1 A cuérdate, oh SEÑOR, de lo que nos ha sucedido. Ve y mira nuestro oprobio.

Спомни си, Господи, какво ни се случи; погледни и виж как ни укоряват.

2 N uestra heredad se ha vuelto a extraños, nuestras casas a forasteros.

Наследството ни мина у чужденци, къщите ни - у странници.

3 H uérfanos somos sin padre; nuestras madres son como viudas.

Останахме сирачета без баща. Майките ни са като вдовици.

4 N uestra agua bebemos por dinero; nuestra leña por precio compramos.

Водата си пихме със сребро, дървата ни идват с пари.

5 P ersecución padecemos sobre nuestra cerviz; nos cansamos, y no hay para nosotros reposo.

Нашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме.

6 A l egipcio y al asirio dimos la mano, para saciarnos de pan.

Протегнахме ръка към египтяните и към асирийците, за да се наситим с хляб.

7 N uestros padres pecaron, y son muertos; y nosotros llevamos sus castigos.

Бащите ни съгрешиха и ги няма; и ние носим техните беззакония.

8 S iervos se enseñorearon de nosotros; no hubo quien nos librara de su mano.

Слуги господстват над нас и няма кой да ни избави от ръката им.

9 C on peligro de nuestras vidas traíamos nuestro pan delante de la espada del desierto.

Добиваме хляба си с опасност за живота си поради меча, който ограбва в пустинята.

10 N uestra piel se ennegreció como un horno a causa del ardor del hambre.

Кожата ни почервеня като пещ поради върлуването на глада.

11 V iolaron a las mujeres en Sion, a las vírgenes en las ciudades de Judá.

Изнасилваха жените в Сион, девиците - в Юдейските градове.

12 A los príncipes colgaron con su mano; no respetaron el rostro de los ancianos.

Чрез техните ръце бяха обесени първенците, старейшините не бяха почитани.

13 L levaron los jóvenes a moler, y los niños desfallecieron en la leña.

Младежите носеха воденични камъни и децата падаха под товара на дървата.

14 L os ancianos cesaron de la puerta, los jóvenes de sus canciones.

Старейшините не седят вече на портите; младежите изоставиха песните си.

15 C esó el gozo de nuestro corazón; nuestro corro se tornó en luto.

Престана радостта на сърцето ни; хорото ни се превърна в жалеене.

16 C ayó la corona de nuestra cabeza. ¡Ay ahora de nosotros! Porque pecamos.

Венецът падна от главата ни. Горко ни! Защото сме съгрешили.

17 P or esto fue entristecido nuestro corazón, por esto se entenebrecieron nuestro ojos,

Затова чезне сърцето ни; затова причерня на очите ни.

18 P or el Monte de Sion que está asolado; zorras andan en él.

Поради запустяването на Сионския хълм лисиците ходят по него.

19 M as tú, SEÑOR, permanecerás para siempre; tu trono de generación en generación.

Ти, Господи, седиш като Цар довека; престолът Ти е от род в род.

20 ¿ Por qué te olvidarás para siempre de nosotros, y nos dejarás por largos días?

Защо ни забравяш завинаги и ни изоставяш за толкова дълго време?

21 V uélvenos, oh SEÑOR, a ti, y nos volveremos; renueva nuestros días como al principio.

Възвърни ни, Господи, към Себе Си и ще се възвърнем; обнови дните ни, както отначало -

22 P orque repeliendo nos has desechado; te has airado contra nosotros en gran manera.

ако не си ни отхвърлил съвсем и не си се разгневил много против нас.