1 S eñor, ¿por qué estás tan lejos? ¿Por qué te escondes en momentos de angustia?

Защо, Господи, стоиш надалеч? Защо се криеш по време на неволя?

2 A rrogante, el malvado persigue al pobre; ¡pero sus propias trampas lo atraparán!

Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; те се хващат в лукавствата, които онези измислят.

3 E l injusto se jacta de sus malos deseos; alaba al ambicioso y desprecia al Señor.

Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; и сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира.

4 T an soberbio es el impío que no busca a Dios, ni le da lugar en sus pensamientos.

Нечестивият от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири. Всичките му помисли са, че няма Бог.

5 T odo el tiempo sus caminos son torcidos, desprecia a todos sus adversarios, y tus leyes están muy lejos de su vista.

Неговите пътища са винаги упорити; Твоите справедливи отсъждания са твърде високо от очите му; той презира всичките си противници.

6 Y se dice: «Jamás voy a tropezar. ¡Jamás me alcanzará la desgracia!»

Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, от род в род няма да изпадна в злощастие.

7 A bundan en su boca maldiciones, engaños y mentiras. Bajo su lengua esconde ofensas y maldad.

Устата му е пълна с проклинане, угнетяване и насилие; под езика му има злоба и беззаконие.

8 S e acerca a las aldeas, y las acecha; tiende emboscadas para matar al inocente; pone los ojos en el desvalido.

Седи в засада в селата, в скришни места, за да убие невинния; очите му са насочени тайно против безпомощния.

9 S e agazapa, como el león en su cueva; luego se acerca para caer sobre el pobre y atraparlo en su red y arrebatarle sus bienes.

Причаква скришно като лъв в рова си, причаква, за да грабне сиромаха; сграбчва сиромаха, като го влачи в мрежата си.

10 S e encoge, se agazapa, y muchos desdichados caen en sus garras.

Навежда се, снишава се; и безпомощните падат в ноктите му.

11 P iensa para sí que Dios se ha olvidado, que esconde la cara y nunca ve nada.

Казва в сърцето си: Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.

12 ¡ Vamos, Señor y Dios, levanta la mano! ¡No te olvides de los pobres!

Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; да не забравяш кротките.

13 ¿ Por qué tendría que menospreciarte el malvado? ¿Por qué habría de pensar que no intervendrás?

Защо нечестивият презира Бога и казва в сърцето си: Ти няма да го издирваш?

14 P ero tú sí ves los trabajos y la humillación, y a cada uno le das su recompensa. En ti busca amparo el desvalido; ¡eres el refugio de los huérfanos.

Ти си го видял; защото гледаш неправдата и притеснението, за да ги хващаш в ръката Си; на Тебе се поверява безпомощният; Ти си помощник на сирачето.

15 ¡ Rómpeles los brazos a los malvados! ¡Persigue su maldad, hasta acabar con ella!

Строши мишцата на нечестивия; издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.

16 T ú, Señor, reinas eternamente y para siempre; ¡borra de su tierra a las naciones!

Господ е цар до вечни векове; народите са изчезнали от земята Му.

17 T ú, Señor, escuchas las plegarias de los pobres; tú les das ánimo y les prestas atención.

Господи, послушал си желанието на кротките; ще утвърдиш сърцето им; ще направиш внимателно ухото Си,

18 T ú reivindicas al huérfano y al oprimido, para que los simples mortales no sigan violentando la tierra.

за да отсъдиш в полза на сирачето и угнетения, така че човекът, който е от земята, да не застрашава вече.