1 » ¡Estoy cansado de esta vida! Voy a dar rienda suelta a mi queja; voy a hablar con toda la amargura de mi alma.

Душата ми се отегчи от живота ми; затова ще се предам на оплакването си, ще говоря в горестта на душата си.

2 L e diré a Dios: “No me condenes. Hazme saber qué tienes contra mí.

Ще кажа на Бога: Недей ме осъжда; покажи ми защо ми ставаш противен.

3 ¿ Acaso está bien que me oprimas, que desprecies esta creación de tus manos y te pongas de parte de los impíos?

Добре ли Ти е да оскърбяваш и да презираш делото на ръцете Си, а да осветляваш решеното от нечестивите?

4 ¿ Acaso ves con ojos humanos, con los ojos de simples mortales?

Телесни очи ли имаш? Или гледаш, както гледа човек?

5 ¿ Acaso tus días son como los nuestros, o vives tus años como un simple mortal?

Твоите дни като дните на човека ли са или годините Ти - като човешки дни,

6 ¿ Para qué investigar mis faltas? ¿Para qué rebuscar en mi maldad?

че претърсваш беззаконието ми и издирваш греха ми,

7 ” Tú bien sabes que no soy un malvado, y que nadie puede librarme de tus manos.

при все че знаеш, че не съм нечестив и че никой не може да ме избави от ръката Ти?

8 T ú, con tus propias manos me formaste; ¡me hiciste y me rehiciste!

Твоите ръце ме създадоха и усъвършенстваха като едно цяло; а пак ли ме съсипваш?

9 R ecuerda que fuiste tú quien me dio forma, ¿y ahora deshaces ese barro que moldeaste?

Помни, моля, че като глина си ме създал; и в пръст ли ще ме възвърнеш?

10 M e batiste, como si batieras leche, y me hiciste cuajar, como queso.

Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

11 M e recubriste con carne y piel, y entretejiste mis huesos con mis nervios.

С кожа и мускули си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел;

12 M e diste vida y me llenaste de amor; con tus cuidados protegiste mi espíritu.

живот и благоволение си ми подарил и провидението Ти е запазило духа ми.

13 ” Pero hay cosas que tu corazón se guarda, y que siempre tienes presentes.

Но при все това - това си криел в сърцето Си; зная, че това е било в ума Ти;

14 T ú me vigilas, y si acaso he pecado, no me declares limpio de mi maldad.

ако съгреша, ме наблюдаваш и за беззаконието ми няма да ме смяташ невинен.

15 ¡ Ay de mí, si hubiera pecado! ¡Pero soy inocente, y no puedo dar la cara! ¡Estoy cansado de verme deshonrado y afligido!

Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да вдигна главата си. Пълен съм с позор; но Ти гледай скръбта ми,

16 R ecurres a tus maravillas y me acechas como león; ¡apenas levanto la cabeza, y tú me destruyes!

защото расте. Гониш ме като лъв и отново се показваш страшен против мен.

17 A rremetes contra mí, como ejército impetuoso, ¿pero qué pruebas tienes contra mí?

Отново издигаш против мене свидетелите Си и увеличаваш гнева Си върху мен; едно след друго войнства ме нападат.

18 ” ¿Por qué me dejaste nacer? Si yo hubiera muerto, nadie me habría visto.

И така, защо ме извади Ти от утробата? Иначе бих издъхнал, без да ме е виждало око;

19 Q uisiera no haber existido nunca, y haber sido llevado del vientre a la sepultura.

бих бил, като че не съм бил; от утробата бих бил отнесен в гроба.

20 ¿ Acaso no tengo pocos días de vida? ¡Pues déjame tranquilo! ¡Dame un poco de consuelo,

Дните ми не са ли малко? И така, престани и ме остави да си отдъхна малко.

21 a ntes que me vaya para nunca volver! Me iré al reino de las sombras y la muerte,

Преди да отида, откъдето няма да се върна, в тъмната земя и в смъртната сянка -

22 a l reino de la más profunda oscuridad, donde la luz se parece a las tinieblas.”»

земя, мрачна като самата тъмнина, земя на мрачна сянка и без никакъв ред, където светлината е като тъмнина.