1 G uarda tus pasos cuando vas a la casa de Dios, y acércate a escuchar en vez de ofrecer el sacrificio de los necios, porque éstos no saben que hacen el mal.

Пази крака си, когато отиваш в Божия дом, защото да се приближиш да слушаш е по-добро, отколкото да принесеш жертва на безумните, които не знаят, че вършат зло.

2 N o te des prisa en hablar, ni se apresure tu corazón a proferir palabra delante de Dios. Porque Dios está en el cielo y tú en la tierra; por tanto sean pocas tus palabras.

Не прибързвай с устата си, нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога; защото Бог е на небесата, а ти на земята, затова нека думите ти бъдат малко.

3 P orque los sueños vienen de la mucha tarea, y la voz del necio de las muchas palabras.

Защото както съновидението произхожда от многото занимание, така и гласът на безумния - от многото думи.

4 C uando haces un voto a Dios, no tardes en cumplirlo, porque El no se deleita en los necios. El voto que haces, cúmplelo.

Когато направиш оброк на Бога, не се бави да го изпълниш, защото Той няма благоволение в безумните; изпълни това, на което си се обрекъл.

5 E s mejor que no hagas votos, a que hagas votos y no los cumplas.

По-добре да не се обричаш, отколкото да се обречеш и да не изпълниш.

6 N o permitas que tu boca te haga pecar, y no digas delante del mensajero de Dios que fue un error. ¿Por qué ha de enojarse Dios a causa de tu voz y destruir la obra de tus manos?

Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; и не казвай пред Божия служител, че е било по небрежност; защо да се разгневи Бог на гласа ти и да погуби делото на ръцете ти?

7 P orque en los muchos sueños y en las muchas palabras hay vanidades; tú, sin embargo, teme a Dios. Vanidad de las riquezas

Защото, макар да изобилстват сънища и суети, и много думи, ти се бой от Бога.

8 S i ves la opresión del pobre y la negación del derecho y de la justicia en la provincia, no te sorprendas del hecho, porque un oficial vigila sobre otro oficial, y hay oficiales superiores sobre ellos.

Ако видиш, че сиромахът е онеправдаван и че правосъдието и правдата в държавата се изопачават, не се чуди на това; защото над високопоставения надзирава по-високопоставен и над тях има още по-високопоставени.

9 C on todo, es de beneficio para el país, que el rey mantenga cultivado el campo.

При това ползата от земята е за всички и сам царят служи на нивите. Отношение към богатството

10 E l que ama el dinero no se saciará de dinero, y el que ama la abundancia no se saciará de ganancias. También esto es vanidad.

Който обича среброто, няма да се насити на сребро, нито на доходи - онзи, който обича изобилието. И това е суета.

11 C uando aumentan los bienes, aumentan también los que los consumen. Así, pues, ¿cuál es la ventaja para sus dueños, sino ver los con sus ojos?

Когато се умножават благата, умножават се и онези, които ги ядат; и каква полза има за притежателите им, освен да ги гледат с очите си?

12 D ulce es el sueño del trabajador, coma mucho o coma poco; pero la hartura del rico no le permite dormir.

Сънят на работника е сладък, независимо малко ли е ял или много; а пресищането на богатия не го оставя да спи.

13 H ay un grave mal que he visto bajo el sol: las riquezas guardadas por su dueño para su mal;

Има тежко зло, което видях под слънцето, а именно: богатство, пазено от притежателя му за собствената му вреда;

14 c uando esas riquezas se pierden por un mal negocio, y él engendra un hijo, no queda nada para mantenerlo.

и онова богатство се изгубва чрез злополучен случай и не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.

15 C omo salió del vientre de su madre, desnudo, así volverá, yéndose tal como vino; nada saca del fruto de su trabajo que pueda llevarse en la mano.

Както е излязъл от утробата на майка си, гол ще отиде пак, както е дошъл, без да вземе нищо от труда си, за да го занесе с ръката си.

16 Y también esto es un grave mal: que tal como vino, así se irá. Por tanto, ¿qué provecho tiene el que trabaja para el viento ?

Още и това е тежко зло, че по всичко, както е дошъл, така и ще си отиде; и каква полза за него, че се е трудил на вятъра?

17 A demás todos los días de su vida come en tinieblas, con mucha molestia, enfermedad y enojo.

Още и през всичките си дни яде в тъмнина и има много досада, болест и негодуване.

18 H e aquí lo que yo he visto que es bueno y conveniente: comer, beber y gozarse uno de todo el trabajo en que se afana bajo el sol en los contados días de la vida que Dios le ha dado; porque ésta es su recompensa.

Ето какво видях аз за добро и прилично: да яде някой и да пие, и да се наслаждава от благата на целия си труд, с който се труди под слънцето през всички дни на живота си, които му е дал Бог; защото това е делът му.

19 I gualmente, a todo hombre a quien Dios ha dado riquezas y bienes, lo ha capacitado también para comer de ellos, para recibir su recompensa y regocijarse en su trabajo: esto es don de Dios.

И на който човек Бог е дал богатство и имот и му е дал власт да яде от тях и да взема дела си, и да се весели с труда си - това е дар от Бога.

20 P ues él no se acordará mucho de los días de su vida, porque Dios lo mantiene ocupado con alegría en su corazón.

Защото няма много да помни дните на живота си, понеже Бог му отговаря с веселието на сърцето му.