1 В от те народы, которых оставил Господь, чтобы искушать ими Израильтян, всех, которые не знали о всех войнах Ханаанских, --

А ето народите, които Господ остави, за да изпита чрез тях Израел, всички тези, които не бяха влизали във всичките ханаански битки.

2 д ля того только, чтобы знали и учились войне последующие роды сынов Израилевых, которые прежде не знали ее:

Остави ги само за да знаят и да се научат на бой поне тези от поколенията на израелтяните, които от по-рано не са знаели. Остави:

3 п ять владельцев Филистимских, все Хананеи, Сидоняне и Евеи, живущие на горе Ливане, от горы Ваал-Ермона до входа в Емаф.

петимата началници на филистимците и всички ханаанци, сидонци и евейци, които живеят в Ливанската планина, от планината Ваал-ермон до прохода на Емат.

4 О ни были, чтобы искушать ими Израильтян и узнать, повинуются ли они заповедям Господним, которые Он заповедал отцам их чрез Моисея.

Те служеха, за да бъде изпитан Израел чрез тях и да се разбере ще слушат ли заповедите, които Господ беше заповядал на бащите им чрез Моисей.

5 И жили сыны Израилевы среди Хананеев, Хеттеев, Аморреев, Ферезеев, Евеев, и Иевусеев,

Също така израелтяните се заселиха между ханаанците, хетите, аморейците, ферезейците, евейците и йевусейците;

6 и брали дочерей их себе в жены, и своих дочерей отдавали за сыновей их, и служили богам их.

и вземаха дъщерите им за жени, даваха дъщерите си на синовете им и служеха на боговете им. Управление на съдиите в Израел (3: 7-16: 31) Първи съдия - Готониил

7 И сделали сыны Израилевы злое пред очами Господа, и забыли Господа Бога своего, и служили Ваалам и Астартам.

И израелтяните извършиха зло пред Господа, като забравяха Господа, своя Бог, и служеха на ваалимите и на ашерите.

8 И воспылал гнев Господень на Израиля, и предал их в руки Хусарсафема, царя Месопотамского, и служили сыны Израилевы Хусарсафему восемь лет.

Затова гневът на Господа пламна против Израел и Той ги предаде на месопотамския цар Хусанрисатаим; и израелтяните бяха под властта на Хусанрисатаим осем години.

9 Т огда возопили сыны Израилевы к Господу, и воздвигнул Господь спасителя сынам Израилевым, который спас их, Гофониила, сына Кеназа, младшего брата Халевова.

А когато израелтяните извикаха към Господа, Той въздигна избавител на израелтяните, който ги спаси - Готониил, син на Кенез, по-младия брат на Халев.

10 Н а нем был Дух Господень, и был он судьею Израиля. Он вышел на войну, и предал Господь в руки его Хусарсафема, царя Месопотамского, и преодолела рука его Хусарсафема.

Дух Господен дойде върху него и той беше съдия над Израел. Излезе и на бой и Господ предаде в ръката му месопотамския цар Хусанрисатаим; и ръката му надделя против Хусанрисатаим.

11 И покоилась земля сорок лет. И умер Гофониил, сын Кеназа.

Тогава земята беше спокойна четиридесет години. И Готониил, Кенезовият син, умря. Втори съдия - Аод

12 С ыны Израилевы опять стали делать злое пред очами Господа, и укрепил Господь Еглона, царя Моавитского, против Израильтян, за то, что они делали злое пред очами Господа.

Пак израелтяните извършиха зло пред Господа; и Той укрепи моавския цар Еглон против Израел - вследствие на злото, което израелтяните извършиха пред Господа.

13 О н собрал к себе Аммонитян и Амаликитян, и пошел и поразил Израиля, и овладели они городом Пальм.

Еглон събра при себе си амонците и амаличаните и отиде, порази Израел и завладя Града на палмите.

14 И служили сыны Израилевы Еглону, царю Моавитскому, восемнадцать лет.

И израелтяните бяха под властта на моавския цар Еглон осемнадесет години.

15 Т огда возопили сыны Израилевы к Господу, и Господь воздвигнул им спасителя Аода, сына Геры, сына Иеминиева, который был левша. И послали сыны Израилевы с ним дары Еглону, царю Моавитскому.

А когато израелтяните извикаха към Господа, Той им въздигна за избавител Аод, син на вениаминеца Гира, мъж левак. По него израелтяните пратиха подарък на моавския цар Еглон.

16 А од сделал себе меч с двумя остриями, длиною в локоть, и припоясал его под плащом своим к правому бедру,

Аод си направи меч, остър и от двете страни, дълъг един лакът, и го опаса под връхната си дреха на дясното си бедро.

17 и поднес дары Еглону, царю Моавитскому; Еглон же был человек очень тучный.

И така, той поднесе подаръка на моавския цар Еглон. А Еглон беше много пълен човек.

18 К огда поднес все дары и проводил людей, принесших дары,

И като поднесе подаръка и изпрати обратно хората, които носеха подаръка,

19 т о сам возвратился от истуканов, которые в Галгале, и сказал: у меня есть тайное слово до тебя, царь. Он сказал: тише! И вышли от него все стоявшие при нем.

Аод се върна от пограничните камъни, които са при Галгал, и каза: Имам да ти казвам нещо тайно, царю. А царят му отговори: Мълчи. И отпрати навън всички, които стояха при него.

20 А од вошел к нему: он сидел в прохладной горнице, которая была у него отдельно. И сказал Аод: у меня есть до тебя, слово Божие. встал со стула.

Тогава Аод се приближи към него; а царят седеше сам в лятната си горна стая. Аод каза: Имам дума от Бога за тебе. Тогава царят стана от стола си.

21 А од простер левую руку свою и взял меч с правого бедра своего и вонзил его в чрево его,

А Аод протегна лявата си ръка и като измъкна меча от страната на дясното си бедро, го заби в корема му

22 т ак что вошла за острием и рукоять, и тук закрыл острие, ибо Аод не вынул меча из чрева его, и он прошел в задние части.

дотам, че и дръжката влезе след желязото, а острието на меча излезе отзад. Аод не извади меча, защото толкова навътре беше влязло желязото, че тлъстината скри дръжката на меча.

23 И вышел Аод в преддверие, и затворил за собою двери горницы, и замкнул.

Тогава Аод излезе през преддверието, затвори след себе си вратата на горната стая и я заключи.

24 К огда он вышел, рабы пришли и видят, вот, двери горницы замкнуты, и говорят: верно он для нужды в прохладной комнате.

Когато той излезе, дойдоха слугите на Еглон и като видяха, че вратата на горната стая беше заключена, си казаха: Вероятно царят е по нужда в лятната стая.

25 Ж дали довольно долго, но видя, что никто не отпирает дверей горницы, взяли ключ и отперли, и вот, господин их лежит на земле мертвый.

Но въпреки че чакаха, докато ги хвана срам, той не отваряше вратата на горната стая. Затова слугите взеха ключ, отвориха вратата и видяха, че господарят им лежеше мъртъв на земята.

26 П ока они недоумевали, Аод между тем ушел, прошел мимо истуканов и спасся в Сеираф.

А докато те се бавеха, Аод избяга; премина пограничните камъни и се спаси в Сеирот.

27 П ридя же вострубил трубою на горе Ефремовой, и сошли с ним сыны Израилевы с горы, и он впереди их.

И когато дойде, засвири с тръба в Ефремовата хълмиста земя и израелтяните слязоха с него от хълмистата земя, а той беше начело.

28 И сказал им: идите за мною, ибо предал Господь врагов ваших Моавитян в руки ваши. И пошли за ним, и перехватили переправу через Иордан к Моаву, и не давали никому переходить.

Аод им каза: Вървете след мене, защото Господ ви предаде неприятелите ви, моавците. И те отидоха след него и като превзеха бродовете на Йордан към моавската страна, не оставиха да премине нито един човек.

29 И побили в то время Моавитян около десяти тысяч человек, всё здоровых и сильных, и никто не убежал.

Тогава поразиха десет хиляди моавски мъже, всички едри и здрави; не се спаси нито един.

30 Т ак смирились в тот день Моавитяне пред Израилем, и покоилась земля восемьдесят лет.

Така в онова време Моав беше покорѐн от Израел. Тогава на земята имаше спокойствие осемдесет години. Трети съдия - Самегар

31 П осле него был Самегар, сын Анафов, который шестьсот человек Филистимлян побил воловьим рожном; и он также спас Израиля.

След Аод настана времето на Самегар, Анатовия син, който с един волски остен изби шестстотин мъже от филистимците; той също избави Израел.