се и духът ми отпада. (Села.)

4 ( 77-5) Ти держиш повіки очей моїх, я побитий і не говорю...

Удържаш очите ми в безсъние; смущавам се дотолкова, че не мога да продумам.

5 ( 77-6) Пригадую я про дні давні, про роки відвічні,

Размислих за древните дни, за годините на старите времена.

6 ( 77-7) свою пісню вночі я пригадую, говорю з своїм серцем, а мій дух розважає:

Спомням си за нощното си пеене; размишлявам в сърцето си и духът ми загрижено изпитва, като казва:

7 ( 77-8) Чи навіки покине Господь, і вже більш не вподобає?

Господ довека ли ще отхвърля? Няма ли вече да покаже благоволение?

8 ( 77-9) Чи навіки спинилася милість Його? Чи скінчилося слово Його в рід і рід?

Престанала ли е милостта Му завинаги? Пропада ли обещанието Му завинаги?

9 ( 77-10) Чи Бог милувати позабув? Чи гнівом замкнув Він Своє милосердя? Села.

Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села.)

10 ( 77-11) і промовив був я: То страждання моє переміна правиці Всевишнього.

Тогава казах: Това е слабост за мене - да мисля, че десницата на Всевишния се изменя.

11 ( 77-12) Пригадаю я вчинки Господні, як чудо Твоє я згадаю віддавна,

Ще спомена делата Господни; защото ще си спомня чудесата, извършени от Тебе в древността,

12 ( 77-13) і буду я думати про кожен Твій чин, і про вчинки Твої оповім!

и ще размишлявам върху всичко, което си сторил, и делата Ти ще преговарям.

13 ( 77-14) Боже, святая дорога Твоя, котрий бог великий, як Бог наш?

Боже, в святост е Твоят път; кой бог е велик, както истинският Бог?

14 ( 77-15) Ти Той Бог, що чуда вчиняє, Ти виявив силу Свою між народами,

Ти си Бог, Който върши чудеса; явил си между племената силата Си.

15 ( 77-16) Ти визволив люд Свій раменом, синів Якова й Йосипа! Села.

Изкупил си с мишцата Си народа Си, синовете Яковови и Йосифови. (Села.)

16 ( 77-17) Тебе бачили води, о Боже, Тебе бачили води й тремтіли, затряслися й безодні.

Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; разтрепериха се и бездните.

17 ( 77-18) Лилася струмком вода з хмар, тучі видали грім, також там і сям Твої стріли літали.

Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; също и стрелите Ти прелетяха.

18 ( 77-19) Гуркіт грому Твого на небесному колі, й блискавки освітили вселенну, тремтіла й тряслася земля!

Гласът на гърма Ти беше във вихрушката; светкавиците осветиха вселената; земята се потресе и се разклати.

19 ( 77-20) Через море дорога Твоя, а стежка Твоя через води великі, і не видно було Твоїх стіп.

През морето беше Твоят път и стъпките Ти - през големите води, и следите Ти не се познаваха.

20 ( 77-21) Ти провадив народ Свій, немов ту отару, рукою Мойсея та Аарона.

Водил си като стадо народа Си с ръката на Моисей и на Аарон.