1 ¡ Oh, si mi cabeza se tornara aguas, y mis ojos fuentes de aguas, para que llore día y noche los muertos de la hija de mi pueblo!

О, да би била главата ми вода, очите ми - извор на сълзи, за да плача денем и нощем за убитите на дъщерята на народа ми!

2 ¡ Oh, quién me diera en el desierto un mesón de caminantes, para que dejara mi pueblo, y de ellos me apartara! Porque todos ellos son adúlteros, congregación de rebeldes.

О, да би имало за мене в пустинята убежище за пътници, за да оставя народа си и да си отида от тях! Защото те всички са прелюбодейци, сбирщина от вероломци.

3 E hicieron que su lengua, como su arco, tirara mentira; y no se fortalecieron por verdad en la tierra; porque de mal en mal procedieron, y me han desconocido, dijo el SEÑOR.

Запъват езика си, като че ли е лъкът им за лъжа, засилват се на земята, но не за честността; защото напредват от зло в зло, а Мене не познават, казва Господ.

4 G uárdese cada uno de su compañero, ni en ningún hermano tenga confianza; porque todo hermano engaña con falacia, y todo compañero anda con falsedad.

Пазете се всеки от ближния си и нямайте доверие на никой брат; защото всеки брат ще изневерява докрай и всеки ближен разпространява клевети.

5 Y cada uno engaña a su compañero, y no hablan verdad; enseñaron su lengua a hablar mentira, se ocupan de hacer perversamente.

Всеки мами ближния си, никога не говорят истината, научиха езика си да говори лъжи, до уморяване вършат беззаконие.

6 T u morada es en medio de engaño; de muy engañadores no quisieron conocerme, dice el SEÑOR.

Жилището ти е сред коварство; чрез коварство те отказват да Ме познаят, казва Господ.

7 P or tanto, así dijo el SEÑOR de los ejércitos: He aquí que yo los fundiré, y los ensayaré; porque ¿cómo he de hacer por la hija de mi pueblo?

Затова така казва Господ на Силите: Ето, ще ги претопя и ще ги опитам; защото какво друго да направя поради дъщерята на народа Ми?

8 S aeta afilada es la lengua de ellos; engaño habla; con su boca habla paz con su amigo, y dentro de sí pone sus asechanzas.

Езикът им е смъртоносна стрела, говори коварно; с устата си човек говори мирно на ближния си, но в сърцето си поставя засада против него.

9 ¿ No los he de visitar sobre estas cosas? Dijo el SEÑOR. ¿De tal gente no se vengará mi alma?

Няма ли да ги накажа за това? - казва Господ; душата Ми няма ли да въздаде на такъв народ?

10 S obre los montes levantaré lloro y lamentación, y llanto sobre las moradas del desierto; porque desolados fueron hasta no quedar quien pase, ni oyeron bramido de ganado; desde las aves del cielo y hasta las bestias de la tierra se transportaron, y se fueron.

За планините ще подема плач и ридание, за пасбищата на степите - жалеене, защото така изпогоряха, че няма кой да мине през тях, нито се чува глас на стадо; от небесна птица до животно побегнаха, отидоха.

11 Y pondré a Jerusalén en montones; en morada de dragones; y pondré las ciudades de Judá en asolamiento, que no quede morador.

Аз ще превърна Йерусалим в грамади, в жилище на чакали, и ще превърна в пустиня Юдейските градове, останали без жители.

12 ¿ Quién es varón sabio que entienda esto? ¿Y a quién habló la boca del SEÑOR, para que pueda declararlo? ¿Por qué causa la tierra ha perecido, ha sido asolada como desierto, que no hay quien pase?

Кой е мъдър човек, за да може да разбере това, на когото са говорили устата Господни, за да обясни защо загина страната и е изгорена като пустиня, за да няма кой да минава през нея?

13 Y dijo el SEÑOR: Porque dejaron mi ley, la cual di delante de ellos, y no escucharon mi voz, ni caminaron por ella;

И Господ казва: Понеже изоставиха Моя закон, който поставих пред тях, и не послушаха гласа Ми, нито ходиха по него,

14 a ntes se fueron tras la imaginación de su corazón, y en pos de los baales que les enseñaron sus padres;

а постъпваха според упоритостта на своето сърце и се кланяха на ваалимите, както ги научиха бащите им,

15 p or tanto, así dijo el SEÑOR de los ejércitos, Dios de Israel: He aquí que a este pueblo yo les daré a comer ajenjo, y les daré a beber aguas de hiel.

затова така казва Господ на Силите, Израелевият Бог: Ето, Аз ще нахраня този народ с пелин и ще ги напоя с горчива вода;

16 Y los esparciré entre gentiles que no conocieron ellos ni sus padres; y enviaré espada en pos de ellos, hasta que yo los acabe.

също ще ги разпръсна между народи, които нито те, нито бащите им са познавали; и ще изпратя меч след тях, докато ги изтребя.

17 A sí dijo el SEÑOR de los ejércitos: Considerad con atención, y llamad endecheras que vengan; y enviad por las sabias que vengan;

Така говори Господ на Силите: Размислете и повикайте да дойдат оплаквачките и изпратете за вещите жени, за да дойдат;

18 y dense prisa, y levanten llanto sobre nosotros, y córranse nuestros ojos en lágrimas, y nuestros párpados en aguas se destilen.

и нека побързат да подемат ридание за нас, за да проронят очите ни сълзи и клепачите ни да излеят вода.

19 P orque voz de endecha fue oída de Sion: ¡Cómo hemos sido destruidos! En gran manera hemos sido avergonzados. ¿Por qué dejamos la tierra? ¿Por qué nos han echado de sí nuestras moradas?

Защото глас на ридание се чува от Сион, който казва: Как сме разорени! Много сме посрамени, защото оставихме земята, понеже събориха жилищата ни.

20 O íd, pues, oh mujeres, palabra del SEÑOR, y vuestro oído reciba la palabra de su boca; y enseñad endechas a vuestras hijas, y cada una a su amiga, lamentación.

Обаче, слушайте, жени, словото Господне и нека ухото ви приеме словото на устата Му; научете дъщерите си на ридание и всяка - ближната си на плач.

21 P orque la muerte ha subido por nuestras ventanas, ha entrado en nuestros palacios; para talar los niños de las calles, los jóvenes de las plazas.

Защото смъртта влезе през прозорците ни, нахлу в палатите ни, за да изтреби децата от улиците, юношите - от площадите.

22 H abla: Así dijo el SEÑOR: Los cuerpos de los hombres muertos caerán como estiércol sobre la faz del campo, y como manojo tras el segador, que no hay quien lo recoja.

Кажи: Така казва Господ: Човешки трупове ще паднат като тор по лицето на нивата и като ръкойката зад жътвар, която никой няма да събере.

23 A sí dijo el SEÑOR: No se alabe el sabio en su sabiduría, ni se alabe el valiente en su valentía, ni el rico se alabe en sus riquezas.

Така казва Господ: Мъдрият да не се хвали с мъдростта си, силният да не се хвали със силата си и богатият да не се хвали с богатството си;

24 M as alábese en esto el que se hubiere de alabar: en entenderme y conocerme, que yo soy el SEÑOR, que hago misericordia, juicio, y justicia en la tierra, porque estas cosas quiero, dijo el SEÑOR.

а който се хвали, нека се хвали с това, че разбира и познава Мене, че съм Господ, Който извършвам милост, правосъдие и правда на земята; понеже в това благоволя, казва Господ.

25 H e aquí que vienen días, dijo el SEÑOR, y visitaré a todo circuncidado junto con el de prepucio:

Ето, идат дни, казва Господ, когато Аз ще накажа всички обрязани заедно с необрязаните:

26 A Egipto, a Judá, a Edom, y a los hijos de Amón y de Moab, y a todos los arrinconados en el postrer rincón, que moran en el desierto; porque todos los gentiles tienen prepucio; y toda la Casa de Israel tiene prepucio en el corazón.

Египет, Юдея, Едом, амонците, Моав и всички, които си стрижат издадените части на косата, които живеят в пустинята; защото всички тези народи са необрязани, а целият Израелев дом е с необрязано сърце.