1 И возвращался Иосафат, царь Иудейский, в мире в дом свой в Иерусалим.

А като се връщаше Юдейският цар Йосафат с мир у дома си в Йерусалим,

2 И выступил навстречу ему Ииуй, сын Анании, прозорливец, и сказал царю Иосафату: ли тебе помогать нечестивцу и любить ненавидящих Господа? За это на тебя гнев от лица Господня.

ясновидецът Ииуй, Ананиевият син, излезе да го посрещне и каза на цар Йосафат: На нечестивия ли помагаш и тези ли, които мразят Господа, обичаш? Затова гняв от Господа има върху тебе.

3 В прочем и доброе найдено в тебе, потому что ты истребил кумиры в земле и расположил сердце свое к тому, чтобы взыскать Бога.

Все пак обаче в тебе се намериха добри неща, защото ти премахна ашерите от земята и утвърди сърцето си да търсиш Бога.

4 И жил Иосафат в Иерусалиме. И опять стал он обходить народ от Вирсавии до горы Ефремовой, и обращал их к Господу, Богу отцов их.

След като Йосафат се засели в Йерусалим, после излезе пак между народа от Вирсавее до Ефремовата хълмиста земя и ги обърна към Господа, Бога на бащите им.

5 И поставил судей на земле по всем укрепленным городам Иудеи в каждом городе,

И по всички укрепени градове на Юдея постави съдии в земята, град по град.

6 и сказал судьям: смотрите, что вы делаете, вы творите не суд человеческий, но суд Господа; и с вами в деле суда.

Той каза на съдиите: Внимавайте какво правите; защото не съдите за човека, а за Господа, Който е с вас в съдопроизнасянето.

7 И так да будет страх Господень на вас: действуйте осмотрительно, ибо нет у Господа Бога нашего неправды, ни лицеприятия, ни мздоимства.

Затова нека върху вас бъде страх от Господа; внимавайте в делата си; защото в Господа, нашия Бог, няма неправда, нито лицеприятие, нито подкупност.

8 И в Иерусалиме приставил Иосафат из левитов и священников и глав поколений у Израиля--к суду Господню и к тяжбам. И возвратились в Иерусалим.

Тогава, като се върнаха в Йерусалим, Йосафат постави и в Йерусалим някои от левитите и свещениците и от началниците на Израелевите бащини домове за Господния съд и за спорове.

9 И дал им повеление, говоря: так действуйте в страхе Господнем, с верностью и с чистым сердцем:

И им заръча: Така да постъпвате със страх от Господа, вярно и със съвършено сърце.

10 в о всяком деле спорном, какое поступит к вам от братьев ваших, живущих в городах своих, о кровопролитии ли, или о законе, заповеди, уставах и обрядах, наставляйте их, чтобы они не провинились пред Господом, и не было бы гнева на вас и на братьев ваших; так действуйте, --и вы не погрешите.

И ако дойде при вас от братята ви, които живеят в градовете си, какъвто и да бил спор между кръв и кръв, между закон и заповед, между наредби и узаконения, увещавайте ги да не стават виновни пред Господа, да не би да дойде гняв върху вас и върху братята ви. Така постъпвайте и няма да станете виновни.

11 И вот Амария первосвященник, над вами во всяком деле Господнем, а Зевадия, сын Исмаилов, князь дома Иудина, во всяком деле царя, и надзиратели левиты пред вами. Будьте тверды и действуйте, и будет Господь с добрым.

Първосвещеникът Амария ще бъде над вас във всяко Господне дело; началникът на Юдовия дом Зевадия, Исмаиловият син, ще бъде във всяко царско дело; а левитите ще бъдат надзиратели пред вас. Действайте мъжествено и Господ ще бъде с добрия.