1 R emember, O Lord, what is come upon us: consider, and behold our reproach.

Спомни си, Господи, какво ни се случи; погледни и виж как ни укоряват.

2 O ur inheritance is turned to strangers, our houses to aliens.

Наследството ни мина у чужденци, къщите ни - у странници.

3 W e are orphans and fatherless, our mothers are as widows.

Останахме сирачета без баща. Майките ни са като вдовици.

4 W e have drunken our water for money; our wood is sold unto us.

Водата си пихме със сребро, дървата ни идват с пари.

5 O ur necks are under persecution: we labour, and have no rest.

Нашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме.

6 W e have given the hand to the Egyptians, and to the Assyrians, to be satisfied with bread.

Протегнахме ръка към египтяните и към асирийците, за да се наситим с хляб.

7 O ur fathers have sinned, and are not; and we have borne their iniquities.

Бащите ни съгрешиха и ги няма; и ние носим техните беззакония.

8 S ervants have ruled over us: there is none that doth deliver us out of their hand.

Слуги господстват над нас и няма кой да ни избави от ръката им.

9 W e gat our bread with the peril of our lives because of the sword of the wilderness.

Добиваме хляба си с опасност за живота си поради меча, който ограбва в пустинята.

10 O ur skin was black like an oven because of the terrible famine.

Кожата ни почервеня като пещ поради върлуването на глада.

11 T hey ravished the women in Zion, and the maids in the cities of Judah.

Изнасилваха жените в Сион, девиците - в Юдейските градове.

12 P rinces are hanged up by their hand: the faces of elders were not honoured.

Чрез техните ръце бяха обесени първенците, старейшините не бяха почитани.

13 T hey took the young men to grind, and the children fell under the wood.

Младежите носеха воденични камъни и децата падаха под товара на дървата.

14 T he elders have ceased from the gate, the young men from their musick.

Старейшините не седят вече на портите; младежите изоставиха песните си.

15 T he joy of our heart is ceased; our dance is turned into mourning.

Престана радостта на сърцето ни; хорото ни се превърна в жалеене.

16 T he crown is fallen from our head: woe unto us, that we have sinned!

Венецът падна от главата ни. Горко ни! Защото сме съгрешили.

17 F or this our heart is faint; for these things our eyes are dim.

Затова чезне сърцето ни; затова причерня на очите ни.

18 B ecause of the mountain of Zion, which is desolate, the foxes walk upon it.

Поради запустяването на Сионския хълм лисиците ходят по него.

19 T hou, O Lord, remainest for ever; thy throne from generation to generation.

Ти, Господи, седиш като Цар довека; престолът Ти е от род в род.

20 W herefore dost thou forget us for ever, and forsake us so long time?

Защо ни забравяш завинаги и ни изоставяш за толкова дълго време?

21 T urn thou us unto thee, O Lord, and we shall be turned; renew our days as of old.

Възвърни ни, Господи, към Себе Си и ще се възвърнем; обнови дните ни, както отначало -

22 B ut thou hast utterly rejected us; thou art very wroth against us.

ако не си ни отхвърлил съвсем и не си се разгневил много против нас.