1 E l necio ha dicho en su corazón: No hay Dios. Se han corrompido, han cometido hechos abominables; no hay quien haga el bien.

(По слав. 13.) За първия певец. Давидов псалом. Безумният каза в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха нечестиви дела; няма кой да прави добро.

2 E l Señor ha mirado desde los cielos sobre los hijos de los hombres para ver si hay alguno que entienda, alguno que busque a Dios.

Господ надникна от небесата над човешките синове, за да види има ли някой разумен, който да търси Бога.

3 T odos se han desviado, a una se han corrompido; no hay quien haga el bien, no hay ni siquiera uno.

Всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха; няма кой да прави добро, няма нито един.

4 ¿ No tienen conocimiento todos los que hacen iniquidad, que devoran a mi pueblo como si comieran pan, y no invocan al Señor ?

Без разум ли са всички, които беззаконстват, които изпояждат народа ми, както ядат хляб, и не призовават Господа?

5 A llí tiemblan de espanto, pues Dios está con la generación justa.

Тогава ги нападна голям страх; защото Бог е в поколението на праведните.

6 D el consejo del afligido os burlaríais, pero el Señor es su refugio.

Осуетихте намеренията на бедния; Господ обаче му е прибежище.

7 ¡ Oh, si de Sion saliera la salvación de Israel! Cuando el Señor restaure a su pueblo cautivo, se regocijará Jacob y se alegrará Israel.

Дано дойде от Сион избавление на Израел! Когато Господ върне Своя народ от плен, тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израел.