1 В четвертый год царя Дария было слово Господне к Захарии, в четвертый день девятого месяца, Хаслева,

В четвъртата година на цар Дарий Господнето слово дойде към Захария, на четвъртия ден от деветия месец, месец Хаслев.

2 к огда Вефиль послал Сарецера и Регем-Мелеха и спутников его помолиться пред лицем Господа

А жителите на Ветил бяха пратили Сарасар, Регемелех и хората им да искат Господнето благоволение

3 и спросить у священников, которые в доме Господа Саваофа, и у пророков, говоря: 'плакать ли мне в пятый месяц и поститься, как я делал это уже много лет?'

и да говорят на свещениците от дома на Господа на Силите и на пророците: Да плача ли в петия месец, като се отделя, както вече съм правил толкова години?

4 И было ко мне слово Господа Саваофа:

Тогава словото от Господа на Силите дойде към мен и каза:

5 с кажи всему народу земли сей и священникам так: когда вы постились и плакали в пятом и седьмом месяце, притом уже семьдесят лет, для Меня ли вы постились? для Меня ли?

Говорѝ на целия народ на тази земя и на свещениците: Когато постехте и скърбяхте в петия и в седмия месец през тези седемдесет години, наистина за Мене ли постехте, за Мене?

6 И когда вы едите и когда пьете, не для себя ли вы едите, не для себя ли вы пьете?

И когато ядехте и пиехте, не ядехте ли и не пиехте ли за себе си?

7 Н е те же ли слова провозглашал Господь через прежних пророков, когда еще Иерусалим был населен и покоен, и города вокруг него, южная страна и низменность, были населены?

Не са ли тези думите, които Господ е говорил чрез предишните пророци, когато Йерусалим беше населен и благоденстваше, както и околните на него градове, и когато южната и полската страни бяха населени?

8 И было слово Господне к Захарии:

Господнето слово дойде отново към Захария и каза:

9 т ак говорил тогда Господь Саваоф: производите суд справедливый и оказывайте милость и сострадание каждый брату своему;

Така е говорил Господ на Силите, като е казал: Съдете справедливо и показвайте милост и състрадание всеки към брат си,

10 в довы и сироты, пришельца и бедного не притесняйте и зла друг против друга не мыслите в сердце вашем.

не угнетявайте вдовицата, сирачето, чужденеца или сиромаха и никой от вас да не измисля зло в сърцето си против брат си.

11 Н о они не хотели внимать, отворотились от Меня, и уши свои отяготили, чтобы не слышать.

Но те отказаха да слушат, оттеглиха плещите си и запушиха ушите си, за да не чуват.

12 И сердце свое окаменили, чтобы не слышать закона и слов, которые посылал Господь Саваоф Духом Своим через прежних пророков; за то и постиг их великий гнев Господа Саваофа.

Дори превърнаха сърцето си в камък, за да не слушат закона и думите, които Господ на Силите беше пратил чрез Духа Си чрез предишните пророци; поради което дойде голям гняв от Господа на Силите.

13 И было: как Он взывал, а они не слушали, так и они взывали, а Я не слушал, говорит Господь Саваоф.

Затова, както Той викаше, а те не слушаха, така и те ще викат, казва Господ на Силите, но Аз няма да слушам;

14 И Я развеял их по всем народам, которых они не знали, и земля сия опустела после них, так что никто не ходил по ней ни взад, ни вперед, и они сделали вожделенную страну пустынею.

а ще ги разпръсна като с вихрушка между всички народи, които те не познаваха. Така страната запустя след тях, нямаше кой да заминава и да се връща, защото запустиха плодородната земя.