1 П ісля того Ісус перейшов на той бік Галілейського чи Тіверіядського моря.

След това Исус отиде на отсрещната страна на Галилейското, т. е. Тивериадското езеро.

2 А за Ним ішла безліч народу, бо бачили чуда Його, що чинив над недужими.

И след Него вървеше едно голямо множество, защото гледаха знаменията, които вършеше с болните.

3 І сус же на гору зійшов, і сидів там зо Своїми учнями.

И Исус се изкачи на хълма и там седеше с учениците Си.

4 Н аближалася ж Пасха, свято юдейське.

А наближаваше юдейският празник Пасха.

5 А Ісус, звівши очі Свої та побачивши, яка безліч народу до Нього йде, говорить Пилипові: Де ми купимо хліба, щоб вони поживились?

Исус, като вдигна очи и видя, че към Него идва голямо множество, каза на Филип: Откъде да купим хляб да ядат тези хора ?

6 В ін же це говорив, його випробовуючи, бо знав Сам, що Він має робити.

(А каза това, за да го изпита; защото Той самият знаеше какво ще направи.)

7 П илип Йому відповідь дав: І за двісті динаріїв їм хліба не стане, щоб кожен із них бодай трохи дістав.

Филип Му отговори: За двеста динария хляб няма да им стигне, за да вземе всеки по малко.

8 Г оворить до Нього Андрій, один з учнів Його, брат Симона Петра:

Един от учениците Му, Андрей, брат на Симон Петър, Му каза:

9 Є тут хлопчина один, що має п'ять ячних хлібів та дві рибі, але що то на безліч таку!

Тук има едно момче, което има пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.

10 А Ісус відказав: Скажіть людям сідати! А була на тім місці велика трава. І засіло чоловіка числом із п'ять тисяч.

Исус каза: Накарайте хората да насядат. А на това място имаше много трева; и така, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

11 А Ісус узяв хліби, і, подяку вчинивши, роздав тим, хто сидів. Так само і з риб, скільки хотіли вони.

И така, Исус взе хлябовете и като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите, колкото искаха.

12 І , як наїлись вони, Він говорить до учнів Своїх: Позбирайте куски позосталі, щоб ніщо не загинуло.

И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.

13 І зібрали вони. І дванадцять повних кошів наклали кусків, що лишились їдцям із п'яти ячних хлібів.

И така от петте ечемичени хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали от тези, които бяха яли.

14 А люди, що бачили чудо, яке Ісус учинив, гомоніли: Це Той справді Пророк, що повинен прибути на світ!

Тогава хората, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Този е пророкът, Който трябва да дойде на света.

15 С постерігши ж Ісус, що вони мають замір прийти та забрати Його, щоб настановити царем, знов на гору пішов Сам один.

И така, Исус, като разбра, че ще дойдат да Го вземат насила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма. Исус Христос ходи по водата

16 А як вечір настав, то зійшли Його учні над море.

А когато се свечери, учениците Му слязоха до езерото

17 І , ввійшовши до човна, на другий бік моря вони попливли, до Капернауму. І темрява вже наступила була, а Ісус ще до них не приходив.

и влязоха в ладия, и отплаваха към другата страна на езерото в Капернаум. И вече се беше стъмнило, а Исус още не беше дошъл при тях;

18 В ід великого ж вітру, що віяв, хвилювалося море.

и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.

19 Я к вони ж пропливли стадій із двадцять п'ять або з тридцять, то Ісуса побачили, що йде Він по морю, і до човна зближається, і їх страх обгорнув...

И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха, че Исус ходи по езерото и се приближава към ладията; и се уплашиха.

20 В ін же каже до них: Це Я, не лякайтесь!

Но Той им каза: Аз съм; не бойте се!

21 І хотіли вони взяти до човна Його; та човен зараз пристав до землі, до якої пливли.

Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се озова при сушата, към която отиваха. Исус Христос - хлябът на живота

22 А наступного дня той народ, що на тім боці моря стояв, побачив, що там іншого човна, крім одного того, що до нього ввійшли були учні Його, не було, і що до човна не входив Ісус із Своїми учнями, але відпливли самі учні.

На другия ден множеството, което стоеше от другата страна на езерото, като видя, че има само една ладия и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладията, а че учениците Му бяха тръгнали сами,

23 А тим часом із Тіверіяди припливли човни інші близько до місця того, де вони їли хліб, як Господь учинив був подяку.

обаче други лодки бяха дошли от Тивериада близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил,

24 О тож, як побачили люди, що Ісуса та учнів Його там нема, то в човни посідали самі й прибули до Капернауму, і шукали Ісуса.

и така, множеството хора, като видя, че нито Исус, нито учениците Му са там, те сами влязоха в ладиите и дойдоха в Капернаум, и търсеха Исус.

25 І , на тім боці моря знайшовши Його, сказали Йому: Коли Ти прибув сюди, Учителю?

И като Го намериха от другата страна на езерото, Му казаха: Учителю, кога си дошъл тук?

26 В ідповів їм Ісус і сказав: Поправді, поправді кажу вам: Мене не тому ви шукаєте, що бачили чуда, а що їли з хлібів і наситились.

Исус им отговори: Истина, истина ви казвам: Търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.

27 П ильнуйте не про поживу, що гине, але про поживу, що зостається на вічне життя, яку дасть нам Син Людський, бо відзначив Його Бог Отець.

Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Бог Отец Него е потвърдил с печата Си.

28 С казали ж до Нього вони: Що ми маємо почати, щоб робити діла Божі?

Затова те Му казаха: Какво да направим, за да вършим Божиите дела?

29 І сус відповів і сказав їм: Оце діло Боже, щоб у Того ви вірували, Кого Він послав.

Исус им отговори: Това е Божието дело - да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.

30 А вони відказали Йому: Яке ж знамено Ти чиниш, щоб побачили ми й поняли Тобі віри? Що Ти робиш?

Тогава Му казаха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Ти повярваме? Какво вършиш?

31 Н аші отці їли манну в пустині, як написано: Хліб із неба їм дав на поживу.

Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: "Хляб от небето им даде да ядат."

32 А Ісус їм сказав: Поправді, поправді кажу вам: Не Мойсей хліб із неба вам дав, Мій Отець дає вам хліб правдивий із неба.

На това Исус им каза: Истина, истина ви казвам - не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето.

33 Б о хліб Божий є Той, Хто сходить із неба й дає життя світові.

Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света.

34 А вони відказали до Нього: Давай, Господи, хліба такого нам завжди!

Тогава те Му казаха: Господи, давай ни винаги този хляб.

35 І сус же сказав їм: Я хліб життя. Хто до Мене приходить, не голодуватиме він, а хто вірує в Мене, ніколи не прагнутиме.

Исус им отговори: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никога няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее.

36 А ле Я вам сказав, що Мене хоч ви й бачили, та не віруєте.

Но ви казвам, че вие Ме видяхте и пак не вярвате.

37 У се прийде до Мене, що Отець дає Мені, а того, хто до Мене приходить, Я не вижену геть.

Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мен, и който дойде при Мене, никак няма да го изгоня;

38 Б о Я з неба зійшов не на те, щоб волю чинити Свою, але волю Того, Хто послав Мене.

защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.

39 О це ж воля Того, Хто послав Мене, щоб з усього, що дав Мені Він, Я нічого не стратив, але воскресив те останнього дня.

И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.

40 О це ж воля Мого Отця, щоб усякий, хто Сина бачить та вірує в Нього, мав вічне життя, і того воскрешу Я останнього дня.

Защото това е волята на Моя Отец: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот и Аз да го възкреся в последния ден.

41 Т оді стали юдеї ремствувати на Нього, що сказав: Я той хліб, що з неба зійшов.

Тогава юдеите роптаеха против Него, защото каза: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.

42 І казали вони: хіба Він не Ісус, син Йосипів, що ми знаємо батька та матір Його? Як же Він каже: Я з неба зійшов?

И попитаха: Не е ли този Исус, Йосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?

43 А Ісус відповів і промовив до них: Не ремствуйте ви між собою!

Исус им отговори: Не роптайте помежду си.

44 Н іхто бо не може до Мене прийти, як Отець, що послав Мене, не притягне його, і того воскрешу Я останнього дня.

Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил, и Аз ще го възкреся в последния ден.

45 У Пророків написано: І всі будуть від Бога навчені. Кожен, хто від Бога почув і навчився, приходить до Мене.

Писано е в пророците: "Всички ще бъдат научени от Бога." Всеки, който е чул от Отца и се е научил, идва при Мене.

46 Ц е не значить, щоб хтось Отця бачив, тільки Той Отця бачив, Хто походить від Бога.

Не че някой е видял Отца освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.

47 П оправді, поправді кажу Вам: Хто вірує в Мене, життя вічне той має.

Истина, истина ви казвам: Който вярва в Мен, има вечен живот.

48 Я хліб життя!

Аз съм хлябът на живота.

49 О тці ваші в пустині їли манну, і померли.

Бащите ви ядоха манната в пустинята и въпреки това умряха.

50 Т о є хліб, Який сходить із неба, щоб не вмер, хто Його споживає.

Този е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.

51 Я хліб живий, що з неба зійшов: коли хто споживатиме хліб цей, той повік буде жити. А хліб, що дам Я, то є тіло Моє, яке Я за життя світові дам.

Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; да! И хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света.

52 Т оді між собою змагатися стали юдеї, говорячи: Як же Він може дати нам тіла спожити?

Тогава юдеите взеха да се препират помежду си и да казват: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?

53 І сказав їм Ісус: Поправді, поправді кажу вам: Якщо ви споживати не будете тіла Сина Людського й пити не будете крови Його, то в собі ви не будете мати життя.

Затова Исус им каза: Истина, истина ви казвам: Ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

54 Х то тіло Моє споживає та кров Мою п'є, той має вічне життя, і того воскрешу Я останнього дня.

Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

55 Б о тіло Моє то правдиво пожива, Моя ж кров то правдиво пиття.

Защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие.

56 Х то тіло Моє споживає та кров Мою п'є, той в Мені перебуває, а Я в ньому.

Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мен и Аз в него.

57 Я к Живий Отець послав Мене, і живу Я Отцем, так і той, хто Мене споживає, і він житиме Мною.

Както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.

58 Т о є хліб, що з неба зійшов. Не як ваші отці їли манну й померли, хто цей хліб споживає, той жити буде повік!

Този е хлябът, който слезе от небето; онзи, който се храни с този хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и после измряха.

59 О це Він говорив, коли в Капернаумі навчав у синагозі.

Това каза Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

60 А багато-хто з учнів Його, як почули оце, гомоніли: Жорстока це мова! Хто слухати може її?

И така, мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: Тежко е това учение; кой може да го слуша?

61 А Ісус, Сам у Собі знавши це, що учні Його на те ремствують, промовив до них: Чи оце вас спокушує?

Но Исус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му негодуват за това, ги попита: Това ли ви съблазнява?

62 А що ж, як побачите Людського Сина, що сходить туди, де перше Він був?

Тогава какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да отива там, където е бил преди?

63 Т о дух, що оживлює, тіло ж не помагає нічого. Слова, що їх Я говорив вам, то дух і життя.

Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които съм ви говорил, са дух и живот.

64 А ле є дехто з вас, хто не вірує. Бо Ісус знав спочатку, хто ті, хто не вірує, і хто видасть Його.

Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите и кой е този, който щеше да Го предаде.

65 І сказав Він: Я тому й говорив вам, що до Мене прибути не може ніхто, як не буде йому від Отця дане те.

И прибави: Затова ви казах, че никой не може да дойде при Мен, ако не му е дадено от Отца.

66 І з того часу відпали багато-хто з учнів Його, і не ходили вже з Ним.

Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха и не ходеха вече с Него. Изповедта на Петър

67 І сказав Ісус Дванадцятьом: Чи не хочете й ви відійти?

Тогава Исус каза на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

68 В ідповів Йому Симон Петро: До кого ми підемо, Господи? Ти маєш слова життя вічного.

Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот

69 М и ж увірували та пізнали, що Ти Христос, Син Бога Живого!

и ние вярваме и знаем, че Ти си Христос, Син на живия Бог, Святият Божий.

70 В ідповів їм Ісус: Чи не Дванадцятьох Я вас вибрав? Та один із вас диявол...

Исус им отговори: Нима не Аз избрах вас, дванадесетте? А, ето, един от вас е дявол.

71 Ц е сказав Він про Юду, сина Симонового, Іскаріота. Бо цей мав Його видати, хоч він був один із Дванадцятьох.

А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.