1 И опять поднял я глаза мои и увидел: вот летит свиток.

Тогава пак като повдигнах очите си, видях и, ето - летящ свитък.

2 И сказал он мне: что видишь ты? Я отвечал: вижу летящий свиток; длина его двадцать локтей, а ширина его десять локтей.

Той ми каза: Какво виждаш? И отговорих: Виждам летящ свитък, дълъг двадесет лакти и широк десет лакти.

3 О н сказал мне: это проклятие, исходящее на лице всей земли; ибо всякий, кто крадет, будет истреблен, как написано на одной стороне, и всякий, клянущийся ложно, истреблен будет, как написано на другой стороне.

И ми каза: Това е проклятието, което се простира по лицето на цялата страна; защото всеки, който краде, ще бъде изтребен, както е написано в него от едната му страна, и всеки, който се кълне лъжливо, ще бъде изтребен, както е написано в него от другата му страна.

4 Я навел его, говорит Господь Саваоф, и оно войдет в дом татя и в дом клянущегося Моим именем ложно, и пребудет в доме его, и истребит его, и дерева его, и камни его.

Аз ще я направя да излезе и тя ще влезе в къщата на крадеца и в къщата на кълнещия се лъжливо в Моето име; и като остане сред къщата му, ще я разори - както дърветата ѝ, така и камъните ѝ. Видение за жена сред ефа

5 И вышел Ангел, говоривший со мною, и сказал мне: подними еще глаза твои и посмотри, что это выходит?

Тогава ангелът, който говореше с мен, излезе и ми каза: Повдигни очите си и виж какво е това, което излиза.

6 К огда же я сказал: что это? Он отвечал: это выходит ефа, и сказал: это образ их по всей земле.

Аз попитах: Какво е това? А той отговори: Това, което излиза, е ефа. Каза още: Това ги представлява, каквито са, по цялата земя

7 И вот, кусок свинца поднялся, и там сидела одна женщина посреди ефы.

(и, ето, един талант олово се вдигаше); и ето една жена, седяща сред ефата.

8 И сказал он: эта --само нечестие, и бросил ее в средину ефы, а на отверстие ее бросил свинцовый кусок.

Каза още: Това е нечестието. И я хвърли сред ефата; после хвърли оловната теглилка в устата на ефата.

9 И поднял я глаза мои и увидел: вот, появились две женщины, и ветер был в крыльях их, и крылья у них как крылья аиста; и подняли они ефу и понесли ее между землею и небом.

Тогава, като повдигнах очите си, видях, че излизаха две жени, които летяха като вятър; защото имаха крила като на щъркел; и вдигнаха ефата между земята и небето.

10 И сказал я Ангелу, говорившему со мною: куда несут они эту ефу?

Тогава казах на ангела, който говореше с мене: Къде отнасят ефата?

11 Т огда сказал он мне: чтобы устроить для нее дом в земле Сеннаар, и когда будет все приготовлено, то она поставится там на своей основе.

А той ми отвърна: За да построят за нея къща в земята Сенаар; и когато се приготви, тя ще бъде поставена там на своето място.