1 П авло, з волі Божої апостол Христа Ісуса, та брат Тимофій, до Божої Церкви в Коринті, з усіма святими в цілій Ахаї,

Павел, с Божията воля апостол на Исус Христос, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всички светии, които са по цяла Ахая:

2 б лагодать вам і мир від Бога Отця нашого й Господа Ісуса Христа!

Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и Господ Исус Христос.

3 Б лагословенний Бог і Отець Господа нашого Ісуса Христа, Отець милосердя й Бог потіхи всілякої,

Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха,

4 щ о в усякій скорботі Він нас потішає, щоб змогли потішати й ми тих, що в усякій скорботі знаходяться, тією потіхою, якою потішує Бог нас самих.

Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.

5 Б о поскільки намножуються в нас терпіння Христові, так через Христа й потішення наше намножується.

Защото както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христос.

6 Б о як терпимо скорботи, то на вашу потіху й спасіння; коли потішаємось, то на вашу потіху в терпінні тих самих страждань, які терпимо й ми.

Но ако ни наскърбяват, това е за вашата утеха и спасение, или ако ни утешават, това е за вашата утеха и спасение, която действа да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние.

7 А наша надія певна про вас, бо ми знаємо, що ви спільники як у терпіннях, так само і в потісі.

И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че както сте участници в страданията, така сте и в утехата.

8 Б о не хочемо, браття, щоб не відали ви про нашу скорботу, що в Азії трапилась нам, бо над міру й над силу були ми обтяжені, так що ми не надіялися навіть жити.

Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, - бяхме под твърде голямо напрежение, свръх силите ни, така че дори се отчаяхме за живота си;

9 Т а самі ми в собі мали присуд на смерть, щоб нам не покладати надії на себе, а на Бога, що воскрешує мертвих,

даже ние самите бяхме приели в себе си смъртна присъда, за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите.

10 щ о від смерти такої нас визволив і визволяє, і на Нього й покладаємося, що й ще визволить Він,

И Той ни избави от толкова близка смърт и още избавя, и се надяваме на Него, че пак ще ни избави,

11 я к поможете разом і ви молитвою за нас, щоб за дар ласки, що нам виявлений багатьма, багато-хто дяку складали за нас.

като ни съдействате и вие чрез молитва, така че, поради дадената ни чрез молитвите на мнозина благодат, да благодарят мнозина за нас. Отлагане на посещението в Коринт

12 Б о це нам хвала, свідчення нашого сумління, що в святості й чистості Божій, не в тілесній мудрості, але в Божій благодаті жили ми на світі, особливо ж у вас.

Защото нашата похвала е тази, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със святост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат.

13 Б о іншого вам ми не пишемо, тільки те, що читаєте та розумієте, а сподіваюсь, що ви й до кінця зрозумієте,

Защото не ви пишем друго, освен това, което четете, а и разбирате, и което се надявам, че и докрай ще разбирате

14 я к частинно нас ви й зрозуміли, що ми вам похвала, як і ви нам, у день Господа нашого Ісуса.

(както и отчасти сте разбрали), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.

15 І з певністю цією хотів я давніше прибути до вас, щоб мали ви благодать удруге,

С тази увереност възнамерявах да дойда първо при вас, за да имате двояка полза,

16 і через вас перейти в Македонію, а з Македонії знову прибути до вас, а ви щоб в Юдею мене відпровадили.

като мина през вас за Македония; а от Македония да дойда пак при вас и тогава вие да ме изпратите за Юдея.

17 М аючи задум такий, чи я чинив легковажно? Чи те, що задумую, за тілом задумую, щоб було в мене і Так, так, і Ні, ні?

Добре, когато имах това намерение, лекомислено ли съм постъпил? Или намерението ми е било плътско намерение, че да казвам: Да, да, и: Не,не?

18 А ле вірний Бог, що наше слово до вас не було Так і Ні.

Заради Божията вярност проповядването ми към вас не е било "Да" и "Не"!

19 Б о Син Божий Ісус Христос, що ми Його вам проповідували, я й Силуан, і Тимофій, не був Так і Ні, але в Нім було Так.

Защото Божият Син, Исус Христос, Който беше проповядван помежду ви от нас (от мене, Сила и Тимотей), не стана "Да" и "Не", но в Него стана "Да";

20 С кільки бо Божих обітниць, то в Ньому Так, і в Ньому Амінь, Богові на славу через нас.

понеже Божиите обещания, колкото много и да са те, в Него са "Да"; затова и чрез Него е "Амин", за Божията слава чрез нас.

21 А Той, Хто нас із вами в Христа утверджує, і Хто нас намастив, то Бог,

А Този, Който ни утвърждава заедно с вас в Христос и Който ни е помазал, е Бог,

22 Я кий і назнаменував нас, і в наші серця дав завдаток Духа.

Който ни е запечатал и е дал в сърцата ни Духа в залог.

23 А я кличу Бога на свідка на душу мою, що я, щадячи вас, не прийшов у Коринт дотепер,

Но аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;

24 н е тому, ніби ми беремо владу над вашою вірою, але вашої радости помічники ми, бо ви встояли вірою!

защото не сме господари над вярата ви, а сме помощници на вашата радост; понеже колкото за вярата, вие стоите твърди.