1 A nd he said unto them, Verily I say unto you, That there be some of them that stand here, which shall not taste of death, till they have seen the kingdom of God come with power.

И им каза: Истина ви казвам: Има някои от стоящите тук, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство, дошло в сила.

2 A nd after six days Jesus taketh with him Peter, and James, and John, and leadeth them up into an high mountain apart by themselves: and he was transfigured before them.

И след шест дни Исус взе Петър, Яков и Йоан и заведе само тях на една висока планина насаме; и се преобрази пред тях.

3 A nd his raiment became shining, exceeding white as snow; so as no fuller on earth can white them.

Дрехите Му станаха блестящи, твърде бели, каквито никой избелвач на земята не може така да избели.

4 A nd there appeared unto them Elias with Moses: and they were talking with Jesus.

И им се яви Илия заедно с Моисей, които разговаряха с Исус.

5 A nd Peter answered and said to Jesus, Master, it is good for us to be here: and let us make three tabernacles; one for thee, and one for Moses, and one for Elias.

А Петър проговори на Исус и каза: Учителю, добре е да сме тук; и нека направим три шатри - една за Теб, една за Моисей и една за Илия;

6 F or he wist not what to say; for they were sore afraid.

защото не знаеше какво да каже, понеже се бяха изплашили много.

7 A nd there was a cloud that overshadowed them: and a voice came out of the cloud, saying, This is my beloved Son: hear him.

И се яви облак и ги засени; и дойде глас от облака, който каза: Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте.

8 A nd suddenly, when they had looked round about, they saw no man any more, save Jesus only with themselves.

И внезапно, като се озърнаха, не видяха вече никого при себе си освен Исус.

9 A nd as they came down from the mountain, he charged them that they should tell no man what things they had seen, till the Son of man were risen from the dead.

И като слизаха от планината, Той им заръча да не казват на никого за това, което бяха видели, освен когато Човешкият Син бъде възкресен от мъртвите.

10 A nd they kept that saying with themselves, questioning one with another what the rising from the dead should mean.

И те пазеха тази заръка, като разискваха помежду си какво значи да възкръсне от мъртвите.

11 A nd they asked him, saying, Why say the scribes that Elias must first come?

И Го попитаха: Защо книжниците казват, че трябва първо Илия да дойде?

12 A nd he answered and told them, Elias verily cometh first, and restoreth all things; and how it is written of the Son of man, that he must suffer many things, and be set at nought.

А Той им каза: Наистина Илия първо ще дойде и ще възстанови всичко. И как е писано за Човешкия Син? - Писано е, че трябва да пострада много и да бъде унизен.

13 B ut I say unto you, That Elias is indeed come, and they have done unto him whatsoever they listed, as it is written of him.

Но ви казвам, че Илия вече е дошъл и те постъпиха с него както си искаха и според писаното за него. Излекуването на бесноватия младеж

14 A nd when he came to his disciples, he saw a great multitude about them, and the scribes questioning with them.

И когато дойдоха при учениците, видяха около тях едно голямо множество и книжници, които се препираха с тях.

15 A nd straightway all the people, when they beheld him, were greatly amazed, and running to him saluted him.

И веднага, когато цялото множество Го видя, смая се и се завтече към Него, и Го поздравяваха.

16 A nd he asked the scribes, What question ye with them?

А Той ги попита: За какво се препирате с тях?

17 A nd one of the multitude answered and said, Master, I have brought unto thee my son, which hath a dumb spirit;

И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух.

18 A nd wheresoever he taketh him, he teareth him: and he foameth, and gnasheth with his teeth, and pineth away: and I spake to thy disciples that they should cast him out; and they could not.

И където и да го хване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби и се вцепенява; и говорих с Твоите ученици да изгонят духа, но не можаха.

19 H e answereth him, and saith, O faithless generation, how long shall I be with you? how long shall I suffer you? bring him unto me.

А Той отговори: О, роде невярващ, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мен.

20 A nd they brought him unto him: and when he saw him, straightway the spirit tare him; and he fell on the ground, and wallowed foaming.

И го доведоха при Него. И когато обладаният Го видя, веднага духът го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен.

21 A nd he asked his father, How long is it ago since this came unto him? And he said, Of a child.

Исус попита баща му: От колко време му става така? А той каза: От детинство.

22 A nd ofttimes it hath cast him into the fire, and into the waters, to destroy him: but if thou canst do any thing, have compassion on us, and help us.

И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш, направи нещо, смили се над нас и ни помогни.

23 J esus said unto him, If thou canst believe, all things are possible to him that believeth.

А Исус му каза: Ако можеш да повярваш! Всичко е възможно за този, който вярва.

24 A nd straightway the father of the child cried out, and said with tears, Lord, I believe; help thou mine unbelief.

Веднага бащата на детето извика и каза: Вярвам, Господи! Помогни на моето неверие.

25 W hen Jesus saw that the people came running together, he rebuked the foul spirit, saying unto him, Thou dumb and deaf spirit, I charge thee, come out of him, and enter no more into him.

А Исус, като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух, като му каза: Душе ням и глух, Аз ти заповядвам: Излез от него и да не влезеш повече в него.

26 A nd the spirit cried, and rent him sore, and came out of him: and he was as one dead; insomuch that many said, He is dead.

И духът, като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и детето стана като мъртво, така че повечето хора мислеха, че е умряло.

27 B ut Jesus took him by the hand, and lifted him up; and he arose.

Но Исус го хвана за ръката и го вдигна; и то стана.

28 A nd when he was come into the house, his disciples asked him privately, Why could not we cast him out?

И когато влезе в къщи, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним?

29 A nd he said unto them, This kind can come forth by nothing, but by prayer and fasting.

Той им каза: Този род с нищо не може да излезе освен с молитва и пост.

30 A nd they departed thence, and passed through Galilee; and he would not that any man should know it.

И като излязоха оттам, минаха през Галилея; а Той искаше никой да не узнае това.

31 F or he taught his disciples, and said unto them, The Son of man is delivered into the hands of men, and they shall kill him; and after that he is killed, he shall rise the third day.

Защото учеше учениците Си, като им казваше: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеци и ще Го убият; и след като Го убият, след три дни ще възкръсне.

32 B ut they understood not that saying, and were afraid to ask him.

Но те не разбираха думите Му и се бояха да Го попитат. Наставление за смирение

33 A nd he came to Capernaum: and being in the house he asked them, What was it that ye disputed among yourselves by the way?

И дойдоха в Капернаум; и когато Исус влезе в къщата, ги попита: Какво разисквахте по пътя?

34 B ut they held their peace: for by the way they had disputed among themselves, who should be the greatest.

А те мълчаха, защото по пътя се бяха препирали помежду си - кой е по-голям?

35 A nd he sat down, and called the twelve, and saith unto them, If any man desire to be first, the same shall be last of all, and servant of all.

И като седна, повика дванадесетте и им каза: Който иска да бъде пръв, ще бъде последен от всички и служител на всички.

36 A nd he took a child, and set him in the midst of them: and when he had taken him in his arms, he said unto them,

Тогава взе едно детенце и го постави посред тях; и като го прегърна, им каза:

37 W hosoever shall receive one of such children in my name, receiveth me: and whosoever shall receive me, receiveth not me, but him that sent me.

Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема; и който приеме Мене, приема не Мене, но Този, Който Ме е пратил. "Който не е против нас, той е на наша страна"

38 A nd John answered him, saying, Master, we saw one casting out devils in thy name, and he followeth not us: and we forbad him, because he followeth not us.

Йоан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му забранихме, защото не ни следваше.

39 B ut Jesus said, Forbid him not: for there is no man which shall do a miracle in my name, that can lightly speak evil of me.

А Исус каза: Не му забранявайте, защото няма никой, който да извърши велико дело в Мое име и да може скоро след това да Ме злослови.

40 F or he that is not against us is on our part.

Понеже онзи, който не е против нас, е на наша страна.

41 F or whosoever shall give you a cup of water to drink in my name, because ye belong to Christ, verily I say unto you, he shall not lose his reward.

Защото, който ви напои с чаша вода, понеже сте Христови, истина ви казвам, той никак няма да изгуби наградата си. За изкушенията

42 A nd whosoever shall offend one of these little ones that believe in me, it is better for him that a millstone were hanged about his neck, and he were cast into the sea.

А който съблазни едно от тези, малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да му се окачи голям воденичен камък на врата и да бъде хвърлен в морето.

43 A nd if thy hand offend thee, cut it off: it is better for thee to enter into life maimed, than having two hands to go into hell, into the fire that never shall be quenched:

И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън,

44 W here their worm dieth not, and the fire is not quenched.

където "червеят им не умира и огънят не угасва".

45 A nd if thy foot offend thee, cut it off: it is better for thee to enter halt into life, than having two feet to be cast into hell, into the fire that never shall be quenched:

И ако кракът ти те съблазни, отсечи го; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото да имаш двата си крака и да бъдеш хвърлен в пъкъла,

46 W here their worm dieth not, and the fire is not quenched.

където "червеят им не умира и огънят не угасва".

47 A nd if thine eye offend thee, pluck it out: it is better for thee to enter into the kingdom of God with one eye, than having two eyes to be cast into hell fire:

И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла,

48 W here their worm dieth not, and the fire is not quenched.

където "червеят им не умира и огънят не угасва".

49 F or every one shall be salted with fire, and every sacrifice shall be salted with salt.

Защото всеки ще се осоли с огън (и всяка жертва ще се осоли със сол).

50 S alt is good: but if the salt have lost his saltness, wherewith will ye season it? Have salt in yourselves, and have peace one with another.

Добро нещо е солта; но ако солта обезсолее, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си и мир имайте помежду си.