1 С лово, що його бачив Ісая, син Амосів, про Юдею та про Єрусалим:

Словото, което се откри на Амосовия син Исая за Юдея и Йерусалим:

2 І станеться на кінці днів, міцно поставлена буде гора дому Господнього на шпилі гір, і піднята буде вона понад згір'я, і полинуть до неї всі люди.

В следващите дни хълмът на дома Господен ще се утвърди по-високо от всички хълмове и ще се издигне над бърдата; и всички народи ще се стекат на него.

3 І підуть численні народи та й скажуть: Ходіть та зберімось на гору Господню, до дому Бога Якового, і доріг Своїх Він нас навчить, і ми підемо стежками Його! Бо вийде з Сіону Закон, і слово Господнє з Єрусалиму.

И много племена ще отидат и ще кажат: Елате, да възлезем на хълма Господен, в дома на Якововия Бог; Той ще ни научи на пътищата Си и ние ще ходим в пътеките Му, защото от Сион ще излезе поуката и словото Господне - от Йерусалим.

4 І Він буде судити між людьми, і буде численні народи розсуджувати. І мечі свої перекують вони на лемеші, а списи свої на серпи. Не підійме меча народ проти народу, і більше не будуть навчатись війни!

Бог ще съди между народите и ще решава между много племена; и те ще изковат мечовете си на палешници и копията си - на сърпове; народ против народ няма да вдигне меч, нито ще се учат вече на война.

5 Д оме Яковів, ідіть, і попростуємо в світлі Господньому!

Доме Яковов, елате и нека ходим в Господнята светлина.

6 Б о Ти був покинув народа Свого, дім Яковів, бо повні безладдя зо сходу вони, та ворожбитів, немов филистимляни, і накладають із дітьми чужинців.

Понеже Ти си изоставил народа Си, Якововия дом, защото те се напълниха с обичаи от изток и станаха гадатели по облаци като филистимците, и сключиха завет със синовете на чуждородците.

7 І наповнився край його сріблом та золотом, і немає кінця його скарбам. І наповнився край його кіньми, і немає кінця колесницям його.

И земята им се напълни със сребро и злато и нямат край съкровищата им; напълни се земята им и с коне и нямат край колесниците им;

8 І наповнився край його ідолами, він кланяється ділу рук своїх, тому, що зробили були його пальці,

земята им се напълни и с идоли; поклониха се на делата на своите си ръце и на онова, което самите им пръсти направиха;

9 і поклонилась людина, і чоловік упокорився... А Ти їм не даруй!

и се наведе долният човек и се сниши големецът; затова недей им прощава.

10 І ди в скелю, і сховайся у порох від страху Господнього, і від пишноти Його величі!

Влез в скалата и се скрий в пръстта поради страха от Господа и поради славата на Неговото величие.

11 Г орді очі людини поникнуть, і буде обнижена людська високість, і буде високим Сам тільки Господь того дня!

Гордите погледи на хората ще се унижат и високоумието им ще се наведе; а само Господ ще се възвиси в онзи ден.

12 Б о настане день Господа Саваота на все горде й високе, і на все висунене, і понижене буде воно,

Защото ще има ден, когато Господ на Силите ще бъде против всеки горделив и надменен човек и против всичко, което се надига (и ще се унижи),

13 і на всі кедри ливанські, високі та висунені, і на всілякі башанські дуби,

против всички ливански кедри, високи и издигнати, и против всички васански дъбове,

14 і на всі гори високі, і на всі згір'я піднесені,

против всички високи планини и против всички възвишени бърда,

15 і на всі башти високі, і на всі мури стрімкі,

против всяка висока кула и против всяка укрепена стена,

16 і на всі кораблі із Таршішу, і на все, на що дивимося пожадливо!

против всички тарсийски кораби и против всичко, което е приятно да се гледа.

17 І понизиться гордість людини, й обнижена буде високість людей, і буде високим Сам тільки Господь того дня,

Гордото поведение на човека ще се прекърши и надменността ще се унижи; а само Господ ще се възвиси в онзи ден.

18 а божища зовсім минуться!

И идолите съвсем ще изчезнат

19 І вони підуть до скельних печер та до пороху в ями від страху Господнього і від пишноти Його величі, коли прийде Він острах збудити на землі!

и хората ще влязат в пещерите на скалите и в дупките на земята - поради страха от Господа и поради славата на величието Му, когато стане да разтърси земята.

20 П окине людина того дня божків своїх срібних і божків своїх золотих, що собі наробила була, щоб вклонятись кротам і кажанам,

В онзи ден човек ще хвърли на къртиците и прилепите сребърните и златните идоли, които си е направил, за да им се кланя,

21 щ об піти у печери й розщілини скельні від страху Господнього і від слави величчя Його, коли прийде Він острах збудити на землі!

за да влезе в канаристите подземия и в пукнатините на скалите - поради страха от Господа и поради славата на величието Му, когато стане да разтърси земята.

22 В ідкинься ж собі від людини, що віддих у носі її, бо защо її поважати?

Престанете да се надявате на човек, в чиито ноздри е лъх; защото за какво може да се разчита на него?