1 ¶ The burden of Damascus. Behold, Damascus is taken away from being a city, and it shall be a ruinous heap.

Изявеното за Дамаск пророчество: Ето, Дамаск не е вече град, а ще бъде грамада развалини.

2 T he cities of Aroer are forsaken; they shall be for flocks, which shall lie down, and none shall make them afraid.

Градовете на Ароир са напуснати; те ще служат за стада, които ще лежат и няма да има кой да ги плаши.

3 T he succour of Ephraim shall cease, and the kingdom from Damascus and the remnant of Syria; they shall be as the glory of the sons of Israel, saith the LORD of the hosts.

Крепостта ще се махне от Ефрем и царството - от Дамаск, и останалото от Сирия ще бъде като славата на израелтяните, казва Господ на Силите.

4 A nd in that day it shall come to pass that the glory of Jacob shall be made thin, and the fatness of his flesh shall wax lean.

И в онзи ден славата на Яков ще се смали и тлъстината на тялото му ще измършавее;

5 A nd it shall be as when the harvestman gathers the sheaves and reaps the grain with his arm; and it shall be as he that gathers grain in the valley of Rephaim.

и ще бъде, както когато жътварят хване стръкове жито и пожъне класовете с мишцата си. Да! Ще бъде, както когато някой събира класове в Рафаимската долина.

6 ¶ Yet gleaning shall be left in it as when the olive tree is shaken; two or three berries are left in the top of the uppermost bough, four or five in the outmost fruitful branches thereof, saith the LORD God of Israel.

Но ще останат в него баберки, както при отърсването на маслината - две-три зърна на върха на по-високите клони, четири-пет на по-крайните клончета на някое плодородно дърво, казва Господ, Израелевият Бог.

7 A t that day man shall look to his Maker, and his eyes shall see the Holy One of Israel.

В онзи ден човек ще погледне към Създателя си и очите му ще се взрат в Святия Израелев;

8 A nd he shall not look to the altars, the work of his hands; neither shall he look upon that which his fingers have made, either the groves or the images of the sun.

той няма да погледне към жертвениците, делото на ръцете си, нито ще се взре в онова, което изработиха пръстите му, нито в ашерите, нито в кумирите на слънцето.

9 ¶ In that day the cities of his strength shall be as the gleanings which remain on the shoots and on the branches, which were left of the sons of Israel; and there shall be desolation.

В онзи ден укрепените му градове ще бъдат като изоставените места в гората и на планинския връх, които бяха изоставени заради израелтяните; и ще настане там запустение.

10 B ecause thou hast forgotten the God of thy saving health and hast not been mindful of the Rock of thy strength; therefore thou shalt plant pleasant plants and set it with strange slips:

Понеже си забравил Бога на спасението си и не си спомнил силната си Канара, затова насаждаш приятни градини и насаденото е от чужди фиданки;

11 I n the day that thou shalt plant them, thou shalt make them to grow and shalt make thy seed to flourish early; but in the day of gathering, the harvest shall flee and shall be desperate sorrow.

в деня, когато ги насадиш, ги заграждаш с плет и сутрин правиш семето ти да цъфти; а жътвата ще чезне в деня на скръб и на неизцелима печал.

12 ¶ Woe to the multitude of many peoples, which shall make a noise like the noise of the sea; and the rushing of nations, that make an uprising like the rushing of mighty waters!

Ах! Шуменето на многото племена, които бучат като бученето на моретата, и смутът на народите, които напират като напор на големи води!

13 T he peoples shall make noise like the rushing of great waters, but God shall reprehend them, and they shall flee far off and shall be chased as the chaff of the mountains before the wind and like the tumbleweed before the whirlwind.

Народите ще напират като напора на големите води; но Бог ще ги смъмри и те ще бягат далеч, и ще бъдат гонени като плява по планините пред вятъра и като въртящ се прах пред вихрушката.

14 A nd behold at eveningtide trouble, and before the morning she is not. This is the portion of them that tread on us and the lot of them that spoil us.

Привечер, ето, смущение; и преди да съмне ги няма! Това е делът на тези, които ни обират, и съдбата на онези, които ни разграбват.