1 B etter is the poor that walketh in his integrity, than he that is perverse in his lips, and is a fool.

По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, отколкото онзи, който е с извратени устни, а при това безумен.

2 A lso, that the soul be without knowledge, it is not good; and he that hasteth with his feet sinneth.

Наистина сърдечно желание без разсъдък не е добро и който бърза с краката си, сбърква пътя си.

3 T he foolishness of man perverteth his way: and his heart fretteth against the Lord.

Безумието на човека изкривява пътя му и сърцето му негодува против Господа.

4 W ealth maketh many friends; but the poor is separated from his neighbour.

Богатството прибавя много приятели, а сиромахът бива изоставен от приятеля си.

5 A false witness shall not be unpunished, and he that speaketh lies shall not escape.

Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан и който диша лъжи, няма да избегне възмездие.

6 M any will intreat the favour of the prince: and every man is a friend to him that giveth gifts.

Мнозина търсят благоволението на щедрия и всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

7 A ll the brethren of the poor do hate him: how much more do his friends go far from him? he pursueth them with words, yet they are wanting to him.

Всичките братя на сиромаха го мразят - колко повече го отбягват приятелите му! Той тича след тях с умилителни думи, но тях ги няма.

8 H e that getteth wisdom loveth his own soul: he that keepeth understanding shall find good.

Който придобива ум, обича душата си; който пази благоразумие, ще намери добро.

9 A false witness shall not be unpunished, and he that speaketh lies shall perish.

Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан и който изказва лъжи, ще загине.

10 D elight is not seemly for a fool; much less for a servant to have rule over princes.

Изнежеността не прилича на безумен, много по-малко - на слуга да властва над началници.

11 T he discretion of a man deferreth his anger; and it is his glory to pass over a transgression.

Благоразумието на човека възпира гнева му и слава е за него да не се взира в престъпление.

12 T he king's wrath is as the roaring of a lion; but his favour is as dew upon the grass.

Гневът на царя е като рев на лъв, а благоволението му е като роса на тревата.

13 A foolish son is the calamity of his father: and the contentions of a wife are a continual dropping.

Безумен син е бедствие за баща си и препирните на свадлива жена са като непрестанен капчук.

14 H ouse and riches are the inheritance of fathers: and a prudent wife is from the Lord.

Къща и богатство се оставят наследство от бащите, но благоразумна жена е от Господа.

15 S lothfulness casteth into a deep sleep; and an idle soul shall suffer hunger.

Ленивостта хвърля в дълбок сън и бездейна душа ще гладува.

16 H e that keepeth the commandment keepeth his own soul; but he that despiseth his ways shall die.

Който пази заповедта, пази душата си, а който занемарява пътищата си, ще загине.

17 H e that hath pity upon the poor lendeth unto the Lord; and that which he hath given will he pay him again.

Който показва милост към бедния, заема на Господа и Той ще му въздаде за благодеянието му. Мъдри съвети към младите хора

18 C hasten thy son while there is hope, and let not thy soul spare for his crying.

Наказвай сина си, докато има надежда, и не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.

19 A man of great wrath shall suffer punishment: for if thou deliver him, yet thou must do it again.

Гневлив човек ще понесе наказание; защото, ако го пожалиш, после пак ще трябва да го наказваш.

20 H ear counsel, and receive instruction, that thou mayest be wise in thy latter end.

Слушай съвет и приемай поука, за да станеш мъдър в сетните си дни.

21 T here are many devices in a man's heart; nevertheless the counsel of the Lord, that shall stand.

Има много помисли в сърцето на човека, но намерението Господне - то ще устои.

22 T he desire of a man is his kindness: and a poor man is better than a liar.

Милосърдието на човека е чест за него и сиромах човек е по-добър от този, който разочарова.

23 T he fear of the Lord tendeth to life: and he that hath it shall abide satisfied; he shall not be visited with evil.

Страхът от Господа спомага за живот; който го има, ще си ляга наситен и няма да срещне зло.

24 A slothful man hideth his hand in his bosom, and will not so much as bring it to his mouth again.

Ленивият потапя ръката си в паницата и не иска дори в устата си да я върне.

25 S mite a scorner, and the simple will beware: and reprove one that hath understanding, and he will understand knowledge.

Ако накажеш присмивателя, простият ще стане внимателен; и ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

26 H e that wasteth his father, and chaseth away his mother, is a son that causeth shame, and bringeth reproach.

Който опропастява баща си и изпъжда майка си, той е син, който причинява срам и нанася позор.

27 C ease, my son, to hear the instruction that causeth to err from the words of knowledge.

Престани, сине мой, да слушаш съвети, които те отклоняват от мъдростта.

28 A n ungodly witness scorneth judgment: and the mouth of the wicked devoureth iniquity.

Лошият свидетел се присмива на правосъдието; и устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

29 J udgments are prepared for scorners, and stripes for the back of fools.

Присъди се приготвят за присмивателите и бой - за гърба на безумните.