1 К роткий ответ отвращает гнев, а оскорбительное слово возбуждает ярость.

Мек отговор отклонява от ярост, а оскърбителната дума възбужда гняв.

2 Я зык мудрых сообщает добрые знания, а уста глупых изрыгают глупость.

Езикът на мъдрите изказва знание, а устата на безумните изригват глупост.

3 Н а всяком месте очи Господни: они видят злых и добрых.

Очите Господни са на всяко място и наблюдават злите и добрите.

4 К роткий язык--древо жизни, но необузданный--сокрушение духа.

Благият език е дърво на живот, а извратеността в него съкрушава духа.

5 Г лупый пренебрегает наставлением отца своего; а кто внимает обличениям, тот благоразумен.

Безумният презира поуката на баща си, а който внимава в изобличението, е благоразумен.

6 В доме праведника--обилие сокровищ, а в прибытке нечестивого--расстройство.

В дома на праведния има голямо изобилие, а в доходите на нечестивия има загриженост.

7 У ста мудрых распространяют знание, а сердце глупых не так.

Устните на мъдрите разсяват знание, а сърцето на безумните не прави така.

8 Ж ертва нечестивых--мерзость пред Господом, а молитва праведных благоугодна Ему.

Жертвата на нечестивите е мерзост пред Господа, а молитвата на праведните е приятна за Него.

9 М ерзость пред Господом--путь нечестивого, а идущего путем правды Он любит.

Пътят на нечестивия е мерзост за Господа, а Той обича този, който следва правдата.

10 З лое наказание--уклоняющемуся от пути, и ненавидящий обличение погибнет.

Има тежко наказание за онези, които се отбиват от пътя; и който мрази изобличение, ще умре.

11 П реисподняя и Аваддон пред Господом, тем более сердца сынов человеческих.

Адът и гибелта са открити пред Господа, колко повече - сърцата на човешките синове!

12 Н е любит распутный обличающих его, и к мудрым не пойдет.

Присмивателят не обича изобличителя си, нито ще отиде при мъдрите.

13 В еселое сердце делает лице веселым, а при сердечной скорби дух унывает.

Весело сърце прави засмяно лице, а от скръбта на сърцето духът се съкрушава.

14 С ердце разумного ищет знания, уста же глупых питаются глупостью.

Сърцето на разумния търси знание, а устата на безумните се хранят с глупост.

15 В се дни несчастного печальны; а у кого сердце весело, у того всегда пир.

За наскърбения всички дни са зли, а онзи, който е с весело сърце, има вечно пируване.

16 Л учше немногое при страхе Господнем, нежели большое сокровище, и при нем тревога.

По-добро е малкото със страх от Господа, отколкото много съкровища с безпокойство.

17 Л учше блюдо зелени, и при нем любовь, нежели откормленный бык, и при нем ненависть.

По-добра е гощавката от зеле с любов, отколкото охранено говедо с омраза.

18 В спыльчивый человек возбуждает раздор, а терпеливый утишает распрю.

Яростният човек повдига препирни, а който не се гневи, бързо усмирява крамоли.

19 П уть ленивого--как терновый плетень, а путь праведных--гладкий.

Пътят на ленивия е като трънен плет, а пътят на праведните е като друм.

20 М удрый сын радует отца, а глупый человек пренебрегает мать свою.

Мъдър син радва баща си, а безумен човек презира майка си.

21 Г лупость--радость для малоумного, а человек разумный идет прямою дорогою.

На безумния глупостта е радост, а разумен човек ходи по прав път.

22 Б ез совета предприятия расстроятся, а при множестве советников они состоятся.

Където няма съветване, намеренията се осуетяват, а в множеството на съветниците те се утвърждават.

23 Р адость человеку в ответе уст его, и как хорошо слово вовремя!

От отговора на устата си човек изпитва радост; и дума, навреме казана, колко е добра!

24 П уть жизни мудрого вверх, чтобы уклониться от преисподней внизу.

За разумния пътят на живота върви нагоре, за да се отклони от ада долу.

25 Д ом надменных разорит Господь, а межу вдовы укрепит.

Господ съсипва дома на горделивите, а утвърждава предела на вдовицата.

26 М ерзость пред Господом--помышления злых, слова же непорочных угодны Ему.

Лошите помисли са мерзост пред Господа! А чистите думи са Му угодни.

27 К орыстолюбивый расстроит дом свой, а ненавидящий подарки будет жить.

Користолюбивият смущава своя дом, а който мрази даровете, ще живее.

28 С ердце праведного обдумывает ответ, а уста нечестивых изрыгают зло.

Сърцето на праведния обмисля какво да отговаря, а устата на нечестивите изригват зло.

29 Д алек Господь от нечестивых, а молитву праведников слышит.

Господ е далеч от нечестивите, а слуша молитвата на праведните.

30 С ветлый взгляд радует сердце, добрая весть утучняет кости.

Светъл поглед весели сърцето и добри вести угояват костите.

31 У хо, внимательное к учению жизни, пребывает между мудрыми.

Ухо, което слуша животворното изобличение, ще пребивава между мъдрите.

32 О твергающий наставление не радеет о своей душе; а кто внимает обличению, тот приобретает разум.

Който отхвърля поуката, презира душата си, а който слуша изобличението, придобива разум.

33 С трах Господень научает мудрости, и славе предшествует смирение.

Страхът от Господа е възпитание в мъдрост и смирението предшества славата.