Книга Судей 1 ~ Съдии 1

picture

1 П о смерти Иисуса вопрошали сыны Израилевы Господа, говоря: кто из нас прежде пойдет на Хананеев--воевать с ними?

След смъртта на Исус израелтяните се допитаха до Господа: Кое племе първо ще влезе в бой против ханаанците?

2 И сказал Господь: Иуда пойдет; вот, Я предаю землю в руки его.

Господ каза: Юда ще влезе в бой, ето, предадох земята в ръката му.

3 И уда же сказал Симеону, брату своему: войди со мною в жребий мой, и будем воевать с Хананеями; и я войду с тобою в твой жребий. И пошел с ним Симеон.

Тогава Юда каза на брат си Симеон: Ела с мене в моята територия, за да воюваме против ханаанците, и аз ще отида с тебе в твоите предели. И Симеон отиде с него.

4 И пошел Иуда, и предал Господь Хананеев и Ферезеев в руки их, и побили они из них в Везеке десять тысяч человек.

И така, Юда отиде на бой; Господ предаде ханаанците и ферезейците в ръката им и те поразиха десет хиляди мъже от тях във Везек.

5 В Везеке встретились они с Адони-Везеком, сразились с ним и разбили Хананеев и Ферезеев.

И намериха Адонивезек във Везек, воюваха против него и поразиха ханаанците и ферезейците.

6 А дони-Везек побежал, но они погнались за ним и поймали его и отсекли большие пальцы на руках его и на ногах его.

А Адонивезек побегна, но те го подгониха и го хванаха, и отсякоха палците на ръцете и краката му.

7 Т огда сказал Адони-Везек: семьдесят царей с отсеченными на руках и на ногах их большими пальцами собирали под столом моим; как делал я, так и мне воздал Бог. И привели его в Иерусалим, и он умер там.

Адонивезек каза: Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и краката си са събирали трохи под трапезата ми; Бог ме наказа със същото, което аз съм правил. И го доведоха в Йерусалим, където и умря.

8 И воевали сыны Иудины против Иерусалима и взяли его, и поразили его мечом и город предали огню.

Юдовите синове воюваха против Йерусалим и като го завладяха, поразиха го с острието на меча и опожариха града.

9 П отом пошли сыны Иудины воевать с Хананеями, которые жили на горах и на полуденной земле и на низменных местах.

След това Юдовите синове слязоха, за да воюват против ханаанците, които живееха в хълмистата страна, в земята Негев и в Шефела.

10 И пошел Иуда на Хананеев, которые жили в Хевроне (имя же Хеврону прежде Кириаф-Арбы), и поразили Шешая, Ахимана и Фалмая.

Юда отиде на бой и против ханаанците, които живееха в Хеврон (а предишното име на Хеврон беше Кириат-арва), и убиха Сесай, Ахиман и Талмай;

11 О ттуда пошел он против жителей Давира; имя Давиру прежде Кириаф-Сефер.

и оттам нападнаха жителите на Девир (а предишното име на Девир беше Кириат-сефер).

12 И сказал Халев: кто поразит Кириаф-Сефер и возьмет его, тому отдам Ахсу, дочь мою, в жену.

Халев каза: Който порази Кириат-сефер и го превземе, на него ще дам дъщеря си Ахса за жена.

13 И взял его Гофониил, сын Кеназа, младшего брата Халевова, и отдал в жену ему Ахсу, дочь свою.

Превзе го Готониил, син на Кенез, по-малкия брат на Халев; и той му даде дъщеря си Ахса за жена.

14 К огда надлежало ей идти, научил ее просить у отца ее поле, и она сошла с осла. Халев сказал ей: что тебе?

И когато щеше да отиде при него, Готониил я накара да поиска от баща си земя. И така, като слезе от осела, Халев ѝ каза: Какво ти е?

15 с казала ему: дай мне благословение; ты дал мне землю полуденную, дай мне и источники воды. И дал ей источники верхние и источники нижние.

А тя му отговори: Благослови ме; понеже си ми дал земя в Негев, дай ми и водни извори. И Халев ѝ даде горните и долните извори.

16 И сыны Кенеянина, тестя Моисеева, пошли из города Пальм с сынами Иудиными в пустыню Иудину, которая на юг от Арада, и пришли и поселились среди народа.

И потомците на кенееца, Моисеевия тъст, отидоха от Града на палмите, заедно с Юдовите синове, в Юдейската пустиня, която е на юг от Арад, и се заселиха сред местните жители.

17 И пошел Иуда с Симеоном, братом своим, и поразили Хананеев, живших в Цефафе, и предали его заклятию, и называется город сей Хорма.

Тогава Юда отиде с брат си Симеон и поразиха ханаанците, които живееха в Сефат; и обрекоха града на изтребление; и градът бе наречен Орма.

18 И уда взял также Газу с пределами ее, Аскалон с пределами его, и Екрон с пределами его.

Юда завладя и Газа с околностите му, Аскалон с околностите му и Акарон с околностите му.

19 Г осподь был с Иудою, и он овладел горою; но жителей долины не мог прогнать, потому что у них были железные колесницы.

Господ беше с Юда; и той изгони жителите на хълмистата страна, обаче не изгони жителите и на долината, защото имаха железни колесници.

20 И отдали Халеву Хеврон, как говорил Моисей, и изгнал оттуда трех сынов Енаковых.

И дадоха Хеврон на Халев, както Моисей беше казал; и той изгони оттам тримата Енакими.

21 Н о Иевусеев, которые жили в Иерусалиме, не изгнали сыны Вениаминовы, и живут Иевусеи с сынами Вениамина в Иерусалиме до сего дня.

А Вениаминовите синове не изгониха йевусейците, които населяваха Йерусалим, а йевусейците живееха в Йерусалим заедно с Вениаминовите синове, както живеят и до днес.

22 И сыны Иосифа пошли также на Вефиль, и Господь был с ними.

Също и Йосифовите потомци, и те отидоха против Ветил; и Господ беше с тях.

23 И остановились и высматривали сыны Иосифовы Вефиль (имя же городу прежде Луз).

Йосифовите потомци пратиха съгледвачи да съгледат Ветил (а предишното име на града беше Луз).

24 И увидели стражи человека, идущего из города, и сказали ему: покажи нам вход в город, и сделаем с тобою милость.

И съгледвачите видяха един човек, който излизаше от града, и му казаха: Покажи ни входа на града и ще те помилваме.

25 О н показал им вход в город, и поразили они город мечом, а человека сего и все родство его отпустили.

Той им показа входа на града и те поразиха града с острието на меча, а човека оставиха да излезе с цялото си семейство.

26 Ч еловек сей пошел в землю Хеттеев, и построил город и нарек имя ему Луз. Это имя его до сего дня.

И човекът отиде в Хетската земя, където и основа град и го нарече Луз, както е името му и до днес.

27 И Манассия не выгнал Бефсана и зависящих от него городов, Фаанаха и зависящих от него городов, жителей Дора и зависящих от него городов, жителей Ивлеама и зависящих от него городов, жителей Мегиддона и зависящих от него городов; и остались Хананеи жить в земле сей.

Манасия не изгони жителите на Ветсан и на селата му, нито на Таанах и на селата му, нито жителите на Дор и на селата му, нито жителите на Ивлеам и на селата му, нито жителите на Магедон и на селата му; но ханаанците настояваха да живеят в онази земя.

28 К огда Израиль пришел в силу, тогда сделал он Хананеев данниками, но изгнать не изгнал их.

А Израел, когато се укрепи, наложи на ханаанците данък, без напълно да ги изгони.

29 И Ефрем не изгнал Хананеев, живущих в Газере; и жили Хананеи среди их в Газере.

Нито Ефрем изгони ханаанците, които живееха в Гезер; а ханаанците живееха в Гезер между тях.

30 И Завулон не изгнал жителей Китрона и жителей Наглола, и жили Хананеи среди их и платили им дань.

Завулон също не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Наалол; а ханаанците живееха между тях и бяха обложени с данък.

31 И Асир не изгнал жителей Акко и жителей Сидона и Ахлава, Ахзива, Хелвы, Афека и Рехова.

Асир не изгони жителите на Акхо, нито жителите на Сидон, нито на Ахлав, нито на Ахзив, нито на Хелва, нито на Афек, нито на Роов;

32 И жил Асир среди Хананеев, жителей земли той, ибо не изгнал их.

а Асировите синове живееха сред ханаанците, местните жители, защото не ги изгониха.

33 И Неффалим не изгнал жителей Вефсамиса и жителей Бефанафа и жил среди Хананеев, жителей земли той; жители же Вефсамиса и Бефанафа были его данниками.

Нефталим не изгони жителите на Ветсемес, нито жителите на Ветенат, а живееше сред ханаанците, местните жители; обаче жителите на Ветсемес и Ветенат му плащаха данък.

34 И стеснили Аморреи сынов Дановых в горах, ибо не давали им сходить на долину.

И аморейците принудиха Дановите синове да се оттеглят в хълмистата страна и не им позволяваха да слизат в долината;

35 И остались Аморреи жить на горе Херес, в Аиалоне и Шаалвиме; но рука сынов Иосифовых одолела, и сделались они данниками им.

но аморейците настояваха да живеят в гората Ерес, в Еалон и в Саалвим. Но независимо от това Йосифовите потомци надделяха, така че онези бяха обложени с данък.

36 П ределы Аморреев от возвышенности Акравим и от Селы простирались и далее.

А територията на аморейците беше от възвишението Акравим, от скалата и нагоре.