1 П ою Господу, ибо Он высоко превознесся; коня и всадника его ввергнул в море.

Тогава Моисей и израелтяните запяха тази песен на Господа: Ще пея на Господа, защото е величествен; коня и ездача му хвърли в морето.

2 Г осподь крепость моя и слава моя, Он был мне спасением. Он Бог мой, и прославлю Его; Бог отца моего, и превознесу Его.

Господ е сила моя, песен моя. И стана мой Спасител; Той е мой Бог и ще Го прославя, Бог на бащите ми и ще Го превъзнеса.

3 Г осподь муж брани, Иегова имя Ему.

Господ е силен Воин; името Му е Йехова.

4 К олесницы фараона и войско его ввергнул Он в море, и избранные военачальники его потонули в Чермном море.

Колесниците на фараон и войската му хвърли в морето; отбраните му пълководци потънаха в Червеното море.

5 П учины покрыли их: они пошли в глубину, как камень.

Дълбочините ги покриха; като камък слязоха в бездните.

6 Д есница Твоя, Господи, прославилась силою; десница Твоя, Господи, сразила врага.

Десницата Ти, Господи, се прослави в сила; десницата Ти, Господи, смаза неприятеля.

7 В еличием славы Твоей Ты низложил восставших против Тебя. Ты послал гнев Твой, и он попалил их, как солому.

С превъзходното Си величие унищожи противниците Си; даде воля на гнева Си и ги изгори като слама.

8 О т дуновения Твоего расступились воды, влага стала, как стена, огустели пучины в сердце моря.

От духането на ноздрите Ти водите се струпаха на куп, вълните застанаха като грамада, водите на бездната се сгъстиха сред морето.

9 В раг сказал: погонюсь, настигну, разделю добычу; насытится ими душа моя, обнажу меч мой, истребит их рука моя.

Неприятелят каза: Ще подгоня, ще стигна, ще разделя плячката; страстта ми ще се насити с тях; ще изтегля меча си, ръката ми ще ги погуби.

10 Т ы дунул духом Твоим, и покрыло их море: они погрузились, как свинец, в великих водах.

Подухнал Си с вятъра Си и морето ги покри. Потънаха като олово в силните води.

11 К то, как Ты, Господи, между богами? Кто, как Ты, величествен святостью, досточтим хвалами, Творец чудес?

Кой е подобен на Тебе, Господи, между боговете? Кой е подобен на Тебе, величествен в святост, страховит, за да Те прославят, правещ чудеса?

12 Т ы простер десницу Твою: поглотила их земля.

Протегна десницата Си и земята ги погълна.

13 Т ы ведешь милостью Твоею народ сей, который Ты избавил, --сопровождаешь силою Твоею в жилище святыни Твоей.

С милостта Си ще водиш народа, който си изкупил; упътил Си ги със силата Си към святото Си обиталище.

14 У слышали народы и трепещут: ужас объял жителей Филистимских;

Племената ще чуят и ще затреперят; ужас ще обладае филистимските жители.

15 т огда смутились князья Едомовы, трепет объял вождей Моавитских, уныли все жители Ханаана.

Тогава ще се уплашат едомските първенци; трепет ще обземе моавските първенци; всички жители на Ханаан ще се стопят.

16 Д а нападет на них страх и ужас; от величия мышцы Твоей да онемеют они, как камень, доколе проходит народ Твой, Господи, доколе проходит сей народ, который Ты приобрел.

Страх и трепет ще ги обземе; чрез великата Ти мишца ще станат неподвижни като камък. Докато замине народът Ти, Господи, докато замине народът, който Си придобил.

17 В веди его и насади его на горе достояния Твоего, на месте, которое Ты соделал жилищем Себе, Господи, во святилище, создали руки Твои, Владыка!

Ще ги въведеш и насадиш в хълма на Твоето наследство, на мястото, Господи, което Си приготвил за Свое обиталище, в светилището, Господи, което ръцете Ти утвърдиха.

18 Г осподь будет царствовать во веки и в вечность.

Господ ще царува до вечни векове.

19 К огда вошли кони фараона с колесницами его и с всадниками его в море, то Господь обратил на них воды морские, а сыны Израилевы прошли по суше среди моря.

Защото, когато фараоновите коне бяха влезли в морето с колесниците му и с конниците му, Господ беше върнал върху тях водите на морето; а израелтяните бяха преминали през морето по сухо.

20 И взяла Мариам пророчица, сестра Ааронова, в руку свою тимпан, и вышли за нею все женщины с тимпанами и ликованием.

Тогава пророчицата Мариам, Аароновата сестра, взе в ръката си тъпанче и всички жени излязоха след нея с тъпанчета и започнаха хора̀,

21 И воспела Мариам пред ними: пойте Господу, ибо высоко превознесся Он, коня и всадника его ввергнул в море.

а Мариам им пееше ответно: Пейте на Господа, защото е издигнат нависоко; коня и ездача му хвърли в морето. От Червено море до планината Хорив (15: 22-18: 27) Водата в Мера

22 И повел Моисей Израильтян от Чермного моря, и они вступили в пустыню Сур; и шли они три дня по пустыне и не находили воды.

Тогава Моисей вдигна израелтяните от Червеното море и излязоха към пустинята Сур; и като вървяха три дни в пустинята, не намираха вода.

23 П ришли в Мерру--и не могли пить воды в Мерре, ибо она была горька, почему и наречено тому имя: Мерра.

После дойдоха в Мера, но не можеха да пият от водата на Мера, защото беше горчива (затова бе наречена Мера).

24 И возроптал народ на Моисея, говоря: что нам пить?

Тогава народът роптаеше против Моисей: Какво да пием?

25 в озопил к Господу, и Господь показал ему дерево, и он бросил его в воду, и вода сделалась сладкою. Там дал устав и закон и там испытывал его.

А той извика към Господа и Господ му показа дърво; и като го хвърли във водата, водата се подслади. Там Бог им даде наредби и закон и там ги изпита:

26 И сказал: если ты будешь слушаться гласа Господа, Бога твоего, и делать угодное пред очами Его, и внимать заповедям Его, и соблюдать все уставы Его, то не наведу на тебя ни одной из болезней, которые навел Я на Египет, ибо Я Господь, целитель твой.

Ако внимателно слушаш гласа на Господа, своя Бог, и вършиш онова, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му наредби, няма да те поразя с нито една от болестите, с които поразих египтяните; защото Аз съм Господ, Който те изцелявам.

27 И пришли в Елим; там двенадцать источников воды и семьдесят финиковых дерев, и расположились там станом при водах.

После дойдоха в Елим, където имаше дванадесет водни извора и седемдесет палмови дървета; и там се разположиха на стан при водите.