1 ¶ And it came to pass when all the kings who were on this side of the Jordan, in the mountains and in the valleys and in all the coast of the great sea over against Lebanon, heard these things, the Hittites and the Amorites the Canaanites, the Perizzites, the Hivites, and the Jebusites

А когато чуха това, всички царе отсам Йордан, в хълмистата страна и подножието ѝ и по цялото крайбрежие на Голямото море срещу Ливан, т. е. хетите, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и йевусейците,

2 g athered themselves together with one accord to fight with Joshua and with Israel.

се събраха заедно да се бият с Исус и Израел.

3 ¶ But when the inhabitants of Gibeon heard what Joshua had done unto Jericho and to Ai,

А жителите на Гаваон, като чуха какво беше сторил Исус с Йерихон и Гай,

4 t hey worked with prudence and went and made as if they had been ambassadors and took old sacks upon their asses, and wine bottles, old and rent and bound up,

постъпиха хитро, като отидоха и се престориха на посланици. Взеха стари вретища и ги сложиха на ослите си; взеха със себе си стари, раздрани и закърпени мехове за вино;

5 a nd old patched shoes upon their feet, and old garments upon them, and all the bread of their provision was dry and mouldy.

обуха стари, кърпени обувки на краката си, облякоха стари дрехи и всичкият хляб, който си взеха за храна, беше сух и плесенясал.

6 T hus they came unto Joshua to the camp at Gilgal and said unto him and to the men of Israel, We are come from a far country; now, therefore, make ye a covenant with us.

Те дойдоха при Исус в стана в Галгал и казаха на него и на Израелевите мъже: От далечна страна идваме, сега сключете договор с нас.

7 A nd the men of Israel said unto the Hivites, Peradventure ye dwell among us, and how shall we make a covenant with you?

Но Израелевите мъже отвърнаха на евейците: Да не би да живеете сред нас; как ще сключим договор с вас?

8 A nd they said unto Joshua, We are thy slaves. And Joshua said unto them, Who are you and where do you come from?

Те казаха на Исус: Ние сме твои слуги. Исус ги попита: Кои сте и откъде идвате?

9 A nd they said unto him, From very far lands thy slaves are come because of the name of the LORD thy God, for we have heard the fame of him and all that he did in Egypt

А те му отговориха: От много далечна земя идват слугите ти поради името на Йехова, твоя Бог; защото чухме за славата Му и всичко, което е извършил в Египет,

10 a nd all that he did to the two kings of the Amorites, that were on the other side of the Jordan, and to Sihon, king of Heshbon, and to Og, king of Bashan, who was at Ashtaroth.

и всичко, което е сторил на двамата аморейски царе, които бяха отвъд Йордан, на есевонския цар Сион и на васанския цар Ог, който живееше в Астарот.

11 T herefore, our elders and all the inhabitants of our country spoke to us, saying, Take provision with you for the journey and go to meet them and say unto them, We are your slaves; therefore, now make ye a covenant with us.

Затова старейшините ни и всичките жители на нашата земя ни казаха: Вземете си храна за из пътя и идете да ги посрещнете, и им кажете: Ние сме ваши слуги, сега сключете договор с нас.

12 T his our bread we took hot for our provision out of our houses on the day we came forth to come unto you, but now, behold, it is dry and mouldy.

Този хляб беше топъл, когато го взехме от къщите си за храна в деня, когато тръгнахме, за да дойдем при вас; сега е сух и плесенясал.

13 T hese bottles of wine, we also filled new, and, behold, they are rent, and these our garments and our shoes are become old by reason of the very long journey.

Тези мехове за вино бяха нови, като ги напълнихме, сега са съдрани; и нашите дрехи и обувките ни овехтяха от продължителното пътуване.

14 A nd the men of Israel took of their provision and did not ask counsel at the mouth of the LORD.

Тогава израелтяните приеха мъжете заради храната им, но до Господа не се допитаха.

15 ¶ And Joshua made peace with them and made a covenant with them, to let them live; also the princes of the congregation swore unto them.

Исус сключи с тях мир и направи договор, че животът им ще бъде опазен. И началниците на обществото им се заклеха.

16 A t the end of three days after they had made a covenant with them, they heard how they were their neighbours and that they dwelt among them.

А три дни след като сключиха договор с тях, разбраха, че им били съседи и че живеели в близост до тях.

17 A nd the sons of Israel journeyed and came unto their cities on the third day. Now their cities were Gibeon and Chephirah and Beeroth and Kirjathjearim.

Като продължиха пътя си, израелтяните пристигнаха в градовете им на третия ден. А градовете им бяха Гаваон, Хефира, Вирот и Кириатиарим.

18 A nd the sons of Israel did not smite them because the princes of the congregation had sworn unto them by the LORD God of Israel. And all the congregation murmured against the princes.

Но израелтяните не ги поразиха, защото началниците на обществото им се бяха заклели в Господа, Израелевия Бог. А цялото общество роптаеше против началниците.

19 B ut all the princes said unto all the congregation, We have sworn unto them by the LORD God of Israel; therefore, now we may not touch them.

Всичките началници обаче казаха на цялото общество: Ние им се заклехме в Господа, Израелевия Бог. Сега не можем да ги докоснем.

20 T his we will do to them; we will let them live lest wrath come upon us because of the oath which we swore unto them.

Ето какво ще сторим с тях: ще опазим живота им, за да не ни сполети Божият гняв заради клетвата, с която им се заклехме.

21 A nd the princes said unto them, Let them live but let them be hewers of wood and drawers of water unto all the congregation, as the princes had said unto them.

Началниците им казаха също: Нека останат живи; но ще секат дърва и ще носят вода за цялото общество. И те сториха, както началниците им бяха говорили.

22 ¶ And Joshua called for them, and spoke unto them saying, Why have ye beguiled us, saying, We are very far from you, when ye dwell among us?

Тогава Исус ги повика и им каза: Защо ни излъгахте, като казахте: Ние сме много далече от вас, а всъщност сте живеели между нас?

23 N ow, therefore, ye are cursed, and ye shall always be slaves and hewers of wood and drawers of water for the house of my God.

Затова бъдѐте проклети! Винаги ще бъдете слуги, които ще секат дърва и ще носят вода за дома на моя Бог.

24 A nd they answered Joshua and said, Because it was certainly told thy slaves how the LORD thy God commanded his slave Moses that he was to give you the land and to destroy all the inhabitants of the land from before you; therefore, we feared greatly of our lives because of you and have done this thing.

А те отговориха на Исус: Понеже слугите ти бяха добре предизвестени за онова, което Йехова, твоят Бог, е заповядал на слугата Си Моисей - да ви даде цялата земя и да изтреби пред вас всички жители на земята, затова много се уплашихме от вас за живота си и постъпихме така.

25 A nd now, behold, we are in thy hand; as it seems good and right unto thee to do unto us, do.

Сега сме в ръцете ти - каквото ти се вижда добро и правилно да сториш с нас, направи го.

26 A nd so did he unto them; he delivered them out of the hand of the sons of Israel, so that they did not slay them.

И така, Исус постъпи с тях така, избави ги от ръката на израелтяните и не ги убиха.

27 A nd Joshua made them that day hewers of wood and drawers of water for the congregation and for the altar of the LORD, in the place which he should choose; which they are even unto this day.

Същия ден Исус ги назначи да секат дърва и да носят вода за обществото и за жертвеника на Господа на мястото, което Той би избрал, както са и до днес.