1 E ntonces yo me volví y observé todas las opresiones que se cometen bajo el sol: Y he aquí, vi las lágrimas de los oprimidos, sin que tuvieran consolador; en mano de sus opresores estaba el poder, sin que tuvieran consolador.

Тогава, като размишлявах отново за всичките неправди, които стават под слънцето, и видях сълзите на онеправданите, че нямаше за тях утешител, и че силата беше в ръката на онези, които ги угнетяваха, а за тях нямаше утешител;

2 Y felicité a los muertos, los que ya murieron, más que a los vivos, los que aún viven.

затова аз облажавах умрелите, които са вече умрели, повече, отколкото живите, които са още живи;

3 P ero mejor que ambos está el que nunca ha existido, que nunca ha visto las malas obras que se cometen bajo el sol.

а за по-щастлив и от двамата смятах онзи, който не е бил изобщо, който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.

4 Y he visto que todo trabajo y toda obra hábil que se hace, es el resultado de la rivalidad entre el hombre y su prójimo. También esto es vanidad y correr tras el viento.

Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, че поради него на човека завижда ближният му. И това е суета и гонене на вятъра.

5 E l necio se cruza de manos, y devora su propia carne.

Безумният сгъва ръцете си и яде своята си плът,

6 M ás vale una mano llena de descanso que dos puños llenos de trabajo y correr tras el viento.

и казва: По-добре една шепа, пълна със спокойствие, отколкото две шепи, пълни с труд и гонене на вятъра.

7 E ntonces yo me volví y observé la vanidad bajo el sol:

Тогава отново видях само суета под слънцето.

8 H abía un hombre solo, sin sucesor, que no tenía hijo ni hermano, sin embargo, no había fin a todo su trabajo. En verdad, sus ojos no se saciaban de las riquezas, y nunca se preguntó: ¿Para quién trabajo yo y privo a mi vida del placer? También esto es vanidad y tarea penosa.

Има такъв, който е самичък, който няма другар. Да! Няма нито син, нито брат; но пак няма край на многото му труд, нито се насища окото му с богатство, и той не казва: И така, за кого се трудя аз и лишавам душата си от блага? И това е суета и тежък труд.

9 M ás valen dos que uno solo, pues tienen mejor remuneración por su trabajo.

По-добре са двама, отколкото един, понеже те имат добра награда за труда си;

10 P orque si uno de ellos cae, el otro levantará a su compañero; pero ¡ay del que cae cuando no hay otro que lo levante!

защото ако паднат, единият ще вдигне другаря си; но горко на онзи, който е сам, когато падне, и няма друг да го вдигне.

11 A demás, si dos se acuestan juntos se mantienen calientes, pero uno solo ¿cómo se calentará ?

И ако легнат двама заедно, ще се стоплят; а един как ще се стопли сам?

12 Y si alguien puede prevalecer contra el que está solo, dos lo resistirán. Un cordel de tres hilos no se rompe fácilmente.

И ако някой надвие срещу един, който е сам, двама ще устоят насреща му; и тройното въже не се къса бързо.

13 M ejor es un joven pobre y sabio, que un rey viejo y necio, que ya no sabe recibir consejos.

По-добър е беден, но мъдър младеж, отколкото стар, но безумен цар, който не знае вече да приема съвет;

14 P orque ha salido de la cárcel para reinar, aunque nació pobre en su reino.

защото единият излиза от тъмницата, за да царува, а другият, и цар да се е родил, става сиромах.

15 H e visto a todos los vivientes bajo el sol apresurarse a ir junto al joven sucesor que lo reemplaza.

Видях всички живи, които ходят под слънцето, че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;

16 N o tenía fin la multitud de todos los que lo seguían, y ni aun los que vendrán después estarán contentos con él; pues también esto es vanidad y correr tras el viento.

нямаше край на целия народ, на всички, над които е бил той; а идващите след него няма да се зарадват в него. Наистина - и това е суета и гонене на вятъра.