1 A dvertência contra Damasco: Damasco deixará de ser cidade; e se tornará um monte de ruínas.

Изявеното за Дамаск пророчество: Ето, Дамаск не е вече град, а ще бъде грамада развалини.

2 S uas cidades serão abandonadas; serão entregues aos rebanhos que ali se deitarão, e ninguém os espantará.

Градовете на Ароир са напуснати; те ще служат за стада, които ще лежат и няма да има кой да ги плаши.

3 E fraim deixará de ser uma fortaleza, e Damasco uma realeza; o remanescente de Arã será como a glória dos israelitas, anuncia o Senhor dos Exércitos.

Крепостта ще се махне от Ефрем и царството - от Дамаск, и останалото от Сирия ще бъде като славата на израелтяните, казва Господ на Силите.

4 N aquele dia a glória de Jacó se definhará, e a gordura do seu corpo se consumirá.

И в онзи ден славата на Яков ще се смали и тлъстината на тялото му ще измършавее;

5 S erá como quando um ceifeiro junta o trigo e colhe as espigas com o braço, como quando se apanham os feixes de trigo no vale de Refaim.

и ще бъде, както когато жътварят хване стръкове жито и пожъне класовете с мишцата си. Да! Ще бъде, както когато някой събира класове в Рафаимската долина.

6 C ontudo, restarão algumas espigas, como, quando se sacode uma oliveira, ficam duas ou três azeitonas nos galhos mais altos e umas quatro ou cinco nos ramos mais produtivos, anuncia o Senhor, o Deus de Israel.

Но ще останат в него баберки, както при отърсването на маслината - две-три зърна на върха на по-високите клони, четири-пет на по-крайните клончета на някое плодородно дърво, казва Господ, Израелевият Бог.

7 N aquele dia os homens olharão para aquele que os fez e voltarão os olhos para o Santo de Israel.

В онзи ден човек ще погледне към Създателя си и очите му ще се взрат в Святия Израелев;

8 N ão olharão para os altares, obra de suas mãos, e não darão a mínima atenção aos postes sagrados e aos altares de incenso que os seus dedos fizeram.

той няма да погледне към жертвениците, делото на ръцете си, нито ще се взре в онова, което изработиха пръстите му, нито в ашерите, нито в кумирите на слънцето.

9 N aquele dia as suas cidades fortes, que tinham sido abandonadas por causa dos israelitas, serão como lugares entregues aos bosques e ao mato. E tudo será desolação.

В онзи ден укрепените му градове ще бъдат като изоставените места в гората и на планинския връх, които бяха изоставени заради израелтяните; и ще настане там запустение.

10 P orque vocês se esqueceram de Deus, do seu Salvador, e não se lembraram da Rocha, da fortaleza de vocês. Por isso, embora vocês cultivem as melhores plantas, videiras importadas,

Понеже си забравил Бога на спасението си и не си спомнил силната си Канара, затова насаждаш приятни градини и насаденото е от чужди фиданки;

11 e no dia em que as semearem as façam crescer, e de manhã florescer, contudo, não haverá colheita no dia da tristeza e do mal irremediável.

в деня, когато ги насадиш, ги заграждаш с плет и сутрин правиш семето ти да цъфти; а жътвата ще чезне в деня на скръб и на неизцелима печал.

12 A h! O bramido das numerosas nações; bramam como o mar! Ah, o rugido dos povos; rugem como águas impetuosas!

Ах! Шуменето на многото племена, които бучат като бученето на моретата, и смутът на народите, които напират като напор на големи води!

13 E mbora os povos rujam como ondas encapeladas, quando ele os repreender, fugirão para longe, carregados pelo vento como palha nas colinas, como galhos arrancados pela ventania.

Народите ще напират като напора на големите води; но Бог ще ги смъмри и те ще бягат далеч, и ще бъдат гонени като плява по планините пред вятъра и като въртящ се прах пред вихрушката.

14 A o cair da tarde, pavor repentino! Antes do amanhecer, já se foram! Esse é o destino dos que nos saqueiam, essa é a parte que caberá aos que roubam.

Привечер, ето, смущение; и преди да съмне ги няма! Това е делът на тези, които ни обират, и съдбата на онези, които ни разграбват.