1 ¶ La respuesta suave quita la ira; mas la palabra áspera hace subir el furor.

Мек отговор отклонява от ярост, а оскърбителната дума възбужда гняв.

2 ¶ La lengua de los sabios adornará la sabiduría; mas la boca de los locos hablará locura.

Езикът на мъдрите изказва знание, а устата на безумните изригват глупост.

3 ¶ Los ojos del SEÑOR están en todo lugar, mirando a los malos y a los buenos.

Очите Господни са на всяко място и наблюдават злите и добрите.

4 ¶ La sana lengua es árbol de vida; mas la perversidad en ella es una brecha en el espíritu.

Благият език е дърво на живот, а извратеността в него съкрушава духа.

5 ¶ El loco menosprecia el castigo de su padre; mas el que guarda la corrección, saldrá prudente.

Безумният презира поуката на баща си, а който внимава в изобличението, е благоразумен.

6 ¶ En la casa del justo hay gran provisión; pero turbación en los frutos del impío.

В дома на праведния има голямо изобилие, а в доходите на нечестивия има загриженост.

7 ¶ Los labios de los sabios esparcen sabiduría; mas no así el corazón de los locos.

Устните на мъдрите разсяват знание, а сърцето на безумните не прави така.

8 ¶ El sacrificio de los impíos es abominación al SEÑOR; mas la oración de los rectos es su gozo.

Жертвата на нечестивите е мерзост пред Господа, а молитвата на праведните е приятна за Него.

9 ¶ Abominación es al SEÑOR el camino del impío; mas él ama al que sigue justicia.

Пътят на нечестивия е мерзост за Господа, а Той обича този, който следва правдата.

10 ¶ El castigo es molesto al que deja el camino; mas el que aborreciere la corrección, morirá.

Има тежко наказание за онези, които се отбиват от пътя; и който мрази изобличение, ще умре.

11 ¶ El Seol y el infierno están delante del SEÑOR; ¡cuánto más los corazones de los hombres!

Адът и гибелта са открити пред Господа, колко повече - сърцата на човешките синове!

12 ¶ El burlador no ama al que le corrige; ni se junta con los sabios.

Присмивателят не обича изобличителя си, нито ще отиде при мъдрите.

13 ¶ El corazón alegre hermosea el rostro; mas por el dolor del corazón el espíritu se abate.

Весело сърце прави засмяно лице, а от скръбта на сърцето духът се съкрушава.

14 ¶ El corazón entendido busca la sabiduría; mas la boca de los locos se alimenta de locura.

Сърцето на разумния търси знание, а устата на безумните се хранят с глупост.

15 ¶ Todos los días del pobre son trabajosos; mas el de buen corazón tiene un convite continuo.

За наскърбения всички дни са зли, а онзи, който е с весело сърце, има вечно пируване.

16 ¶ Mejor es lo poco con el temor del SEÑOR, que el gran tesoro donde hay turbación.

По-добро е малкото със страх от Господа, отколкото много съкровища с безпокойство.

17 M ejor es la comida de legumbres donde hay amor, que de buey engordado donde hay odio.

По-добра е гощавката от зеле с любов, отколкото охранено говедо с омраза.

18 ¶ El hombre iracundo revolverá contiendas; mas el que tarde se enoja, apaciguará la rencilla.

Яростният човек повдига препирни, а който не се гневи, бързо усмирява крамоли.

19 ¶ El camino del perezoso es como seto de espinos; mas la vereda de los rectos como una calzada.

Пътят на ленивия е като трънен плет, а пътят на праведните е като друм.

20 ¶ El hijo sabio alegra al padre; mas el hombre loco menosprecia a su madre.

Мъдър син радва баща си, а безумен човек презира майка си.

21 ¶ La locura es alegría al falto de entendimiento; mas el hombre inteligente enderezará su caminar.

На безумния глупостта е радост, а разумен човек ходи по прав път.

22 ¶ Los pensamientos son frustrados donde no hay consejo; mas en la multitud de consejeros se afirman.

Където няма съветване, намеренията се осуетяват, а в множеството на съветниците те се утвърждават.

23 ¶ El hombre se alegra con la respuesta de su boca; y la palabra a su tiempo, ¡cuán buena es!

От отговора на устата си човек изпитва радост; и дума, навреме казана, колко е добра!

24 ¶ El camino de la vida es cuesta arriba al entendido, para apartarse del Seol abajo.

За разумния пътят на живота върви нагоре, за да се отклони от ада долу.

25 ¶ El SEÑOR asolará la casa de los soberbios; mas él afirmará la heredad de la viuda.

Господ съсипва дома на горделивите, а утвърждава предела на вдовицата.

26 ¶ Abominación son al SEÑOR los pensamientos del malo; mas el hablar de los limpios es limpio.

Лошите помисли са мерзост пред Господа! А чистите думи са Му угодни.

27 ¶ Alborota su casa el codicioso; mas el que aborrece las dádivas vivirá.

Користолюбивият смущава своя дом, а който мрази даровете, ще живее.

28 ¶ El corazón del justo piensa para responder; mas la boca de los impíos derrama malas cosas.

Сърцето на праведния обмисля какво да отговаря, а устата на нечестивите изригват зло.

29 ¶ Lejos está el SEÑOR de los impíos; mas él oye la oración de los justos.

Господ е далеч от нечестивите, а слуша молитвата на праведните.

30 ¶ La luz de los ojos alegra el corazón; y la buena fama engorda los huesos.

Светъл поглед весели сърцето и добри вести угояват костите.

31 ¶ La oreja que escucha la corrección de vida, entre los sabios morará.

Ухо, което слуша животворното изобличение, ще пребивава между мъдрите.

32 ¶ El que tiene en poco el castigo, menosprecia su alma; mas el que escucha la corrección, tiene corazón entendido.

Който отхвърля поуката, презира душата си, а който слуша изобличението, придобива разум.

33 ¶ El temor del SEÑOR es enseñanza de sabiduría; y delante de la honra está la humildad.

Страхът от Господа е възпитание в мъдрост и смирението предшества славата.