1 T hen said the high priest, Are these things so?

Тогава първосвещеникът каза: Вярно ли е това?

2 A nd he said, Men, brethren, and fathers, hearken; The God of glory appeared unto our father Abraham, when he was in Mesopotamia, before he dwelt in Charran,

А той каза: Братя и бащи, слушайте: Бог на славата се яви на отца ни Авраам, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му каза:

3 A nd said unto him, Get thee out of thy country, and from thy kindred, and come into the land which I shall shew thee.

"Излез от отечеството си и изсред рода си и иди в земята, която ще ти покажа."

4 T hen came he out of the land of the Chaldaeans, and dwelt in Charran: and from thence, when his father was dead, he removed him into this land, wherein ye now dwell.

Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, Бог го пресели в тази земя, в която вие сега живеете.

5 A nd he gave him none inheritance in it, no, not so much as to set his foot on: yet he promised that he would give it to him for a possession, and to his seed after him, when as yet he had no child.

И не му даде наследство нито педя земя, а обеща да я даде за притежание на него и на потомството му след него, когато той още нямаше дете.

6 A nd God spake on this wise, That his seed should sojourn in a strange land; and that they should bring them into bondage, and entreat them evil four hundred years.

И Бог му говорѝ, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, където щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.

7 A nd the nation to whom they shall be in bondage will I judge, said God: and after that shall they come forth, and serve me in this place.

Но Аз, каза Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и след това ще излязат и ще Ми служат на това място.

8 A nd he gave him the covenant of circumcision: and so Abraham begat Isaac, and circumcised him the eighth day; and Isaac begat Jacob; and Jacob begat the twelve patriarchs.

И му даде в завет обрязването; и така от Авраам се роди Исаак и го обряза в осмия ден; от Исак се роди Яков, а от Яков - дванадесетте патриарси.

9 A nd the patriarchs, moved with envy, sold Joseph into Egypt: but God was with him,

А патриарсите завидяха на Йосиф и го продадоха в Египет; обаче Бог беше с него

10 A nd delivered him out of all his afflictions, and gave him favour and wisdom in the sight of Pharaoh king of Egypt; and he made him governor over Egypt and all his house.

и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар - Фараон, който го постави управител над Египет и над целия си дом.

11 N ow there came a dearth over all the land of Egypt and Chanaan, and great affliction: and our fathers found no sustenance.

И настана глад по цялата Египетска и Ханаанска земя и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана.

12 B ut when Jacob heard that there was corn in Egypt, he sent out our fathers first.

А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първо бащите ни;

13 A nd at the second time Joseph was made known to his brethren; and Joseph's kindred was made known unto Pharaoh.

и на втория път Йосиф се откри на братята си и родът на Йосиф стана известен на Фараон.

14 T hen sent Joseph, and called his father Jacob to him, and all his kindred, threescore and fifteen souls.

Йосиф прати да повикат баща му Яков и целия му род, седемдесет и пет души.

15 S o Jacob went down into Egypt, and died, he, and our fathers,

И така, Яков слезе в Египет, където умря, той и бащите ни;

16 A nd were carried over into Sychem, and laid in the sepulchre that Abraham bought for a sum of money of the sons of Emmor the father of Sychem.

и ги пренесоха в Сихем и ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил с пари в сребро от синовете на Емор.

17 B ut when the time of the promise drew nigh, which God had sworn to Abraham, the people grew and multiplied in Egypt,

А като наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше дал с клетва на Авраам, народът беше нараснал и се беше умножил в Египет,

18 T ill another king arose, which knew not Joseph.

докато се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Йосиф.

19 T he same dealt subtilly with our kindred, and evil entreated our fathers, so that they cast out their young children, to the end they might not live.

Той постъпваше коварно против нашия род и дотолкова притесняваше бащите ни, че да хвърлят децата си, за да не остават живи.

20 I n which time Moses was born, and was exceeding fair, and nourished up in his father's house three months:

В това време се роди Моисей, който беше прекрасно дете и когото храниха три месеца в бащиния му дом.

21 A nd when he was cast out, Pharaoh's daughter took him up, and nourished him for her own son.

И когато го подхвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.

22 A nd Moses was learned in all the wisdom of the Egyptians, and was mighty in words and in deeds.

И Моисей беше научен на цялата египетска мъдрост и беше силен в слово и дело.

23 A nd when he was full forty years old, it came into his heart to visit his brethren the children of Israel.

А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си, израелтяните.

24 A nd seeing one of them suffer wrong, he defended him, and avenged him that was oppressed, and smote the Egyptian:

И като видя да онеправдават един от тях, защити го и отмъсти за потискания, като уби египтянина,

25 F or he supposed his brethren would have understood how that God by his hand would deliver them: but they understood not.

като мислеше, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.

26 A nd the next day he shewed himself unto them as they strove, and would have set them at one again, saying, Sirs, ye are brethren; why do ye wrong one to another?

На следващия ден той се появи, когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Хора, вие сте братя; защо си вредите един на друг?

27 B ut he that did his neighbour wrong thrust him away, saying, Who made thee a ruler and a judge over us?

А този, който онеправдаваше ближния си, отблъсна Моисей и каза: Кой те е поставил началник и съдия над нас?

28 W ilt thou kill me, as thou diddest the Egyptian yesterday?

И мене ли искаш да убиеш, както уби вчера египтянина?

29 T hen fled Moses at this saying, and was a stranger in the land of Madian, where he begat two sons.

Поради тази дума Моисей побегна и стана пришълец в Мадиамската земя, където му се родиха двама сина.

30 A nd when forty years were expired, there appeared to him in the wilderness of mount Sina an angel of the Lord in a flame of fire in a bush.

И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел от Господа в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на един горящ бодлив храст.

31 W hen Moses saw it, he wondered at the sight: and as he drew near to behold it, the voice of the Lord came unto him,

А Моисей, като видя гледката, се почуди; но когато се приближаваше да разгледа, дойде глас от Господа:

32 S aying, I am the God of thy fathers, the God of Abraham, and the God of Isaac, and the God of Jacob. Then Moses trembled, and durst not behold.

"Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов." И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.

33 T hen said the Lord to him, Put off thy shoes from thy feet: for the place where thou standest is holy ground.

И Господ му каза: "Събуй обувките от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.

34 I have seen, I have seen the affliction of my people which is in Egypt, and I have heard their groaning, and am come down to deliver them. And now come, I will send thee into Egypt.

Видях страданието на народа Ми, който е в Египет, чух стенанието им и слязох, за да ги избавя. И сега ела, и ще те изпратя в Египет."

35 T his Moses whom they refused, saying, Who made thee a ruler and a judge? the same did God send to be a ruler and a deliverer by the hand of the angel which appeared to him in the bush.

Този Моисей, когото бяха отказали да приемат, като му казаха: Кой те постави началник и съдия? Него Бог чрез ръката на ангела, който му се яви в бодливия храст, изпрати и за началник, и за избавител.

36 H e brought them out, after that he had shewed wonders and signs in the land of Egypt, and in the Red sea, and in the wilderness forty years.

Той ги изведе, като вършѝ чудеса и знамения в Египет, в Червено море и в пустинята през тези четиридесет години.

37 T his is that Moses, which said unto the children of Israel, A prophet shall the Lord your God raise up unto you of your brethren, like unto me; him shall ye hear.

Този е същият Моисей, който каза на израелтяните: "Бог ще ви издигне от братята ви Пророк, както издигна и мене."

38 T his is he, that was in the church in the wilderness with the angel which spake to him in the mount Sina, and with our fathers: who received the lively oracles to give unto us:

Това е онзи, който е бил сред събранието в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас;

39 T o whom our fathers would not obey, but thrust him from them, and in their hearts turned back again into Egypt,

когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха и в сърцата си се върнаха назад в Египет,

40 S aying unto Aaron, Make us gods to go before us: for as for this Moses, which brought us out of the land of Egypt, we wot not what is become of him.

като казаха на Аарон: "Направѝ ни богове, които да ходят пред нас, защото този Моисей, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво му стана."

41 A nd they made a calf in those days, and offered sacrifice unto the idol, and rejoiced in the works of their own hands.

И през онези дни те си направиха теле и принесоха жертва на идола, и се веселиха с това, което техните ръце бяха направили.

42 T hen God turned, and gave them up to worship the host of heaven; as it is written in the book of the prophets, O ye house of Israel, have ye offered to me slain beasts and sacrifices by the space of forty years in the wilderness?

Затова Бог се отвърна от тях и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: "Доме Израелев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви четиридесет години в пустинята?

43 Y ea, ye took up the tabernacle of Moloch, and the star of your god Remphan, figures which ye made to worship them: and I will carry you away beyond Babylon.

Напротив, носехте скинията на Молох и звездата на бога Рефан, изображенията, които си направихте, за да им се кланяте; затова ще ви преселя оттатък Вавилон."

44 O ur fathers had the tabernacle of witness in the wilderness, as he had appointed, speaking unto Moses, that he should make it according to the fashion that he had seen.

Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда Онзи, Който каза на Моисей да я направи по образеца, който бе видял;

45 W hich also our fathers that came after brought in with Jesus into the possession of the Gentiles, whom God drave out before the face of our fathers, unto the days of David;

която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исус Навин във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; и така стоеше до дните на Давид,

46 W ho found favour before God, and desired to find a tabernacle for the God of Jacob.

който придоби Божието благоволение и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.

47 B ut Solomon built him an house.

А Соломон Му построи дом.

48 H owbeit the most High dwelleth not in temples made with hands; as saith the prophet,

Но Всевишният не обитава в ръкотворни храмове, както казва пророкът:

49 H eaven is my throne, and earth is my footstool: what house will ye build me? saith the Lord: or what is the place of my rest?

"Небето Ми е престол. А земята е Мое подножие. Какъв дом ще построите за Мене - казва Господ, - или какво е мястото за Моя покой?

50 H ath not my hand made all these things?

Не направи ли Моята ръка всичко това?"

51 Y e stiffnecked and uncircumcised in heart and ears, ye do always resist the Holy Ghost: as your fathers did, so do ye.

Твърдоглави и с необрязано сърце и уши! Вие винаги се противите на Святия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие.

52 W hich of the prophets have not your fathers persecuted? and they have slain them which shewed before of the coming of the Just One; of whom ye have been now the betrayers and murderers:

Кого от пророците не гониха бащите ви? А при това и избиха онези, които предизвестиха за идването на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци,

53 W ho have received the law by the disposition of angels, and have not kept it.

вие, които приехте закона чрез ангелско служение и не го опазихте. Убиването на Стефан с камъни

54 W hen they heard these things, they were cut to the heart, and they gnashed on him with their teeth.

А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и те скърцаха със зъби към него.

55 B ut he, being full of the Holy Ghost, looked up stedfastly into heaven, and saw the glory of God, and Jesus standing on the right hand of God,

А Стефан, изпълнен със Святия Дух, погледна към небето и видя Божията слава и Исус, стоящ отдясно на Бога;

56 A nd said, Behold, I see the heavens opened, and the Son of man standing on the right hand of God.

и каза: Ето, виждам небесата отворени и Човешкия Син, Който стои отдясно на Бога.

57 T hen they cried out with a loud voice, and stopped their ears, and ran upon him with one accord,

Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и като един се нахвърлиха върху него.

58 A nd cast him out of the city, and stoned him: and the witnesses laid down their clothes at a young man's feet, whose name was Saul.

И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни по него. И свидетелите сложиха дрехите си при краката на един млад мъж на име Савел.

59 A nd they stoned Stephen, calling upon God, and saying, Lord Jesus, receive my spirit.

И хвърляха камъни върху Стефан, който призоваваше Христа с думите: Господи Исусе, приеми духа ми.

60 A nd he kneeled down, and cried with a loud voice, Lord, lay not this sin to their charge. And when he had said this, he fell asleep.

И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им зачитай този грях. И като каза това, заспа.