1 A nd Jacob went on his way, and the angels of God met him.

Тогава Яков отиде по пътя си и ангели Божии го срещнаха.

2 A nd when Jacob saw them, he said, This is God's host: and he called the name of that place Mahanaim.

А като ги видя, Яков каза: Това е Божие войнство; и нарече мястото Маханаим.

3 A nd Jacob sent messengers before him to Esau his brother unto the land of Seir, the country of Edom.

И Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в Сирийската земя, на страната Едом;

4 A nd he commanded them, saying, Thus shall ye speak unto my lord Esau; Thy servant Jacob saith thus, I have sojourned with Laban, and stayed there until now:

и им заръча: Така да кажете на господаря ми Исав: Слугата ти Яков говори така: Бях като пришълец при Лаван и се бавих досега;

5 A nd I have oxen, and asses, flocks, and menservants, and womenservants: and I have sent to tell my lord, that I may find grace in thy sight.

придобих говеда, осли и овце, слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти.

6 A nd the messengers returned to Jacob, saying, We came to thy brother Esau, and also he cometh to meet thee, and four hundred men with him.

А вестителите се върнаха при Яков и казаха: Ходихме при брат ти Исав; а и той идва да те посрещне, и четиристотин мъже с него.

7 T hen Jacob was greatly afraid and distressed: and he divided the people that was with him, and the flocks, and herds, and the camels, into two bands;

А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели хората, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите на две дружини, като каза:

8 A nd said, If Esau come to the one company, and smite it, then the other company which is left shall escape.

Ако Исав налети на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави.

9 A nd Jacob said, O God of my father Abraham, and God of my father Isaac, the Lord which saidst unto me, Return unto thy country, and to thy kindred, and I will deal well with thee:

Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак, Господи, Който си ми казал: Върни се в отечеството си и при рода си и Аз ще ти сторя добро,

10 I am not worthy of the least of all the mercies, and of all the truth, which thou hast shewed unto thy servant; for with my staff I passed over this Jordan; and now I am become two bands.

не съм достоен за най-малката от всички милости и от голямата вярност, които си показал на слугата Си, защото едвам с тоягата си преминах този Йордан, а сега с мене са две дружини.

11 D eliver me, I pray thee, from the hand of my brother, from the hand of Esau: for I fear him, lest he will come and smite me, and the mother with the children.

Избави ме, моля Ти се, от ръката на брат ми, от ръката на Исав; защото се боя от него да не би, като дойде, да порази и мен, и майка с деца.

12 A nd thou saidst, I will surely do thee good, and make thy seed as the sand of the sea, which cannot be numbered for multitude.

А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще умножа потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи.

13 A nd he lodged there that same night; and took of that which came to his hand a present for Esau his brother;

Като пренощува там онази нощ, Яков взе от онова, което му дойде под ръка, за подарък на брат си Исав:

14 T wo hundred she goats, and twenty he goats, two hundred ewes, and twenty rams,

двеста кози и двадесет козли, двеста овце и двадесет овни,

15 T hirty milch camels with their colts, forty kine, and ten bulls, twenty she asses, and ten foals.

тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет телета, двадесет ослици и десет жребеца,

16 A nd he delivered them into the hand of his servants, every drove by themselves; and said unto his servants, Pass over before me, and put a space betwixt drove and drove.

и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И каза на слугите си: Минете пред мен и оставете разстояние между едно стадо и друго.

17 A nd he commanded the foremost, saying, When Esau my brother meeteth thee, and asketh thee, saying, Whose art thou? and whither goest thou? and whose are these before thee?

На първия заръча и му каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита: Чий си? Къде отиваш? Чии са тези пред тебе?

18 T hen thou shalt say, They be thy servant Jacob's; it is a present sent unto my lord Esau: and, behold, also he is behind us.

Тогава ще кажеш: Те са на слугата ти Яков; подарък е, който изпраща на господаря си Исав; и той идва след нас.

19 A nd so commanded he the second, and the third, and all that followed the droves, saying, On this manner shall ye speak unto Esau, when ye find him.

Така заръча и на втория, на третия и на всички, които вървяха след стадата, като казваше: По този начин ще говорите на Исав, когато го срещнете;

20 A nd say ye moreover, Behold, thy servant Jacob is behind us. For he said, I will appease him with the present that goeth before me, and afterward I will see his face; peradventure he will accept of me.

и ще кажете: Ето, слугата ти Яков идва след нас. Защото си мислеше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мен, и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно.

21 S o went the present over before him: and himself lodged that night in the company.

И така, подаръкът мина пред него, но сам той остана през онази нощ в стана. Борбата на Яков с Бога

22 A nd he rose up that night, and took his two wives, and his two womenservants, and his eleven sons, and passed over the ford Jabbok.

А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца и премина брода на Явок.

23 A nd he took them, and sent them over the brook, and sent over that he had.

Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, което имаше.

24 A nd Jacob was left alone; and there wrestled a man with him until the breaking of the day.

А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване,

25 A nd when he saw that he prevailed not against him, he touched the hollow of his thigh; and the hollow of Jacob's thigh was out of joint, as he wrestled with him.

който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, докато се бореше с него.

26 A nd he said, Let me go, for the day breaketh. And he said, I will not let thee go, except thou bless me.

Тогава човекът каза: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, докато не ме благословиш.

27 A nd he said unto him, What is thy name? And he said, Jacob.

А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.

28 A nd he said, Thy name shall be called no more Jacob, but Israel: for as a prince hast thou power with God and with men, and hast prevailed.

А той каза: Няма да се наричаш вече Яков, а Израел, защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил.

29 A nd Jacob asked him, and said, Tell me, I pray thee, thy name. And he said, Wherefore is it that thou dost ask after my name? And he blessed him there.

А Яков го попита: Кажи ми, моля, твоето име? А той отвърна: Защо питаш за моето име? И го благослови там.

30 A nd Jacob called the name of the place Peniel: for I have seen God face to face, and my life is preserved.

И Яков нарече мястото Фануил, защото си казваше: Видях Бога лице с лице и животът ми беше опазен.

31 A nd as he passed over Penuel the sun rose upon him, and he halted upon his thigh.

Слънцето го огря, като отминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си.

32 T herefore the children of Israel eat not of the sinew which shrank, which is upon the hollow of the thigh, unto this day: because he touched the hollow of Jacob's thigh in the sinew that shrank.

Затова и до днес израелтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото човекът се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.