1 A nd the children of Israel did evil in the sight of the Lord: and the Lord delivered them into the hand of Midian seven years.

Израелтяните отново извършиха зло пред Господа; и Господ ги предаде в ръката на Мадиам за седем години.

2 A nd the hand of Midian prevailed against Israel: and because of the Midianites the children of Israel made them the dens which are in the mountains, and caves, and strong holds.

Мадиам надделя над Израел; и заради мадиамците израелтяните си направиха онези ровове, които са по горите и пещерите, и укрепленията.

3 A nd so it was, when Israel had sown, that the Midianites came up, and the Amalekites, and the children of the east, even they came up against them;

След като Израел посееше нивите, мадиамците, амаличаните и източните жители идваха и нападаха против него.

4 A nd they encamped against them, and destroyed the increase of the earth, till thou come unto Gaza, and left no sustenance for Israel, neither sheep, nor ox, nor ass.

Като разполагаха стан против тях, унищожаваха плода на земята чак до Газа и не оставяха храна на Израел, нито овца, нито говедо, нито осел.

5 F or they came up with their cattle and their tents, and they came as grasshoppers for multitude; for both they and their camels were without number: and they entered into the land to destroy it.

Идваха с добитъка и шатрите си, навлизаха в страната многобройни като скакалци; неизброими бяха и те, и камилите им, и навлизаха в земята, за да я опустошават.

6 A nd Israel was greatly impoverished because of the Midianites; and the children of Israel cried unto the Lord.

Така Израел изпадна в голямо униние заради мадиамците; затова израелтяните извикаха към Господа.

7 A nd it came to pass, when the children of Israel cried unto the Lord because of the Midianites,

И когато израелтяните извикаха към Него заради мадиамците,

8 T hat the Lord sent a prophet unto the children of Israel, which said unto them, Thus saith the Lord God of Israel, I brought you up from Egypt, and brought you forth out of the house of bondage;

Господ изпрати на израелтяните един пророк, който им каза: Така говори Господ, Израелевият Бог: Аз ви изведох от Египет и от дома на робството;

9 A nd I delivered you out of the hand of the Egyptians, and out of the hand of all that oppressed you, and drave them out from before you, and gave you their land;

и ви избавих от египтяните и от всички, които ви потискаха, и като ги прогоних пред вас, ви дадох земята им.

10 A nd I said unto you, I am the Lord your God; fear not the gods of the Amorites, in whose land ye dwell: but ye have not obeyed my voice.

И ви казах: Аз съм Господ, вашият Бог. Не почитайте боговете на аморейците, в чиято земя живеете. Вие обаче не послушахте гласа Ми.

11 A nd there came an angel of the Lord, and sat under an oak which was in Ophrah, that pertained unto Joash the Abiezrite: and his son Gideon threshed wheat by the winepress, to hide it from the Midianites.

Тогава ангел Господен дойде и седна под дъба, който е в Офра и принадлежеше на авиезереца Йоас; а синът му Гедеон чукаше жито в лина, за да го скрие от мадиамците.

12 A nd the angel of the Lord appeared unto him, and said unto him, The Lord is with thee, thou mighty man of valour.

И ангелът Господен му се яви и му каза: Господ е с тебе, мъжо силни и храбри.

13 A nd Gideon said unto him, Oh my Lord, if the Lord be with us, why then is all this befallen us? and where be all his miracles which our fathers told us of, saying, Did not the Lord bring us up from Egypt? but now the Lord hath forsaken us, and delivered us into the hands of the Midianites.

А Гедеон му отговори: О, господарю, ако Господ е с нас, то защо ни връхлетя всичко това? И къде са всичките Му чудеса, за които бащите ни са ни разказвали: Не ни ли изведе Господ от Египет? Но сега Господ ни е изоставил и ни е предал в ръката на мадиамците.

14 A nd the Lord looked upon him, and said, Go in this thy might, and thou shalt save Israel from the hand of the Midianites: have not I sent thee?

И Господ го погледна и му каза: Иди с тази твоя сила и ще освободиш Израел от ръката на мадиамците. Аз те изпращам.

15 A nd he said unto him, Oh my Lord, wherewith shall I save Israel? behold, my family is poor in Manasseh, and I am the least in my father's house.

А той Му възрази: О, Господи! С какво ще освободя Израел? Ето, моето семейството е най-незначителното в рода на Манасия и аз съм най-малък в бащиния си дом.

16 A nd the Lord said unto him, Surely I will be with thee, and thou shalt smite the Midianites as one man.

Но Господ му каза: Аз ще бъда с теб; и ти ще поразиш мадиамците като един човек.

17 A nd he said unto him, If now I have found grace in thy sight, then shew me a sign that thou talkest with me.

Тогава Гедеон каза: Моля Ти се, ако съм придобил Твоето благоволение, покажи ми знамение, за да зная Кой си Ти, Който говориш с мене.

18 D epart not hence, I pray thee, until I come unto thee, and bring forth my present, and set it before thee. And he said, I will tarry until thou come again.

Моля Ти се, не си тръгвай оттук, докато не се върна при Теб и не донеса приноса си, и не го положа пред Теб. А Той отговори: Ще чакам, докато се върнеш.

19 A nd Gideon went in, and made ready a kid, and unleavened cakes of an ephah of flour: the flesh he put in a basket, and he put the broth in a pot, and brought it out unto him under the oak, and presented it.

Тогава Гедеон влезе и приготви яре и пресни пити от една ефа брашно. Месото сложи в кошница, а чорбата сипа в гърне и ги изнесе вън при Него под дъба, и ги представи.

20 A nd the angel of God said unto him, Take the flesh and the unleavened cakes, and lay them upon this rock, and pour out the broth. And he did so.

И ангелът Божий му каза: Вземи месото и пресните пити и ги сложи на този камък, а чорбата излей. И той направи така.

21 T hen the angel of the Lord put forth the end of the staff that was in his hand, and touched the flesh and the unleavened cakes; and there rose up fire out of the rock, and consumed the flesh and the unleavened cakes. Then the angel of the Lord departed out of his sight.

Тогава ангелът Господен протегна жезъла, който държеше, и с края му докосна месото и пресните пити. От камъка излезе огън и изпепели месото и пресните пити. След това ангелът Господен си отиде пред очите му.

22 A nd when Gideon perceived that he was an angel of the Lord, Gideon said, Alas, O Lord God! for because I have seen an angel of the Lord face to face.

Гедеон, като видя, че това беше ангел Господен, каза: Горко ми, Господи Йехова! Защото видях ангела Господен лице в лице.

23 A nd the Lord said unto him, Peace be unto thee; fear not: thou shalt not die.

А Господ му отговори: Мир на тебе, не бой се; няма да умреш.

24 T hen Gideon built an altar there unto the Lord, and called it Jehovahshalom: unto this day it is yet in Ophrah of the Abiezrites.

И Гедеон издигна там жертвеник на Господа и го нарече Йехова-шалом. Той стои и до днес в Офра Авиезерова.

25 A nd it came to pass the same night, that the Lord said unto him, Take thy father's young bullock, even the second bullock of seven years old, and throw down the altar of Baal that thy father hath, and cut down the grove that is by it:

В същата нощ Господ му каза: Вземи бащиния си вол, втория вол, седемгодишния, и разруши Вааловия жертвеник, който се намира при баща ти, и съсечи ашерата, която е при него.

26 A nd build an altar unto the Lord thy God upon the top of this rock, in the ordered place, and take the second bullock, and offer a burnt sacrifice with the wood of the grove which thou shalt cut down.

После на върха на тази скала издигни жертвеник на Господа, твоя Бог, както му е редът, и вземи втория вол и го принеси за всеизгаряне, като използваш дървата от ашерата, която ще съсечеш.

27 T hen Gideon took ten men of his servants, and did as the Lord had said unto him: and so it was, because he feared his father's household, and the men of the city, that he could not do it by day, that he did it by night.

И така, Гедеон взе десетина души от слугите си и направи, както Господ му каза. Но понеже се страхуваше от бащиния си дом и от градските жители, не го направи през деня, а през нощта.

28 A nd when the men of the city arose early in the morning, behold, the altar of Baal was cast down, and the grove was cut down that was by it, and the second bullock was offered upon the altar that was built.

А когато градските жители станаха на другата сутрин, видяха, че Вааловият жертвеник беше съборен и ашерата, която беше при него - отсечена, а вторият вол - цял изгорен на издигнатия жертвеник.

29 A nd they said one to another, Who hath done this thing? And when they enquired and asked, they said, Gideon the son of Joash hath done this thing.

Те си казаха един на друг: Кой е извършил това? И като разпитаха и издириха, разбраха, че Гедеон, Йоасовият син, е извършил тази работа.

30 T hen the men of the city said unto Joash, Bring out thy son, that he may die: because he hath cast down the altar of Baal, and because he hath cut down the grove that was by it.

Тогава градските жители казаха на Йоас: Изведи сина си да бъде умъртвен, понеже той е съборил Вааловия жертвеник и понеже е отсякъл ашерата, която беше при него.

31 A nd Joash said unto all that stood against him, Will ye plead for Baal? will ye save him? he that will plead for him, let him be put to death whilst it is yet morning: if he be a god, let him plead for himself, because one hath cast down his altar.

А Йоас каза на всички, които бяха застанали против него: Вие ли ще защитите делото на Ваал? Или вие ще го спасите? Който защити неговото дело, нека бъде умъртвен още тази сутрин. Ако Ваал е бог, нека сам защити делото си, щом са съборили жертвеника му.

32 T herefore on that day he called him Jerubbaal, saying, Let Baal plead against him, because he hath thrown down his altar.

Затова в същия ден той нарече сина си Йероваал, като казваше: Нека се съди Ваал с него, щом е съборил жертвеника му.

33 T hen all the Midianites and the Amalekites and the children of the east were gathered together, and went over, and pitched in the valley of Jezreel.

Тогава всичките мадиамци, амаличани и източните жители се събраха заедно, преминаха реката и разположиха стан в долината Езраел.

34 B ut the Spirit of the Lord came upon Gideon, and he blew a trumpet; and Abiezer was gathered after him.

А Господният Дух дойде върху Гедеон и той засвири с тръба; и авиезерците се събраха да го последват.

35 A nd he sent messengers throughout all Manasseh; who also was gathered after him: and he sent messengers unto Asher, and unto Zebulun, and unto Naphtali; and they came up to meet them.

После изпрати вестоносци до цялото Манасиево племе и те се събраха да го последват; прати вестоносци и до Асир, до Завулон и до Нефталим, а те дойдоха и ги посрещнаха.

36 A nd Gideon said unto God, If thou wilt save Israel by mine hand, as thou hast said,

И Гедеон каза на Бога: Ако искаш да освободиш Израел с моята ръка, според както си казал,

37 B ehold, I will put a fleece of wool in the floor; and if the dew be on the fleece only, and it be dry upon all the earth beside, then shall I know that thou wilt save Israel by mine hand, as thou hast said.

ето, аз ще сложа руно вълна на хармана. Ако падне роса само на руното, а цялата почва остане суха, тогава ще знам, че ще освободиш Израел с моята ръка, според както си казал.

38 A nd it was so: for he rose up early on the morrow, and thrust the fleece together, and wringed the dew out of the fleece, a bowl full of water.

Така и стана. Като стана рано на сутринта, той изстиска руното и от него потече роса. Събра се пълен леген с вода.

39 A nd Gideon said unto God, Let not thine anger be hot against me, and I will speak but this once: let me prove, I pray thee, but this once with the fleece; let it now be dry only upon the fleece, and upon all the ground let there be dew.

Гедеон каза на Бога: Не се разгневявай против мен, аз ще проговоря само още веднъж, нека опитам, моля Ти се, само още веднъж с руното. Но сега нека остане сухо само руното, а по цялата почва нека падне роса.

40 A nd God did so that night: for it was dry upon the fleece only, and there was dew on all the ground.

И същата нощ Бог направи така - само руното остана сухо, а по цялата почва падна роса.