1 К огда Я врачевал Израиля, открылась неправда Ефрема и злодейство Самарии: ибо они поступают лживо; и входит вор, и разбойник грабит по улицам.

Когато щях да лекувам Израел, тогава се откри беззаконието на Ефрем и нечестието на Самария; защото вършат измама, като и крадецът влиза вътре, и разбойническата чета обира вън.

2 Н е помышляют они в сердце своем, что Я помню все злодеяния их; теперь окружают их дела их; они пред лицем Моим.

Те не размишляват в сърцето си, че Аз помня цялото им беззаконие; а сега ги обкръжиха собствените им дела, които са и пред лицето Ми.

3 З лодейством своим они увеселяют царя и обманами своими--князей.

С нечестието си радват царя и с лъжите си - първенците.

4 В се они пылают прелюбодейством, как печь, растопленная пекарем, который перестает поджигать ее, когда замесит тесто и оно вскиснет.

Те всички са прелюбодейци - като пещ, отоплена от хлебар, който, като замеси тестото, престава да подклажда огъня, докато то втаса.

5 ' День нашего царя!' князья, разгоряченные до болезни вином, а он протягивает руку свою к кощунам.

На рождения ден на нашия цар първенците се разболяха чрез разпалване от виното; и той протегна ръката си с присмивателите.

6 И бо они коварством своим делают сердце свое подобным печи: пекарь их спит всю ночь, а утром она горит, как пылающий огонь.

Защото като причакват, те са направили сърцата си като пещ; гневът им спи цяла нощ, а на сутринта гори като пламнал огън.

7 В се они распалены, как печь, и пожирают судей своих; все цари их падают, и никто из них не взывает ко Мне.

Те всички се нагорещиха като пещ и изгарят съдиите си; всичките им царе са паднали; няма между тях кой да Ме призовава.

8 Е фрем смешался с народами, Ефрем стал, как неповороченный хлеб.

Ефрем - той се смеси с племената; Ефрем е като необърната пита.

9 Ч ужие пожирали силу его и он не замечал; седина покрыла его, а он не знает.

Чужденци поядоха силата му, а той не знае; дори белите косми му поникнаха тук-там, а той не знае.

10 И гордость Израиля унижена в глазах их и при всем том они не обратились к Господу Богу своему и не взыскали Его.

И гордостта на Израел свидетелства пред лицето му; но пак, въпреки всичко това, не се връщат при Господа, своя Бог, нито Го търсят.

11 И стал Ефрем, как глупый голубь, без сердца: зовут Египтян, идут в Ассирию.

Ефрем е като глупав гълъб, който няма разум; викат към Египет за помощ, отиват в Асирия.

12 К огда они пойдут, Я закину на них сеть Мою; как птиц небесных низвергну их; накажу их, как слышало собрание их.

Когато отидат, ще разпростра мрежата Си върху тях; ще ги сваля като въздушните птици; ще ги накажа, както се е провъзгласило в събранието им.

13 Г оре им, что они удалились от Меня; гибель им, что они отпали от Меня! Я спасал их, а они ложь говорили на Меня.

Горко им! Защото са се скитали далеч от Мене; гибел за тях; защото са престъпили против Мене; когато щях да ги изкупя, и тогава те говориха лъжи против Мене.

14 И не взывали ко Мне сердцем своим, когда вопили на ложах своих; собираются из-за хлеба и вина, а от Меня удаляются.

И не Ме призоваха от сърце, а се вайкат на леглата си; събират се за жито и вино, но пак въстават против Мене.

15 Я вразумлял и укреплял мышцы их, а они умышляли злое против Меня.

При все че обучавах и укрепвах мишците им, те пак намислят зло против Мене.

16 О ни обращались, но не к Всевышнему, стали--как неверный лук; падут от меча князья их за дерзость языка своего; это будет посмеянием над ними в земле Египетской.

Връщат се, но не при Всевишния; приличат на неверен лък; първенците им ще паднат от меч поради яростта на езика си; това ще им причини позор в Египетската земя.