1 A nd it came to pass, when all the kings which were on this side Jordan, in the hills, and in the valleys, and in all the coasts of the great sea over against Lebanon, the Hittite, and the Amorite, the Canaanite, the Perizzite, the Hivite, and the Jebusite, heard thereof;

А когато чуха това, всички царе отсам Йордан, в хълмистата страна и подножието ѝ и по цялото крайбрежие на Голямото море срещу Ливан, т. е. хетите, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и йевусейците,

2 T hat they gathered themselves together, to fight with Joshua and with Israel, with one accord.

се събраха заедно да се бият с Исус и Израел.

3 A nd when the inhabitants of Gibeon heard what Joshua had done unto Jericho and to Ai,

А жителите на Гаваон, като чуха какво беше сторил Исус с Йерихон и Гай,

4 T hey did work wilily, and went and made as if they had been ambassadors, and took old sacks upon their asses, and wine bottles, old, and rent, and bound up;

постъпиха хитро, като отидоха и се престориха на посланици. Взеха стари вретища и ги сложиха на ослите си; взеха със себе си стари, раздрани и закърпени мехове за вино;

5 A nd old shoes and clouted upon their feet, and old garments upon them; and all the bread of their provision was dry and mouldy.

обуха стари, кърпени обувки на краката си, облякоха стари дрехи и всичкият хляб, който си взеха за храна, беше сух и плесенясал.

6 A nd they went to Joshua unto the camp at Gilgal, and said unto him, and to the men of Israel, We be come from a far country: now therefore make ye a league with us.

Те дойдоха при Исус в стана в Галгал и казаха на него и на Израелевите мъже: От далечна страна идваме, сега сключете договор с нас.

7 A nd the men of Israel said unto the Hivites, Peradventure ye dwell among us; and how shall we make a league with you?

Но Израелевите мъже отвърнаха на евейците: Да не би да живеете сред нас; как ще сключим договор с вас?

8 A nd they said unto Joshua, We are thy servants. And Joshua said unto them, Who are ye? and from whence come ye?

Те казаха на Исус: Ние сме твои слуги. Исус ги попита: Кои сте и откъде идвате?

9 A nd they said unto him, From a very far country thy servants are come because of the name of the Lord thy God: for we have heard the fame of him, and all that he did in Egypt,

А те му отговориха: От много далечна земя идват слугите ти поради името на Йехова, твоя Бог; защото чухме за славата Му и всичко, което е извършил в Египет,

10 A nd all that he did to the two kings of the Amorites, that were beyond Jordan, to Sihon king of Heshbon, and to Og king of Bashan, which was at Ashtaroth.

и всичко, което е сторил на двамата аморейски царе, които бяха отвъд Йордан, на есевонския цар Сион и на васанския цар Ог, който живееше в Астарот.

11 W herefore our elders and all the inhabitants of our country spake to us, saying, Take victuals with you for the journey, and go to meet them, and say unto them, We are your servants: therefore now make ye a league with us.

Затова старейшините ни и всичките жители на нашата земя ни казаха: Вземете си храна за из пътя и идете да ги посрещнете, и им кажете: Ние сме ваши слуги, сега сключете договор с нас.

12 T his our bread we took hot for our provision out of our houses on the day we came forth to go unto you; but now, behold, it is dry, and it is mouldy:

Този хляб беше топъл, когато го взехме от къщите си за храна в деня, когато тръгнахме, за да дойдем при вас; сега е сух и плесенясал.

13 A nd these bottles of wine, which we filled, were new; and, behold, they be rent: and these our garments and our shoes are become old by reason of the very long journey.

Тези мехове за вино бяха нови, като ги напълнихме, сега са съдрани; и нашите дрехи и обувките ни овехтяха от продължителното пътуване.

14 A nd the men took of their victuals, and asked not counsel at the mouth of the Lord.

Тогава израелтяните приеха мъжете заради храната им, но до Господа не се допитаха.

15 A nd Joshua made peace with them, and made a league with them, to let them live: and the princes of the congregation sware unto them.

Исус сключи с тях мир и направи договор, че животът им ще бъде опазен. И началниците на обществото им се заклеха.

16 A nd it came to pass at the end of three days after they had made a league with them, that they heard that they were their neighbours, and that they dwelt among them.

А три дни след като сключиха договор с тях, разбраха, че им били съседи и че живеели в близост до тях.

17 A nd the children of Israel journeyed, and came unto their cities on the third day. Now their cities were Gibeon, and Chephirah, and Beeroth, and Kirjathjearim.

Като продължиха пътя си, израелтяните пристигнаха в градовете им на третия ден. А градовете им бяха Гаваон, Хефира, Вирот и Кириатиарим.

18 A nd the children of Israel smote them not, because the princes of the congregation had sworn unto them by the Lord God of Israel. And all the congregation murmured against the princes.

Но израелтяните не ги поразиха, защото началниците на обществото им се бяха заклели в Господа, Израелевия Бог. А цялото общество роптаеше против началниците.

19 B ut all the princes said unto all the congregation, We have sworn unto them by the Lord God of Israel: now therefore we may not touch them.

Всичките началници обаче казаха на цялото общество: Ние им се заклехме в Господа, Израелевия Бог. Сега не можем да ги докоснем.

20 T his we will do to them; we will even let them live, lest wrath be upon us, because of the oath which we sware unto them.

Ето какво ще сторим с тях: ще опазим живота им, за да не ни сполети Божият гняв заради клетвата, с която им се заклехме.

21 A nd the princes said unto them, Let them live; but let them be hewers of wood and drawers of water unto all the congregation; as the princes had promised them.

Началниците им казаха също: Нека останат живи; но ще секат дърва и ще носят вода за цялото общество. И те сториха, както началниците им бяха говорили.

22 A nd Joshua called for them, and he spake unto them, saying, Wherefore have ye beguiled us, saying, We are very far from you; when ye dwell among us?

Тогава Исус ги повика и им каза: Защо ни излъгахте, като казахте: Ние сме много далече от вас, а всъщност сте живеели между нас?

23 N ow therefore ye are cursed, and there shall none of you be freed from being bondmen, and hewers of wood and drawers of water for the house of my God.

Затова бъдѐте проклети! Винаги ще бъдете слуги, които ще секат дърва и ще носят вода за дома на моя Бог.

24 A nd they answered Joshua, and said, Because it was certainly told thy servants, how that the Lord thy God commanded his servant Moses to give you all the land, and to destroy all the inhabitants of the land from before you, therefore we were sore afraid of our lives because of you, and have done this thing.

А те отговориха на Исус: Понеже слугите ти бяха добре предизвестени за онова, което Йехова, твоят Бог, е заповядал на слугата Си Моисей - да ви даде цялата земя и да изтреби пред вас всички жители на земята, затова много се уплашихме от вас за живота си и постъпихме така.

25 A nd now, behold, we are in thine hand: as it seemeth good and right unto thee to do unto us, do.

Сега сме в ръцете ти - каквото ти се вижда добро и правилно да сториш с нас, направи го.

26 A nd so did he unto them, and delivered them out of the hand of the children of Israel, that they slew them not.

И така, Исус постъпи с тях така, избави ги от ръката на израелтяните и не ги убиха.

27 A nd Joshua made them that day hewers of wood and drawers of water for the congregation, and for the altar of the Lord, even unto this day, in the place which he should choose.

Същия ден Исус ги назначи да секат дърва и да носят вода за обществото и за жертвеника на Господа на мястото, което Той би избрал, както са и до днес.