1 ¶ Pasadas estas cosas, se fue Jesús al otro lado del mar de Galilea, que es de Tiberias.

След това Исус отиде на отсрещната страна на Галилейското, т. е. Тивериадското езеро.

2 Y le seguía grande multitud, porque veían sus señales que hacía en los enfermos.

И след Него вървеше едно голямо множество, защото гледаха знаменията, които вършеше с болните.

3 S ubió pues Jesús a un monte, y se sentó allí con sus discípulos.

И Исус се изкачи на хълма и там седеше с учениците Си.

4 Y estaba cerca la Pascua, la Fiesta de los judíos.

А наближаваше юдейският празник Пасха.

5 C uando alzó Jesús los ojos, y vio que había venido a él grande multitud, dice a Felipe: ¿De dónde compraremos pan para que coman éstos?

Исус, като вдигна очи и видя, че към Него идва голямо множество, каза на Филип: Откъде да купим хляб да ядат тези хора ?

6 M as esto decía para probarle; porque él sabía lo que había de hacer.

(А каза това, за да го изпита; защото Той самият знаеше какво ще направи.)

7 L e respondió Felipe: Doscientos denarios de pan no les bastarán, para que cada uno de ellos tome un poco.

Филип Му отговори: За двеста динария хляб няма да им стигне, за да вземе всеки по малко.

8 L e dice uno de sus discípulos, Andrés, hermano de Simón Pedro:

Един от учениците Му, Андрей, брат на Симон Петър, Му каза:

9 U n muchacho está aquí que tiene cinco panes de cebada y dos peces pequeños; ¿mas qué es esto entre tantos?

Тук има едно момче, което има пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.

10 E ntonces Jesús dijo: Haced recostar los hombres. Y había mucha hierba en aquel lugar; y se recostaron como número de cinco mil varones.

Исус каза: Накарайте хората да насядат. А на това място имаше много трева; и така, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

11 Y tomó Jesús aquellos panes, y habiendo dado gracias, repartió a los discípulos, y los discípulos a los que estaban recostados; asimismo de los peces, cuanto querían.

И така, Исус взе хлябовете и като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите, колкото искаха.

12 Y cuando fueron saciados, dijo a sus discípulos: Recoged los pedazos que han quedado, para que no se pierda nada.

И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.

13 R ecogieron pues, y llenaron doce cestas de pedazos de los cinco panes de cebada, que sobraron a los que habían comido.

И така от петте ечемичени хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали от тези, които бяха яли.

14 A quellos hombres entonces, como vieron la señal que Jesús había hecho, decían: Este verdaderamente es el profeta que había de venir al mundo.

Тогава хората, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Този е пророкът, Който трябва да дойде на света.

15 ¶ Y sabiendo Jesús que habían de venir para arrebatarle, y hacerle rey, volvió a retirarse al monte, él solo.

И така, Исус, като разбра, че ще дойдат да Го вземат насила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма. Исус Христос ходи по водата

16 Y como se hizo tarde, descendieron sus discípulos al mar;

А когато се свечери, учениците Му слязоха до езерото

17 y entrando en un navío, iban cruzando el mar hacia Capernaum. Y era ya oscuro, y Jesús no había venido a ellos.

и влязоха в ладия, и отплаваха към другата страна на езерото в Капернаум. И вече се беше стъмнило, а Исус още не беше дошъл при тях;

18 Y el mar comenzó a levantarse con un gran viento.

и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.

19 C uando hubieron navegado como veinticinco o treinta estadios, ven a Jesús que andaba sobre el mar, y se acercaba al navío; y tuvieron miedo.

И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха, че Исус ходи по езерото и се приближава към ладията; и се уплашиха.

20 P ero él les dijo: YO SOY; no tengáis miedo.

Но Той им каза: Аз съм; не бойте се!

21 Y ellos le recibieron de buena gana en el navío; y luego el navío llegó a la tierra donde iban.

Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се озова при сушата, към която отиваха. Исус Христос - хлябът на живота

22 ¶ El día siguiente, la multitud que estaba al otro lado del mar, como vio que no había allí otra navecilla sino una, en la cual habían entrado sus discípulos, y que Jesús no había entrado con sus discípulos en el navío, sino que sus discípulos se habían ido solos;

На другия ден множеството, което стоеше от другата страна на езерото, като видя, че има само една ладия и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладията, а че учениците Му бяха тръгнали сами,

23 y que otras navecillas habían arribado de Tiberias junto al lugar donde habían comido el pan después de haber el Señor dado gracias;

обаче други лодки бяха дошли от Тивериада близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил,

24 c uando vio pues la multitud que Jesús no estaba allí, ni sus discípulos, entraron ellos en las navecillas, y vinieron a Capernaum buscando a Jesús.

и така, множеството хора, като видя, че нито Исус, нито учениците Му са там, те сами влязоха в ладиите и дойдоха в Капернаум, и търсеха Исус.

25 Y hallándole al otro lado del mar, le dijeron: Rabí, ¿cuándo llegaste acá?

И като Го намериха от другата страна на езерото, Му казаха: Учителю, кога си дошъл тук?

26 L es respondió Jesús, y dijo: De cierto, de cierto os digo, que me buscáis, no porque habéis visto las señales, sino porque comisteis el pan y os saciasteis.

Исус им отговори: Истина, истина ви казвам: Търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.

27 T rabajad no por la comida que perece, sino por la comida que a vida eterna permanece, la cual el Hijo del hombre os dará; porque a éste señaló el Padre, que es Dios.

Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Бог Отец Него е потвърдил с печата Си.

28 ¶ Y le dijeron: ¿Qué haremos para que obremos las obras de Dios?

Затова те Му казаха: Какво да направим, за да вършим Божиите дела?

29 R espondió Jesús, y les dijo: Esta es la obra de Dios, que creáis en el que él envió.

Исус им отговори: Това е Божието дело - да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.

30 L e dijeron entonces: ¿Qué señal pues haces tú, para que veamos, y te creamos? ¿Qué obras?

Тогава Му казаха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Ти повярваме? Какво вършиш?

31 N uestros padres comieron el maná en el desierto, como está escrito: Pan del cielo les dio a comer.

Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: "Хляб от небето им даде да ядат."

32 Y Jesús les dijo: De cierto, de cierto os digo: No os dio Moisés pan del cielo; mas mi Padre os da el verdadero pan del cielo.

На това Исус им каза: Истина, истина ви казвам - не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето.

33 P orque el pan de Dios es aquel que descendió del cielo y da vida al mundo.

Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света.

34 Y le dijeron: Señor, danos siempre este pan.

Тогава те Му казаха: Господи, давай ни винаги този хляб.

35 Y Jesús les dijo: YO SOY el pan de vida; el que a mí viene, nunca tendrá hambre; y el que en mí cree, no tendrá sed jamás.

Исус им отговори: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никога няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее.

36 M as ya os he dicho, que aunque me habéis visto, no creéis.

Но ви казвам, че вие Ме видяхте и пак не вярвате.

37 T odo lo que el Padre me da, vendrá a mí; y al que a mí viene, no le echo fuera.

Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мен, и който дойде при Мене, никак няма да го изгоня;

38 P orque he descendido del cielo, no para hacer mi voluntad, sino la voluntad del que me envió.

защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.

39 Y esta es la voluntad del que me envió, del Padre: Que de todo lo que me diere, no pierda de ello, sino que lo resucite en el día postrero.

И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.

40 Y esta es la voluntad del que me ha enviado: Que todo aquel que ve al Hijo, y cree en él, tenga vida eterna; y yo le resucitaré en el día postrero.

Защото това е волята на Моя Отец: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот и Аз да го възкреся в последния ден.

41 M urmuraban entonces de él los Judíos, porque había dicho: YO SOY el pan que descendí del cielo.

Тогава юдеите роптаеха против Него, защото каза: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.

42 Y decían: ¿No es éste Jesús, el hijo de José, cuyo padre y madre nosotros conocemos? ¿Cómo, pues, dice éste: Del cielo he descendido?

И попитаха: Не е ли този Исус, Йосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?

43 Y Jesús respondió, y les dijo: No murmuréis entre vosotros.

Исус им отговори: Не роптайте помежду си.

44 N inguno puede venir a mí, si el Padre que me envió no le trajere; y yo le resucitaré en el día postrero.

Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил, и Аз ще го възкреся в последния ден.

45 E scrito está en los profetas: Y serán todos enseñados de Dios. Así que, todo aquel que oyó del Padre, y aprendió, viene a mí.

Писано е в пророците: "Всички ще бъдат научени от Бога." Всеки, който е чул от Отца и се е научил, идва при Мене.

46 N o que alguno haya visto al Padre, sino aquel que vino de Dios, éste ha visto al Padre.

Не че някой е видял Отца освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.

47 D e cierto, de cierto os digo: El que cree en mí, tiene vida eterna.

Истина, истина ви казвам: Който вярва в Мен, има вечен живот.

48 Y O SOY el pan de vida.

Аз съм хлябът на живота.

49 V uestros padres comieron el maná en el desierto, y son muertos.

Бащите ви ядоха манната в пустинята и въпреки това умряха.

50 E ste es el pan que desciende del cielo, para que el que de él comiere, no muera.

Този е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.

51 Y O SOY el pan vivo que he descendido del cielo; si alguno comiere de este pan, vivirá para siempre; y el pan que yo daré es mi carne, la cual yo daré por la vida del mundo.

Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; да! И хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света.

52 E ntonces los judíos contendían entre sí, diciendo: ¿Cómo puede éste darnos su carne a comer?

Тогава юдеите взеха да се препират помежду си и да казват: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?

53 Y Jesús les dijo: De cierto, de cierto os digo: Si no comiereis la carne del Hijo del hombre, y bebiereis su sangre, no tendréis vida en vosotros.

Затова Исус им каза: Истина, истина ви казвам: Ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

54 E l que come mi carne y bebe mi sangre, tiene vida eterna; y yo le resucitaré en el día postrero.

Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

55 P orque mi carne es verdadera comida, y mi sangre es verdadera bebida.

Защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие.

56 E l que come mi carne y bebe mi sangre, en mí permanece, y yo en él.

Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мен и Аз в него.

57 C omo me envió el Padre Viviente, y yo vivo por el Padre, asimismo el que me come, él también vivirá por mí.

Както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.

58 E ste es el pan que descendió del cielo; no como vuestros padres comieron el maná, y son muertos; el que come de este pan, vivirá eternamente.

Този е хлябът, който слезе от небето; онзи, който се храни с този хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и после измряха.

59 E stas cosas dijo en la sinagoga, enseñando en Capernaum.

Това каза Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

60 ¶ Y muchos de sus discípulos oyéndolo, dijeron: Dura es esta palabra; ¿quién la puede oír?

И така, мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: Тежко е това учение; кой може да го слуша?

61 Y sabiendo Jesús en sí mismo que sus discípulos murmuraban de esto, les dijo: ¿Esto os escandaliza?

Но Исус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му негодуват за това, ги попита: Това ли ви съблазнява?

62 ¿ Pues qué será, si viereis al Hijo del hombre que sube donde estaba primero?

Тогава какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да отива там, където е бил преди?

63 E l Espíritu es el que da vida; la carne para nada aprovecha; las palabras que yo os he hablado, son Espíritu y son vida.

Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които съм ви говорил, са дух и живот.

64 M as hay algunos de vosotros que no creen. Porque Jesús desde el principio sabía quiénes eran los que no creían, y quién le había de entregar.

Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите и кой е този, който щеше да Го предаде.

65 Y decía: Por eso os he dicho que ninguno puede venir a mí, si no le fuere dado de mi Padre.

И прибави: Затова ви казах, че никой не може да дойде при Мен, ако не му е дадено от Отца.

66 D espués de esto, muchos de sus discípulos volvieron atrás, y ya no andaban con él.

Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха и не ходеха вече с Него. Изповедта на Петър

67 D ijo entonces Jesús a los doce: ¿Queréis vosotros iros también?

Тогава Исус каза на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

68 Y le respondió Simón Pedro: Señor, ¿A quién iremos? Tú tienes las palabras de vida eterna.

Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот

69 Y nosotros creemos y conocemos que tú eres el Cristo, el Hijo del Dios Viviente.

и ние вярваме и знаем, че Ти си Христос, Син на живия Бог, Святият Божий.

70 J esús les respondió: ¿No he escogido yo a vosotros doce, y uno de vosotros es diablo?

Исус им отговори: Нима не Аз избрах вас, дванадесетте? А, ето, един от вас е дявол.

71 Y hablaba de Judas Iscariote, hijo de Simón, porque éste era el que le había de entregar, el cual era uno de los doce.

А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.