1 D espués de esto, Jesús se fue al otro lado del mar de Galilea, el de Tiberias.

След това Исус отиде на отсрещната страна на Галилейското, т. е. Тивериадското езеро.

2 Y le seguía una gran multitud, pues veían las señales que realizaba en los enfermos.

И след Него вървеше едно голямо множество, защото гледаха знаменията, които вършеше с болните.

3 J esús subió al monte y se sentó allí con sus discípulos.

И Исус се изкачи на хълма и там седеше с учениците Си.

4 Y estaba cerca la Pascua, la fiesta de los judíos.

А наближаваше юдейският празник Пасха.

5 E ntonces Jesús, alzando los ojos y viendo que una gran multitud venía hacia El, dijo a Felipe: ¿Dónde compraremos pan para que coman éstos?

Исус, като вдигна очи и видя, че към Него идва голямо множество, каза на Филип: Откъде да купим хляб да ядат тези хора ?

6 P ero decía esto para probarlo, porque El sabía lo que iba a hacer.

(А каза това, за да го изпита; защото Той самият знаеше какво ще направи.)

7 F elipe le respondió: Doscientos denarios de pan no les bastarán para que cada uno reciba un pedazo.

Филип Му отговори: За двеста динария хляб няма да им стигне, за да вземе всеки по малко.

8 U no de sus discípulos, Andrés, hermano de Simón Pedro, dijo a Jesús:

Един от учениците Му, Андрей, брат на Симон Петър, Му каза:

9 A quí hay un muchacho que tiene cinco panes de cebada y dos pescados; pero ¿qué es esto para tantos?

Тук има едно момче, което има пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.

10 J esús dijo: Haced que la gente se recueste. Y había mucha hierba en aquel lugar. Así que los hombres se recostaron, en número de unos cinco mil.

Исус каза: Накарайте хората да насядат. А на това място имаше много трева; и така, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

11 E ntonces Jesús tomó los panes, y habiendo dado gracias, los repartió a los que estaban recostados; y lo mismo hizo con los pescados, dándoles todo lo que querían.

И така, Исус взе хлябовете и като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите, колкото искаха.

12 C uando se saciaron, dijo a sus discípulos: Recoged los pedazos que sobran, para que no se pierda nada.

И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.

13 L os recogieron, pues, y llenaron doce cestas con los pedazos de los cinco panes de cebada que sobraron a los que habían comido.

И така от петте ечемичени хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали от тези, които бяха яли.

14 L a gente entonces, al ver la señal que Jesús había hecho, decía: Verdaderamente este es el Profeta que había de venir al mundo.

Тогава хората, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Този е пророкът, Който трябва да дойде на света.

15 P or lo que Jesús, dándose cuenta de que iban a venir y llevárselo por la fuerza para hacerle rey, se retiró otra vez al monte El solo. Jesús anda sobre el mar

И така, Исус, като разбра, че ще дойдат да Го вземат насила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма. Исус Христос ходи по водата

16 A l atardecer, sus discípulos descendieron al mar,

А когато се свечери, учениците Му слязоха до езерото

17 y subiendo en una barca, se dirigían al otro lado del mar, hacia Capernaúm. Ya había oscurecido, y Jesús todavía no había venido a ellos;

и влязоха в ладия, и отплаваха към другата страна на езерото в Капернаум. И вече се беше стъмнило, а Исус още не беше дошъл при тях;

18 y el mar estaba agitado porque soplaba un fuerte viento.

и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.

19 C uando habían remado unos veinticinco o treinta estadios, vieron a Jesús caminando sobre el mar y acercándose a la barca; y se asustaron.

И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха, че Исус ходи по езерото и се приближава към ладията; и се уплашиха.

20 P ero El les dijo: Soy yo; no temáis.

Но Той им каза: Аз съм; не бойте се!

21 E ntonces ellos querían recibirle en la barca, e inmediatamente la barca llegó a la tierra adonde iban. Jesús, el pan de la vida

Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се озова при сушата, към която отиваха. Исус Христос - хлябът на живота

22 A l día siguiente, la multitud que había quedado al otro lado del mar se dio cuenta de que allí no había más que una barca, y que Jesús no había entrado en ella con sus discípulos, sino que sus discípulos se habían ido solos.

На другия ден множеството, което стоеше от другата страна на езерото, като видя, че има само една ладия и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладията, а че учениците Му бяха тръгнали сами,

23 V inieron otras barcas de Tiberias cerca del lugar donde habían comido el pan después de que el Señor había dado gracias.

обаче други лодки бяха дошли от Тивериада близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил,

24 P or tanto, cuando la gente vio que Jesús no estaba allí, ni tampoco sus discípulos, subieron a las barcas y se fueron a Capernaúm buscando a Jesús.

и така, множеството хора, като видя, че нито Исус, нито учениците Му са там, те сами влязоха в ладиите и дойдоха в Капернаум, и търсеха Исус.

25 C uando le hallaron al otro lado del mar, le dijeron: Rabí, ¿cuándo llegaste acá?

И като Го намериха от другата страна на езерото, Му казаха: Учителю, кога си дошъл тук?

26 J esús les respondió y dijo: En verdad, en verdad os digo: me buscáis, no porque hayáis visto señales, sino porque habéis comido de los panes y os habéis saciado.

Исус им отговори: Истина, истина ви казвам: Търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.

27 T rabajad, no por el alimento que perece, sino por el alimento que permanece para vida eterna, el cual el Hijo del Hombre os dará, porque a éste es a quien el Padre, Dios, ha marcado con su sello.

Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Бог Отец Него е потвърдил с печата Си.

28 E ntonces le dijeron: ¿Qué debemos hacer para poner en práctica las obras de Dios?

Затова те Му казаха: Какво да направим, за да вършим Божиите дела?

29 R espondió Jesús y les dijo: Esta es la obra de Dios: que creáis en el que El ha enviado.

Исус им отговори: Това е Божието дело - да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.

30 L e dijeron entonces: ¿Qué, pues, haces tú como señal para que veamos y te creamos? ¿Qué obra haces?

Тогава Му казаха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Ти повярваме? Какво вършиш?

31 N uestros padres comieron el maná en el desierto, como está escrito: “ Les dio a comer pan del cielo.”

Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: "Хляб от небето им даде да ядат."

32 E ntonces Jesús les dijo: En verdad, en verdad os digo: no es Moisés el que os ha dado el pan del cielo, sino que es mi Padre el que os da el verdadero pan del cielo.

На това Исус им каза: Истина, истина ви казвам - не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето.

33 P orque el pan de Dios es el que baja del cielo, y da vida al mundo.

Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света.

34 E ntonces le dijeron: Señor, danos siempre este pan.

Тогава те Му казаха: Господи, давай ни винаги този хляб.

35 J esús les dijo: Yo soy el pan de la vida; el que viene a mí no tendrá hambre, y el que cree en mí nunca tendrá sed.

Исус им отговори: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никога няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее.

36 P ero ya os dije que aunque me habéis visto, no creéis.

Но ви казвам, че вие Ме видяхте и пак не вярвате.

37 T odo lo que el Padre me da, vendrá a mí; y al que viene a mí, de ningún modo lo echaré fuera.

Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мен, и който дойде при Мене, никак няма да го изгоня;

38 P orque he descendido del cielo, no para hacer mi voluntad, sino la voluntad del que me envió.

защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.

39 Y esta es la voluntad del que me envió: que de todo lo que El me ha dado yo no pierda nada, sino que lo resucite en el día final.

И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.

40 P orque esta es la voluntad de mi Padre: que todo aquel que ve al Hijo y cree en El, tenga vida eterna, y yo mismo lo resucitaré en el día final. Murmuración de los judíos

Защото това е волята на Моя Отец: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот и Аз да го възкреся в последния ден.

41 P or eso los judíos murmuraban de El, porque había dicho: Yo soy el pan que descendió del cielo.

Тогава юдеите роптаеха против Него, защото каза: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.

42 Y decían: ¿No es éste Jesús, el hijo de José, cuyo padre y madre nosotros conocemos ? ¿Cómo es que ahora dice: “Yo he descendido del cielo ”?

И попитаха: Не е ли този Исус, Йосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?

43 R espondió Jesús y les dijo: No murmuréis entre vosotros.

Исус им отговори: Не роптайте помежду си.

44 N adie puede venir a mí si no lo trae el Padre que me envió, y yo lo resucitaré en el día final.

Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил, и Аз ще го възкреся в последния ден.

45 E scrito está en los profetas: “Y todos seran enseñados por Dios.” Todo el que ha oído y aprendido del Padre, viene a mí.

Писано е в пророците: "Всички ще бъдат научени от Бога." Всеки, който е чул от Отца и се е научил, идва при Мене.

46 N o es que alguien haya visto al Padre; sino aquel que viene de Dios, éste ha visto al Padre.

Не че някой е видял Отца освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.

47 E n verdad, en verdad os digo: el que cree, tiene vida eterna.

Истина, истина ви казвам: Който вярва в Мен, има вечен живот.

48 Y o soy el pan de la vida.

Аз съм хлябът на живота.

49 V uestros padres comieron el maná en el desierto, y murieron.

Бащите ви ядоха манната в пустинята и въпреки това умряха.

50 E ste es el pan que desciende del cielo, para que el que coma de él, no muera.

Този е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.

51 Y o soy el pan vivo que descendió del cielo; si alguno come de este pan, vivirá para siempre; y el pan que yo también daré por la vida del mundo es mi carne.

Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; да! И хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света.

52 L os judíos entonces contendían entre sí, diciendo: ¿Cómo puede éste darnos a comer su carne?

Тогава юдеите взеха да се препират помежду си и да казват: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?

53 E ntonces Jesús les dijo: En verdad, en verdad os digo: si no coméis la carne del Hijo del Hombre y bebéis su sangre, no tenéis vida en vosotros.

Затова Исус им каза: Истина, истина ви казвам: Ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

54 E l que come mi carne y bebe mi sangre, tiene vida eterna, y yo lo resucitaré en el día final.

Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

55 P orque mi carne es verdadera comida, y mi sangre es verdadera bebida.

Защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие.

56 E l que come mi carne y bebe mi sangre, permanece en mí y yo en él.

Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мен и Аз в него.

57 C omo el Padre que vive me envió, y yo vivo por el Padre, asimismo el que me come, él también vivirá por mí.

Както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.

58 E ste es el pan que descendió del cielo; no como el que vuestros padres comieron, y murieron; el que come este pan vivirá para siempre.

Този е хлябът, който слезе от небето; онзи, който се храни с този хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и после измряха.

59 E sto dijo Jesús en la sinagoga, cuando enseñaba en Capernaúm. Reacción de los discípulos

Това каза Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

60 P or eso muchos de sus discípulos, cuando oyeron esto, dijeron: Dura es esta declaración; ¿quién puede escucharla?

И така, мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: Тежко е това учение; кой може да го слуша?

61 P ero Jesús, sabiendo en su interior que sus discípulos murmuraban por esto, les dijo: ¿Esto os escandaliza ?

Но Исус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му негодуват за това, ги попита: Това ли ви съблазнява?

62 ¿ Pues qué si vierais al Hijo del Hombre ascender adonde antes estaba ?

Тогава какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да отива там, където е бил преди?

63 E l Espíritu es el que da vida; la carne para nada aprovecha; las palabras que yo os he hablado son espíritu y son vida.

Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които съм ви говорил, са дух и живот.

64 P ero hay algunos de vosotros que no creéis. Porque Jesús sabía desde el principio quiénes eran los que no creían, y quién era el que le iba a traicionar.

Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите и кой е този, който щеше да Го предаде.

65 Y decía: Por eso os he dicho que nadie puede venir a mí si no se lo ha concedido el Padre.

И прибави: Затова ви казах, че никой не може да дойде при Мен, ако не му е дадено от Отца.

66 C omo resultado de esto muchos de sus discípulos se apartaron y ya no andaban con El.

Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха и не ходеха вече с Него. Изповедта на Петър

67 E ntonces Jesús dijo a los doce: ¿Acaso queréis vosotros iros también?

Тогава Исус каза на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

68 S imón Pedro le respondió: Señor, ¿a quién iremos? Tú tienes palabras de vida eterna.

Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот

69 Y nosotros hemos creído y conocido que tú eres el Santo de Dios.

и ние вярваме и знаем, че Ти си Христос, Син на живия Бог, Святият Божий.

70 J esús les respondió: ¿No os escogí yo a vosotros, los doce, y sin embargo uno de vosotros es un diablo ?

Исус им отговори: Нима не Аз избрах вас, дванадесетте? А, ето, един от вас е дявол.

71 Y El se refería a Judas, hijo de Simón Iscariote, porque éste, uno de los doce, le iba a entregar.

А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.