1 S eñor, tú has sido nuestro refugio de una generación a otra generación.

(По слав. 89.) Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си ни бил обиталище от род в род,

2 A ntes de que nacieran los montes y de que formaras la tierra y el mundo; desde los tiempos primeros y hasta los tiempos postreros, ¡tú eres Dios!

преди да се родят планините и да си дал съществуване на земята и вселената, отвека и довека Ти си Бог.

3 N os devuelves al polvo cuando dices: «¡De vuelta al polvo, seres mortales!»

Превръщаш човека в пръст и казваш: Върнете се, човешки синове.

4 P ara ti, mil años son, en realidad, como el día de ayer, que ya pasó; ¡son como una de las vigilias de la noche!

Защото хиляда години са пред Тебе като вчерашния ден, който е преминал, и като нощна стража.

5 ¡ Nos arrebatas como una violenta corriente! ¡Somos etéreos como un sueño! ¡Somos como la hierba que crece en la mañana!

Като с порой ги завличаш; те стават като сън; сутрин са като трева, която пораства;

6 P or la mañana crecemos y florecemos, y por la tarde se nos corta, y nos secamos.

сутрин цъфти и расте; вечер се окосява и изсъхва.

7 C on tu furor somos consumidos; con tu ira quedamos desconcertados.

Защото се довършваме от Твоя гняв и от негодуванието Ти сме смутени.

8 T ienes ante ti nuestras maldades; ¡pones al descubierto nuestros pecados!

Положил си беззаконията ни пред Себе Си, тайните ни грехове - в светлината на лицето Си.

9 N uestra vida declina por causa de tu ira; nuestros años se esfuman como un suspiro.

Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти, свършваме годините си като въздишка.

10 S etenta años son los días de nuestra vida; ochenta años llegan a vivir los más robustos. Pero esa fuerza no es más que trabajos y molestias, pues los años pronto pasan, lo mismo que nosotros.

Дните на живота ни са естествено седемдесет години или даже, където има сила, осемдесет години; но и най-добрите от тях са труд и скръб, защото бързо преминават и ние отлитаме.

11 ¿ Quién conoce la fuerza de tu ira, y hasta qué punto tu enojo debe ser temido?

Кой знае силата на гнева Ти и на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

12 ¡ Enséñanos a contar bien nuestros días, para que en el corazón acumulemos sabiduría!

Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.

13 S eñor, ¿hasta cuándo te volverás a nosotros? ¡Calma ya tu enojo con tus siervos!

Върни се, Господи; докога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

14 ¡ Sácianos de tu misericordia al empezar el día, y todos nuestros días cantaremos y estaremos felices!

Насити ни рано с милостта Си, за да се радваме и веселим през всичките си дни.

15 ¡ Danos la alegría que no tuvimos todo el tiempo que nos afligiste, todos los años en que experimentamos el mal!

Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал, и с годините, в които сме виждали зло.

16 ¡ Haz que tus obras se manifiesten en tus siervos, y que tu gloria repose sobre sus hijos!

Нека се яви Твоето дело на слугите Ти и Твоята слава - върху децата им.

17 S eñor y Dios nuestro, ¡muéstranos tu bondad y confirma la obra de nuestras manos! ¡Sí, confirma la obra de nuestras manos!

И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог, да ни ръководи; и утвърждавай за нас делото на ръцете ни. Да! Делото на ръцете ни - утвърждавай го.