1 ¶ Cuando fueres a la casa de Dios, guarda tu pie; y acércate más para oír que para dar el sacrificio de los locos; porque no saben hacer lo que Dios quiere.

Пази крака си, когато отиваш в Божия дом, защото да се приближиш да слушаш е по-добро, отколкото да принесеш жертва на безумните, които не знаят, че вършат зло.

2 N o te des prisa con tu boca, ni tu corazón se apresure a proferir palabra delante de Dios; porque Dios está en el cielo, y tú sobre la tierra; por tanto, sean pocas tus palabras.

Не прибързвай с устата си, нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога; защото Бог е на небесата, а ти на земята, затова нека думите ти бъдат малко.

3 P orque de la mucha ocupación viene el sueño, y de la multitud de las palabras la voz del loco.

Защото както съновидението произхожда от многото занимание, така и гласът на безумния - от многото думи.

4 ¶ Cuando a Dios hicieres promesa, no tardes en pagarla; porque no se agrada de los locos. Paga lo que prometieres.

Когато направиш оброк на Бога, не се бави да го изпълниш, защото Той няма благоволение в безумните; изпълни това, на което си се обрекъл.

5 M ejor es que no prometas, y no que prometas y no pagues.

По-добре да не се обричаш, отколкото да се обречеш и да не изпълниш.

6 N o sueltes tu boca para hacer pecar a tu carne; ni digas delante del ángel, que fue ignorancia. ¿Por qué harás que Dios se aíre a causa de tu voz, y que destruya la obra de tus manos?

Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; и не казвай пред Божия служител, че е било по небрежност; защо да се разгневи Бог на гласа ти и да погуби делото на ръцете ти?

7 P orque los sueños abundan, y las vanidades y las palabras son muchas; mas tú teme a Dios.

Защото, макар да изобилстват сънища и суети, и много думи, ти се бой от Бога.

8 S i violencias de pobres, y extorsión de derecho y de justicia vieres en la provincia, no te maravilles de esta licencia; porque alto está mirando sobre alto, y uno más alto está sobre ellos.

Ако видиш, че сиромахът е онеправдаван и че правосъдието и правдата в държавата се изопачават, не се чуди на това; защото над високопоставения надзирава по-високопоставен и над тях има още по-високопоставени.

9 ¶ Y mayor altura hay en todas las cosas de la tierra; mas el que sirve al campo es rey.

При това ползата от земята е за всички и сам царят служи на нивите. Отношение към богатството

10 E l que ama el dinero, no se saciará de dinero; y el que ama el mucho tener, no sacará fruto. También esto es vanidad.

Който обича среброто, няма да се насити на сребро, нито на доходи - онзи, който обича изобилието. И това е суета.

11 C uando los bienes se aumentan, también se aumentan los que los comen. ¿Qué bien, pues, tendrá su dueño, sino verlos con sus ojos?

Когато се умножават благата, умножават се и онези, които ги ядат; и каква полза има за притежателите им, освен да ги гледат с очите си?

12 D ulce es el sueño del trabajador, coma mucho o coma poco; mas al rico no lo deja dormir la abundancia.

Сънят на работника е сладък, независимо малко ли е ял или много; а пресищането на богатия не го оставя да спи.

13 H ay otra enfermedad maligna que he visto debajo del sol: las riquezas guardadas por sus dueños para su mal;

Има тежко зло, което видях под слънцето, а именно: богатство, пазено от притежателя му за собствената му вреда;

14 l as cuales se pierden en malas ocupaciones, y a los hijos que engendraron nada les queda en la mano.

и онова богатство се изгубва чрез злополучен случай и не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.

15 C omo salió del vientre de su madre, desnudo, así vuelve, yéndose tal como vino; y nada tiene de su trabajo para llevar en su mano.

Както е излязъл от утробата на майка си, гол ще отиде пак, както е дошъл, без да вземе нищо от труда си, за да го занесе с ръката си.

16 E ste también es un gran mal, que como vino, así haya de volver. ¿Y de qué le aprovechó trabajar al viento?

Още и това е тежко зло, че по всичко, както е дошъл, така и ще си отиде; и каква полза за него, че се е трудил на вятъра?

17 A demás de esto, todos los días de su vida comerá en tinieblas, con mucho enojo y dolor e ira.

Още и през всичките си дни яде в тъмнина и има много досада, болест и негодуване.

18 ¶ He aquí pues el bien que yo he visto: Que lo bueno es comer y beber, y gozar uno del bien de todo su trabajo con que se fatiga debajo del sol, todos los días de su vida que Dios le ha dado; porque ésta es su parte.

Ето какво видях аз за добро и прилично: да яде някой и да пие, и да се наслаждава от благата на целия си труд, с който се труди под слънцето през всички дни на живота си, които му е дал Бог; защото това е делът му.

19 A simismo, a todo hombre a quien Dios dio riquezas y hacienda, también le dio facultad para que coma de ellas, y tome su parte, y goce su trabajo; esto es don de Dios.

И на който човек Бог е дал богатство и имот и му е дал власт да яде от тях и да взема дела си, и да се весели с труда си - това е дар от Бога.

20 A l tal, Dios le quitará las congojas comunes a otros; pues Dios le responderá con alegría de su corazón.

Защото няма много да помни дните на живота си, понеже Бог му отговаря с веселието на сърцето му.