1 И пришел Ангел Господень из Галгала в Бохим и сказал: Я вывел вас из Египта и ввел вас в землю, о которой клялся отцам вашим--, и сказал Я: 'не нарушу завета Моего с вами вовек;

Ангел Господен дойде от Галгал в Бохим и каза: Изведох ви от Египет и ви доведох в земята, за която се бях клел на бащите ви: Няма да наруша завета Си с вас довека.

2 и вы не вступайте в союз с жителями земли сей; жертвенники их разрушьте'. Но вы не послушали гласа Моего. Что вы это сделали?

Не сключвайте договор с жителите на тази земя, а съсипете жертвениците им! Вие обаче не послушахте гласа Ми. Защо постъпихте така?

3 И потому говорю Я: не изгоню их от вас, и будут они вам петлею, и боги их будут для вас сетью.

Затова и Аз казах: Няма да ги изгоня пред вас; но те ще ви бодат в ребрата и боговете им ще ви бъдат примка.

4 К огда Ангел Господень сказал слова сии всем сынам Израилевым, то народ поднял громкий вопль и заплакал.

И когато ангелът Господен изговори тези думи на всички израелтяни, народът плака силно.

5 О т сего и называют то место Бохим. Там принесли они жертву Господу.

Затова нарекоха онова място Бохим; и там принесоха жертва на Господа. Смърт и погребение на Исус Навин

6 К огда Иисус распустил народ, и пошли сыны Израилевы, каждый в свой удел, чтобы получить в наследие землю,

Когато Исус разпусна народа, всички израелтяни се прибраха в земята на наследството си, за да я притежават.

7 т огда народ служил Господу во все дни Иисуса и во все дни старейшин, которых жизнь продлилась после Иисуса и которые видели все великие дела Господни, какие Он сделал Израилю.

И народът служеше на Господа през всички дни на Исус и през всички дни на старейшините, които надживяха Исус, които видяха всички велики дела, които Господ беше извършил в Израел.

8 Н о когда умер Иисус, сын Навин, раб Господень, будучи ста десяти лет,

И Господният слуга Исус, Навиновият син, умря на възраст сто и десет години.

9 и похоронили его в пределе удела его в Фамнаф-Сараи, на горе Ефремовой, на север от горы Гааша;

Погребаха го в земята на наследството му, в Тамнат-арес, в хълмистата земя на Ефрем, на север от хълма Гаас.

10 и когда весь народ оный отошел к отцам своим, и восстал после них другой род, который не знал Господа и дел Его, какие Он делал Израилю, --

И цялото това поколение се прибра при бащите си, а след тях дойде друго поколение, което не познаваше Господа, нито делата, които беше извършил за Израел. Призоваване и мисия на съдиите

11 т огда сыны Израилевы стали делать злое пред очами Господа и стали служить Ваалам;

И израелтяните извършиха зло пред Господа, като се покланяха на ваалимите.

12 о ставили Господа Бога отцов своих, Который вывел их из земли Египетской, и обратились к другим богам, богам народов, окружавших их, и стали поклоняться им, и раздражили Господа;

Те изоставиха Господа, Бога на бащите си, Който ги беше извел от Египетската земя, и се покланяха на други богове - боговете на племената, които бяха около тях. Като им се покланяха, те разгневиха Господа.

13 о ставили Господа и стали служить Ваалу и Астартам.

Те изоставиха Господа и служеха на Ваал и на астартите.

14 И воспылал гнев Господень на Израиля, и предал их в руки грабителей, и грабили их; и предал их в руки врагов, окружавших их, и не могли уже устоять пред врагами своими.

Гневът на Господа пламна против Израел и Той позволи на грабители да ги ограбват; и ги предаде на околните им неприятели, така че не можаха вече да устоят на враговете си.

15 К уда они ни пойдут, рука Господня везде была им во зло, как говорил им Господь и как клялся им Господь. И им было весьма тесно.

Където и да излизаха, Господнята ръка беше против тях в злините, както Господ беше говорил и им се беше клел. Те изпаднаха в голямо утеснение.

16 И воздвигал Господь судей, которые спасали их от рук грабителей их;

Тогава Господ издигаше съдии, които ги избавяха от грабителите им.

17 н о и судей они не слушали, а ходили блудно вслед других богов и поклонялись им, скоро уклонялись от пути, коим ходили отцы их, повинуясь заповедям Господним. Они так не делали.

Но те и съдиите си не слушаха, а блудстваха след други богове и им се кланяха; скоро се отклониха от пътя, в който ходеха бащите им, които слушаха Господните заповеди; те обаче не направиха така.

18 К огда Господь воздвигал им судей, то Сам Господь был с судьею и спасал их от врагов их во все дни судьи: ибо жалел Господь, слыша стон их от угнетавших и притеснявших их.

И когато Господ издигаше съдии над тях, Той беше със съдията и ги избавяше от враговете им през всичките дни на съдията; защото Господ се смиляваше заради оплакванията им от онези, които ги потискаха и притесняваха.

19 Н о как скоро умирал судья, они опять делали хуже отцов своих, уклоняясь к другим богам, служа им и поклоняясь им. Не отставали от дел своих и от стропотного пути своего.

А след смъртта на съдията те се връщаха и се развращаваха по-зле от бащите си, като се покланяха на други богове, за да им служат и да им се кланят. Те не се отказваха от делата си и упорито следваха пътя си.

20 И воспылал гнев Господень на Израиля, и сказал Он: за то, что народ сей преступает завет Мой, который Я поставил с отцами их, и не слушает гласа Моего,

Затова гневът на Господа пламна против Израел и Той каза: Понеже този народ престъпи завета Ми, който съм заповядал на бащите им, и не послушаха гласа Ми,

21 и Я не стану уже изгонять от них ни одного из тех народов, которых оставил Иисус, когда умирал, --

то и Аз няма да изгоня вече пред тях нито един от народите, които Исус остави, когато умря,

22 ч тобы искушать ими Израиля: станут ли они держаться пути Господня и ходить по нему, как держались отцы их, или нет?

за да изпитам чрез тях Израел дали ще пазят Господния път и ще ходят в него, както го пазиха бащите им, или не.

23 И оставил Господь народы сии и не изгнал их вскоре и не предал их в руки Иисуса.

И така, Господ остави тези народи, не ги изгони веднага и не ги предаде на Исус.