1 Н аложеното за Дамаск <пророчество>: - Ето, Дамаск не е вече град, А ще бъде грамада развалини.

Изявеното за Дамаск пророчество: Ето, Дамаск не е вече град, а ще бъде грамада развалини.

2 Г радовете на Ароир са напуснати; Те ще служат за стада, Които ще лежат, и не ще има кой да ги плаши.

Градовете на Ароир са напуснати; те ще служат за стада, които ще лежат и няма да има кой да ги плаши.

3 К репостта ще се махне от Ефрема, и царството от Дамаск, И останалото от Сирия ще бъде като славата на израилтяните, Казва Господ на Силите.

Крепостта ще се махне от Ефрем и царството - от Дамаск, и останалото от Сирия ще бъде като славата на израелтяните, казва Господ на Силите.

4 И в оня ден славата на Якова ще се смали, И тлъстината на месата му ще измършавее;

И в онзи ден славата на Яков ще се смали и тлъстината на тялото му ще измършавее;

5 И ще бъде както, когато жетварят хване стръкове жито И пожъне класовете с мишцата си; Да! ще бъде както, когато събира някой класове в рафаимската долина.

и ще бъде, както когато жътварят хване стръкове жито и пожъне класовете с мишцата си. Да! Ще бъде, както когато някой събира класове в Рафаимската долина.

6 Н о ще остане в него пабирък, Както при отръсването на маслината, - Две-три зърна на върха на по-високите клонове, Четири-пет на по-крайните клончета на някое плодородно дърво, Казва Господ Израилевият Бог.

Но ще останат в него баберки, както при отърсването на маслината - две-три зърна на върха на по-високите клони, четири-пет на по-крайните клончета на някое плодородно дърво, казва Господ, Израелевият Бог.

7 В оня ден човек ще погледне към Създателя си, И очите му ще се взрат в Светия Израилев;

В онзи ден човек ще погледне към Създателя си и очите му ще се взрат в Святия Израелев;

8 Т ой не ще погледне към жертвениците, делото на ръцете си, Нито ще се взре в онова, което изработиха пръстите му, Нито в ашерите, нито в кумирите на слънцето.

той няма да погледне към жертвениците, делото на ръцете си, нито ще се взре в онова, което изработиха пръстите му, нито в ашерите, нито в кумирите на слънцето.

9 В оня ден укрепените му градове Ще бъдат като оставените места в гората и на планинския връх, Които бидоха оставени по причина на израилтяните; И ще стане <там> запустение.

В онзи ден укрепените му градове ще бъдат като изоставените места в гората и на планинския връх, които бяха изоставени заради израелтяните; и ще настане там запустение.

10 П онеже си забравил Бога на спасението си, И не си спомнил силната си Канара, Затова насаждаш приятни садове, И насаденото е от чужди фиданки;

Понеже си забравил Бога на спасението си и не си спомнил силната си Канара, затова насаждаш приятни градини и насаденото е от чужди фиданки;

11 В деня, когато ги насадиш заграждаш ги с плет, И сутрин правиш семето ти да цъфти; А жетвата ще чезне в деня на скръб И на неизцелима печал.

в деня, когато ги насадиш, ги заграждаш с плет и сутрин правиш семето ти да цъфти; а жътвата ще чезне в деня на скръб и на неизцелима печал.

12 А х! шуменето на многото племена, Които бучат като бученето на моретата, - И смутът на народите, Които напират като напора на големи води!

Ах! Шуменето на многото племена, които бучат като бученето на моретата, и смутът на народите, които напират като напор на големи води!

13 Н ародите ще напират като напора на големите води; Но Бог ще ги смъмри и те ще бягат далеч, И ще бъдат гонени като плява по планините пред вятъра, И като въртящ се прах пред вихрушката.

Народите ще напират като напора на големите води; но Бог ще ги смъмри и те ще бягат далеч, и ще бъдат гонени като плява по планините пред вятъра и като въртящ се прах пред вихрушката.

14 П ривечер, ето смущение, <И> преди да съмне ги няма! Това е делът на тия, които ни обират, И съдбата на ония, които ни разграбват.

Привечер, ето, смущение; и преди да съмне ги няма! Това е делът на тези, които ни обират, и съдбата на онези, които ни разграбват.