1 T omando Jesús la palabra, les habló otra vez en parábolas, diciendo:

И Исус пак започна да им говори с притчи, като казваше:

2 E l reino de los cielos puede compararse a un rey que hizo un banquete de bodas para su hijo.

Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.

3 Y envió a sus siervos a llamar a los que habían sido invitados a las bodas, pero no quisieron venir.

Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.

4 D e nuevo envió otros siervos, diciendo: Decid a los que han sido invitados: “Ved, ya he preparado mi banquete; he matado mis novillos y animales cebados, y todo está aparejado; venid a las bodas.”

Пак изпрати други слуги, като им каза: Кажете на поканените: Ето, приготвих обяда си; телетата ми и угоените животни са заклани и всичко е готово; елате на сватба.

5 P ero ellos no hicieron caso y se fueron: uno a su campo, otro a sus negocios,

Но те пренебрегнаха поканата и си отидоха, всеки по своя път: един на своята нива, а друг на търговията си;

6 y los demás, echando mano a los siervos, los maltrataron y los mataron.

а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.

7 E ntonces el rey se enfureció, y enviando sus ejércitos, destruyó a aquellos asesinos e incendió su ciudad.

И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби онези убийци, и изгори града им.

8 L uego dijo a sus siervos: “La boda está preparada, pero los que fueron invitados no eran dignos.

Тогава каза на слугите си: Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни.

9 “ Id, por tanto, a las salidas de los caminos, e invitad a las bodas a cuantos encontréis.”

Затова идете по кръстопътищата и колкото хора намерите, поканете ги на сватба.

10 Y aquellos siervos salieron por los caminos, y reunieron a todos los que encontraron, tanto malos como buenos; y el salón de bodas se llenó de comensales.

И така, онези слуги излязоха по пътищата, събраха всички, които намериха - зли и добри; и сватбата се напълни с гости.

11 P ero cuando el rey entró a ver a los comensales, vio allí a uno que no estaba vestido con traje de boda,

А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не беше облечен в сватбарска дреха.

12 y le dijo: “Amigo, ¿cómo entraste aquí sin traje de boda?” Y él enmudeció.

И му каза: Приятелю, ти как си влязъл тук, без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.

13 E ntonces el rey dijo a los sirvientes: “Atadle las manos y los pies, y echadlo a las tinieblas de afuera; allí será el llanto y el crujir de dientes.”

Тогава царят каза на служителите: Вържете му краката и ръцете и го хвърлете в тъмнината отвън; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

14 P orque muchos son llamados, pero pocos son escogidos. El pago del impuesto al César

Защото мнозина са поканени, а малцина са избрани. За плащането на данъка

15 E ntonces se fueron los fariseos y deliberaron entre sí cómo atraparle, sorprendiéndole en alguna palabra.

Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го уловят в казаното от Него.

16 Y le enviaron sus discípulos junto con los herodianos, diciendo: Maestro, sabemos que eres veraz y que enseñas el camino de Dios con verdad, y no buscas el favor de nadie, porque eres imparcial.

И пратиха при Него учениците си, заедно с иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.

17 D inos, pues, qué te parece: ¿Es lícito pagar impuesto al César, o no?

Затова, кажи ни: Ти как мислиш? Правилно ли е да даваме данък на Цезаря или не?

18 P ero Jesús, conociendo su malicia, dijo: ¿Por qué me ponéis a prueba, hipócritas?

А Исус разбра лукавщината им и каза: Защо Ме изпитвате, лицемери?

19 M ostradme la moneda que se usa para pagar ese impuesto. Y le trajeron un denario.

Покажете ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз.

20 Y El les dijo: ¿De quién es esta imagen y esta inscripción?

Той ги попита: Чий е този образ и надпис?

21 E llos le dijeron: Del César. Entonces El les dijo: Pues dad al César lo que es del César, y a Dios lo que es de Dios.

Казаха Му: На Цезаря. Тогава им каза: Като е така, отдавайте цезаревото на Цезаря, а Божието на Бога.

22 A l oír esto, se maravillaron; y dejándole, se fueron. Pregunta sobre la resurrección

И като чуха това, те се учудиха и като Го оставиха, си отидоха. За възкресението на мъртвите

23 E se día se le acercaron algunos saduceos (los que dicen que no hay resurrección ), y le preguntaron,

В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха:

24 d iciendo: Maestro, Moisés dijo: “ Si alguno muere sin tener hijos, su hermano, como pariente mas cercano, se casara con su mujer y levantara descendencia a su hermano.”

Учителю, Моисей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му и да създаде потомство на брат си.

25 A hora bien, había entre nosotros siete hermanos; y el primero se casó, y murió; pero no teniendo descendencia, le dejó la mujer a su hermano;

А между нас имаше седем братя; и първият се ожени и умря; и като нямаше потомство, остави жена си на брат си;

26 d e igual manera también el segundo, y el tercero, hasta el séptimo.

също и вторият, и третият до седмия.

27 Y después de todos, murió la mujer.

А след всички тях умря и жената.

28 P or tanto, en la resurrección, ¿de cuál de los siete será mujer? Porque todos ellos la tuvieron.

И така, при възкресението на кого от седмината ще бъде жена, защото те всички я имаха?

29 P ero Jesús respondió y les dijo: Estáis equivocados por no comprender las Escrituras ni el poder de Dios.

А Исус им отговори: Заблуждавате се, като не знаете Писанията, нито Божията сила.

30 P orque en la resurrección, ni se casan ni son dados en matrimonio, sino que son como los ángeles de Dios en el cielo.

Защото при възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като Божии ангели на небето.

31 Y en cuanto a la resurrección de los muertos, ¿no habéis leído lo que os fue dicho por Dios, cuando dijo:

А за възкресението на мъртвите не сте ли чели онова, което Бог ви говори:

32 “ Yo soy el Dios de Abraham, y el Dios de Isaac, y el Dios de Jacob ”? El no es Dios de muertos, sino de vivos.

"Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов"? Той не е Бог на мъртвите, а на живите.

33 A l oír esto, las multitudes se admiraban de su enseñanza. El gran mandamiento

И множеството, като чу това, се чудеше на учението Му. Най-голямата заповед

34 P ero al oír los fariseos que Jesús había dejado callados a los saduceos, se agruparon;

А фарисеите, като чуха, че затворил устата на садукеите, събраха се заедно.

35 y uno de ellos, intérprete de la ley, para ponerle a prueba le preguntó:

И един от тях, законник, за да Го изпита, Му зададе въпроса:

36 M aestro, ¿cuál es el gran mandamiento de la ley?

Учителю, коя е най-голямата заповед в закона?

37 Y El le dijo: Amaras al Señor tu Dios con todo tu corazon, y con toda tu alma, y con toda tu mente.

А Той му каза: "Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум."

38 E ste es el grande y el primer mandamiento.

Това е най-голямата и първа заповед.

39 Y el segundo es semejante a éste: Amaras a tu projimo como a ti mismo.

А втора, подобна на нея, е тази: "Да възлюбиш ближния си, както себе си."

40 D e estos dos mandamientos dependen toda la ley y los profetas. Jesús, Hijo y Señor de David

На тези две заповеди се крепят целият закон и пророците. Исус Христос и Давид

41 E stando reunidos los fariseos, Jesús les hizo una pregunta,

И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита:

42 d iciendo: ¿Cuál es vuestra opinión sobre el Cristo ? ¿De quién es hijo? Ellos le dijeron: De David.

Какво мислите за Христос? Чий Син е? Казаха Му: На Давид.

43 E l les dijo: Entonces, ¿cómo es que David en el Espíritu le llama “Señor”, diciendo:

Каза им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, като казва:

44 “ Dijo el Señor a mi Señor: ‘ sientate a mi diestra, hasta que ponga a tus enemigos debajo de tus pies ’”?

"Каза Господ на моя Господ: Седи отдясно на Мене, докато положа враговете Ти под краката Ти"?

45 P ues si David le llama “Señor”, ¿cómo es El su hijo?

И така, ако Давид го нарича Господ, как тогава Той е негов син?

46 Y nadie pudo contestarle ni una palabra, ni ninguno desde ese día se atrevió a hacerle más preguntas.

И никой не можеше да Му отговори нито дума; нито пък дръзна вече някой от този ден да Му задава въпроси.