1 И от сего трепещет сердце мое и подвиглось с места своего.

Да! Поради това сърцето ми трепери и се измества от мястото си.

2 С лушайте, слушайте голос Его и гром, исходящий из уст Его.

Слушайте внимателно гърма на гласа Му и шума, който излиза от устата Му.

3 П од всем небом раскат его, и блистание его--до краев земли.

Праща го под цялото небе и светкавицата Си - до краищата на земята;

4 З а ним гремит глас; гремит Он гласом величества Своего и не останавливает его, когда голос Его услышан.

след нея реве глас, гърми с гласа на величието Си и не ги възпира, щом се чуе гласът Му.

5 Д ивно гремит Бог гласом Своим, делает дела великие, для нас непостижимые.

Бог гърми чудно с гласа Си, върши велики дела, които не можем да разбираме;

6 И бо снегу Он говорит: будь на земле; равно мелкий дождь и большой дождь в Его власти.

защото казва на снега: Вали на земята, също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;

7 О н полагает печать на руку каждого человека, чтобы все люди знали дело Его.

запечатва ръката на всеки човек, така че всички хора, които е създал, да разбират силата Му.

8 Т огда зверь уходит в убежище и остается в своих логовищах.

Тогава зверовете влизат в скривалищата и остават в рововете си.

9 О т юга приходит буря, от севера--стужа.

От пространството си иде бурята и студът - от ветровете, които разпръскват облаците.

10 О т дуновения Божия происходит лед, и поверхность воды сжимается.

Чрез духане от Бога се дава лед и широките води замръзват;

11 Т акже влагою Он наполняет тучи, и облака сыплют свет Его,

също гъстия облак Той натоварва с влага, простира нашироко светкавичния Си облак,

12 и они направляются по намерениям Его, чтоб исполнить то, что Он повелит им на лице обитаемой земли.

които според Неговото наставление се носят наоколо, за да правят всичко, което им заповядва, по лицето на земното кълбо -

13 О н повелевает им идти или для наказания, или в благоволение, или для помилования.

било че за наказание или за земята Си, или за милост ги докарва.

14 В нимай сему, Иов; стой и разумевай чудные дела Божии.

Слушай това, Йове, застани и размисли върху чудесните Божии дела.

15 З наешь ли, как Бог располагает ими и повелевает свету блистать из облака Своего?

Разбираш ли как Бог им налага волята Си и прави светкавицата да свети от облака Му?

16 Р азумеешь ли равновесие облаков, чудное дело Совершеннейшего в знании?

Разбираш ли как облаците увисват, чудесните дела на Съвършения в знание?

17 К ак нагревается твоя одежда, когда Он успокаивает землю от юга?

Ти, чиито дрехи стават топли, когато земята е в затишие, поради южния вятър,

18 Т ы ли с Ним распростер небеса, твердые, как литое зеркало?

можеш ли като Него да разпростреш небето, което като лято огледало е здраво?

19 Н аучи нас, что сказать Ему? Мы в этой тьме ничего не можем сообразить.

Научи ни какво да Му кажем, защото поради невежество ние не можем да наредим думите си.

20 Б удет ли возвещено Ему, что я говорю? Сказал ли кто, что сказанное доносится Ему?

Ще Му се извести ли, че желая да говоря, като зная, че ако продума човек, непременно ще бъде погълнат?

21 Т еперь не видно яркого света в облаках, но пронесется ветер и расчистит их.

И сега хората не могат да погледнат към светлината, когато блести на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,

22 С ветлая погода приходит от севера, и окрест Бога страшное великолепие.

и е дошло златозарно сияние от север; а как ще погледнат към Бога, у Когото е страшна слава!

23 В седержитель! мы не постигаем Его. Он велик силою, судом и полнотою правосудия. Он не угнетает.

Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила, а правосъдието и преизобилната правда Той няма да отблъсне.

24 П осему да благоговеют пред Ним люди, и да трепещут пред Ним все мудрые сердцем!

Затова хората се боят от Него; Той не зачита никого от високоумните.