1 S eñor, tú has sido un refugio para nosotros de generación en generación.

(По слав. 89.) Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си ни бил обиталище от род в род,

2 A ntes que los montes fueran engendrados, y nacieran la tierra y el mundo, desde la eternidad y hasta la eternidad, tú eres Dios.

преди да се родят планините и да си дал съществуване на земята и вселената, отвека и довека Ти си Бог.

3 H aces que el hombre vuelva a ser polvo, y dices: Volved, hijos de los hombres.

Превръщаш човека в пръст и казваш: Върнете се, човешки синове.

4 P orque mil años ante tus ojos son como el día de ayer que ya pasó, y como una vigilia de la noche.

Защото хиляда години са пред Тебе като вчерашния ден, който е преминал, и като нощна стража.

5 T ú los has barrido como un torrente, son como un sueño; son como la hierba que por la mañana reverdece;

Като с порой ги завличаш; те стават като сън; сутрин са като трева, която пораства;

6 p or la mañana florece y reverdece; al atardecer se marchita y se seca.

сутрин цъфти и расте; вечер се окосява и изсъхва.

7 P orque hemos sido consumidos con tu ira, y por tu furor hemos sido conturbados.

Защото се довършваме от Твоя гняв и от негодуванието Ти сме смутени.

8 H as puesto nuestras iniquidades delante de ti, nuestros pecados secretos a la luz de tu presencia.

Положил си беззаконията ни пред Себе Си, тайните ни грехове - в светлината на лицето Си.

9 P orque por tu furor han declinado todos nuestros días; acabamos nuestros años como un suspiro.

Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти, свършваме годините си като въздишка.

10 L os días de nuestra vida llegan a setenta años; y en caso de mayor vigor, a ochenta años. Con todo, su orgullo es sólo trabajo y pesar, porque pronto pasa, y volamos.

Дните на живота ни са естествено седемдесет години или даже, където има сила, осемдесет години; но и най-добрите от тях са труд и скръб, защото бързо преминават и ние отлитаме.

11 ¿ Quién conoce el poder de tu ira, y tu furor conforme al temor que se te debe ?

Кой знае силата на гнева Ти и на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

12 E nséñanos a contar de tal modo nuestros días, que traigamos al corazón sabiduría.

Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.

13 V uelve, Señor; ¿hasta cuándo ? y compadécete de tus siervos.

Върни се, Господи; докога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

14 S ácianos por la mañana con tu misericordia, y cantaremos con gozo y nos alegraremos todos nuestros días.

Насити ни рано с милостта Си, за да се радваме и веселим през всичките си дни.

15 A légranos conforme a los días que nos afligiste, y a los años en que vimos adversidad.

Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал, и с годините, в които сме виждали зло.

16 M anifiéstese tu obra a tus siervos, y tu majestad a sus hijos,

Нека се яви Твоето дело на слугите Ти и Твоята слава - върху децата им.

17 y sea la gracia del Señor nuestro Dios sobre nosotros. Confirma, pues, sobre nosotros la obra de nuestras manos; sí, la obra de nuestras manos confirma.

И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог, да ни ръководи; и утвърждавай за нас делото на ръцете ни. Да! Делото на ръцете ни - утвърждавай го.