1 Y o dije: Guardaré mis caminos, para no pecar con mi lengua; guardaré mi boca como con mordaza, mientras el impío esté en mi presencia.

(По слав. 38.) За първия певец Едутун. Давидов псалом. Казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще имам юзда на устата си, докато е пред мене нечестивият.

2 E nmudecí y callé; guardé silencio aun acerca de lo bueno, y se agravó mi dolor.

Станах ням и мълчалив, въздържах се да говоря и нямах спокойствие; и скръбта ми се раздвижваше.

3 A rdía mi corazón dentro de mí; mientras meditaba, se encendió el fuego; entonces dije con mi lengua:

Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; докато размишлявах, пламна огън. Тогава проговорих с езика си, като казах:

4 S eñor, hazme saber mi fin, y cuál es la medida de mis días, para que yo sepa cuán efímero soy.

Научи ме, Господи, за кончината ми и за броя на дните ми - какъв е. Дай ми да зная колко съм кратковременен.

5 H e aquí, tú has hecho mis días muy breves, y mi existencia es como nada delante de ti; ciertamente todo hombre, aun en la plenitud de su vigor, es sólo un soplo. (Selah )

Ето, направил си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;

6 S í, como una sombra anda el hombre; ciertamente en vano se afana; acumula riquezas, y no sabe quién las recogerá.

наистина всеки човек, колкото здраво и да стои, е само лъх. (Села.) Наистина всеки човек ходи като сянка; наистина всяка нищожност го смущава; трупа съкровища, но не знае кой ще ги прибере.

7 Y ahora, Señor, ¿qué espero? En ti está mi esperanza.

И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е в Теб.

8 L íbrame de todas mis transgresiones; no me hagas la burla de los necios.

Избави ме от всичките ми беззакония; недей ме прави за укор на безумния.

9 M udo me he quedado, no abro la boca, porque tú eres el que ha obrado.

Онемях, не си отворих устата, понеже Ти стори това.

10 Q uita de mí tu plaga; por la dureza de tu mano estoy pereciendo.

Отдалечи от мен удара Си; от поражението на ръката Ти изчезвам.

11 C on castigos corriges al hombre por su iniquidad; como la polilla, consumes lo que es más precioso para él; ciertamente, todo hombre es sólo un soplo. (Selah)

Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх. (Села.)

12 E scucha mi oración, oh Señor, y presta oído a mi clamor; no guardes silencio ante mis lágrimas; porque extranjero soy junto a ti, peregrino, como todos mis padres.

Послушай, Господи, молитвата ми и дай ухо на вика ми; не премълчавай при сълзите ми, защото съм странник пред Теб и пришълец, както всичките мои бащи.

13 A parta de mí tu mirada, para poder alegrarme, antes de que me vaya de aquí, y ya no exista.

Остави ме да отдъхна, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече.