1 А ето народите, които Господ остави, за да изпита чрез тях Израиля, всички от тях, които не знаеха всичките ханаански боеве;

А ето народите, които Господ остави, за да изпита чрез тях Израел, всички тези, които не бяха влизали във всичките ханаански битки.

2 с амо за да знаят и да се научат на бой поне тия от поколенията на израилтяните, които най-напред не са знаели; <именно:>

Остави ги само за да знаят и да се научат на бой поне тези от поколенията на израелтяните, които от по-рано не са знаели. Остави:

3 п етте началници на филистимците, и всичките ханаанци, сидонци и евейци, които живеят в Ливанската планина, от планината Ваалермон до прохода на Емат.

петимата началници на филистимците и всички ханаанци, сидонци и евейци, които живеят в Ливанската планина, от планината Ваал-ермон до прохода на Емат.

4 Т е служеха, за да се изпита Израил чрез тях та да се знае, ще слушат ли заповедите, които Господ заповяда на бащите им чрез Моисея.

Те служеха, за да бъде изпитан Израел чрез тях и да се разбере ще слушат ли заповедите, които Господ беше заповядал на бащите им чрез Моисей.

5 Т ака също израилтяните се заселиха между ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евейците и евусейците;

Също така израелтяните се заселиха между ханаанците, хетите, аморейците, ферезейците, евейците и йевусейците;

6 и вземаха си дъщерите им за жени, и даваха дъщерите си на синовете им, и служеха на боговете им.

и вземаха дъщерите им за жени, даваха дъщерите си на синовете им и служеха на боговете им. Управление на съдиите в Израел (3: 7-16: 31) Първи съдия - Готониил

7 И израилтяните сториха зло пред Господа, като забравяха Господа своя Бог и служеха на ваалимите и на ашерите {Или: астарти.}.

И израелтяните извършиха зло пред Господа, като забравяха Господа, своя Бог, и служеха на ваалимите и на ашерите.

8 З атова гневът на Господа пламна против Израиля, и Той ги предаде в ръката на месопотамския цар Хусанрисатаима; и израилтяните бяха подчинени на Хусанрисатаима осем години.

Затова гневът на Господа пламна против Израел и Той ги предаде на месопотамския цар Хусанрисатаим; и израелтяните бяха под властта на Хусанрисатаим осем години.

9 А когато израилтяните извикаха към Господа, Господ въздигна избавител на израилтяните, който ги спаси, Готониила син на Кенеза, по-младият брат на Халева.

А когато израелтяните извикаха към Господа, Той въздигна избавител на израелтяните, който ги спаси - Готониил, син на Кенез, по-младия брат на Халев.

10 Д ух Господен дойде върху него, и той съди Израиля. Излезе и на бой, и Господ предаде в ръката му месопотамския цар Хусанрисатаима; и ръката му преодоля против Хусанрисатаима.

Дух Господен дойде върху него и той беше съдия над Израел. Излезе и на бой и Господ предаде в ръката му месопотамския цар Хусанрисатаим; и ръката му надделя против Хусанрисатаим.

11 Т огава земята имаше спокойствие четиридесет години. И Готониил Кенезовият син умря.

Тогава земята беше спокойна четиридесет години. И Готониил, Кенезовият син, умря. Втори съдия - Аод

12 П ак израилтяните сториха зло пред Господа; и Господ укрепи моавския цар Еглон против Израиля, по причина, че сториха зло пред Господа.

Пак израелтяните извършиха зло пред Господа; и Той укрепи моавския цар Еглон против Израел - вследствие на злото, което израелтяните извършиха пред Господа.

13 И той събра при себе си амонците и амаличаните и отиде та порази Израиля, и завладя Града на палмите.

Еглон събра при себе си амонците и амаличаните и отиде, порази Израел и завладя Града на палмите.

14 И израилтяните бяха подчинени на моавския цар Еглон осемнадесет години.

И израелтяните бяха под властта на моавския цар Еглон осемнадесет години.

15 А когато израилтяните извикаха към Господа, Господ им въздигна избавител, Аода син на вениаминеца Гира, мъж левак. Чрез него израилтяните пратиха подарък на моавския цар Еглон;

А когато израелтяните извикаха към Господа, Той им въздигна за избавител Аод, син на вениаминеца Гира, мъж левак. По него израелтяните пратиха подарък на моавския цар Еглон.

16 н о Аод си направи меч остър и от двете страни, дълъг един лакът, и опаса го под горната си дреха на дясното си бедро.

Аод си направи меч, остър и от двете страни, дълъг един лакът, и го опаса под връхната си дреха на дясното си бедро.

17 Т ой, прочее, принесе подаръка на моавския цар Еглон. А Еглон беше човек твърде тлъст.

И така, той поднесе подаръка на моавския цар Еглон. А Еглон беше много пълен човек.

18 И като свърши да принесе подаръка, и изпрати човеците, които носеха подаръка,

И като поднесе подаръка и изпрати обратно хората, които носеха подаръка,

19 т ой се върна от пограничните камъни {Или: изваяните идоли.} които са при Галгал, и каза: Имам тайна дума за тебе, царю. А той <му> рече: Мълчи. И излязоха от него всичките, които стояха при него.

Аод се върна от пограничните камъни, които са при Галгал, и каза: Имам да ти казвам нещо тайно, царю. А царят му отговори: Мълчи. И отпрати навън всички, които стояха при него.

20 Т огава Аод дойде при него; и той седеше сам в лятната си горна стая. И рече Аод: Имам дума от Бога за тебе. Тогава той стана от стола си.

Тогава Аод се приближи към него; а царят седеше сам в лятната си горна стая. Аод каза: Имам дума от Бога за тебе. Тогава царят стана от стола си.

21 А Аод простря лявата си ръка и, като измъкна меча от дясното си бедро, заби го в корема му

А Аод протегна лявата си ръка и като измъкна меча от страната на дясното си бедро, го заби в корема му

22 т олкоз, щото и дръжката влезе след желязото; и тлъстината до там стисна желязото, щото не можеше да изтръгне из корема му меча, който и излезе отзад.

дотам, че и дръжката влезе след желязото, а острието на меча излезе отзад. Аод не извади меча, защото толкова навътре беше влязло желязото, че тлъстината скри дръжката на меча.

23 Т огава Аод излезе през трема и затвори след себе си вратата на горната стая, и я заключи.

Тогава Аод излезе през преддверието, затвори след себе си вратата на горната стая и я заключи.

24 А когато излезе той, дойдоха слугите на <Еглона>, и, като видяха, че, ето, вратата на горната стая беше заключена, рекоха: Без съмнение по нуждата си е {Еврейски: Той си покрива нозете.} в лятната стая.

Когато той излезе, дойдоха слугите на Еглон и като видяха, че вратата на горната стая беше заключена, си казаха: Вероятно царят е по нужда в лятната стая.

25 Н о макар че чакаха догде ги хвана срам, ето, той не отваряше вратата на горната стая, затова, взеха ключа та отвориха, и, ето, господарят им лежеше мъртъв на земята.

Но въпреки че чакаха, докато ги хвана срам, той не отваряше вратата на горната стая. Затова слугите взеха ключ, отвориха вратата и видяха, че господарят им лежеше мъртъв на земята.

26 А докато те се бавеха, Аод избяга; и премина пограничните камъни, та се отърва в Сеирота.

А докато те се бавеха, Аод избяга; премина пограничните камъни и се спаси в Сеирот.

27 И когато дойде, засвири с тръба в Ефремовата хълмиста земя, та израилтяните слязоха с него от хълмистата земя, и той бе на чело.

И когато дойде, засвири с тръба в Ефремовата хълмиста земя и израелтяните слязоха с него от хълмистата земя, а той беше начело.

28 И рече им: Вървете подир мене, защото Господ предаде неприятелите ви моавците в ръката ви. И те слязоха подир него, и като превзеха бродовете на Иордан към моавската страна, не оставиха да премине ни един човек.

Аод им каза: Вървете след мене, защото Господ ви предаде неприятелите ви, моавците. И те отидоха след него и като превзеха бродовете на Йордан към моавската страна, не оставиха да премине нито един човек.

29 И в онова време поразиха от моавците около десет хиляди мъже, всички едри и всички яки; не се избави ни един.

Тогава поразиха десет хиляди моавски мъже, всички едри и здрави; не се спаси нито един.

30 Т ака в онова време Моав се покори под ръката на Израиля. Тогава земята имаше спокойствие осемдесет години.

Така в онова време Моав беше покорѐн от Израел. Тогава на земята имаше спокойствие осемдесет години. Трети съдия - Самегар

31 С лед него настана <времето на> Самегар Анатовият син, който с един волски остен порази шестстотин мъже от филистимците; също и той избави Израиля.

След Аод настана времето на Самегар, Анатовия син, който с един волски остен изби шестстотин мъже от филистимците; той също избави Израел.