1 Y o soy la rosa de Sarón; ¡soy el lirio de los valles!

Аз съм роза Саронова и крем в долината.

2 M i amiga es, entre las doncellas, como la rosa entre las espinas.

Както е кремът между тръните, така е любимата ми между дъщерите.

3 M i amado es, entre los jóvenes, como el manzano entre los árboles silvestres. Sentarme a su sombra es un deleite; ¡cuán dulce es su fruto a mi paladar!

Както ябълката между дърветата на градината, така е възлюбеният ми между синовете; пожелах сянката му и седнах под нея, и плодът му беше сладък в устата ми.

4 M e condujo a la sala del banquete, y me cubrió con la bandera de su amor.

Доведе ме в дома на пируването и знамето му над мене беше любов.

5 ¡ Aliméntenme con pasas! ¡Reanímenme con manzanas, porque estoy enferma de amor!

Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки, защото съм ранена от любов.

6 ¡ Cómo anhelo que mi cabeza repose sobre su brazo izquierdo, y que su brazo derecho me abrace!

Лявата му ръка е под главата ми и дясната му ръка ме прегръща.

7 D oncellas de Jerusalén, yo les ruego, por los corzos y por las ciervas del campo, que no despierten a mi amada, ¡que no interrumpan su sueño, mientras ella se complazca en dormir!

Заклевам ви, йерусалимски дъщери, в сърните и в полските елени: да не възбудите и да не събудите любовта ми, преди да пожелае. Втора песен (2: 8-3: 5) Красотата на любовта

8 ¡ Ya escucho la voz de mi amado! ¡Viene saltando sobre los montes, ¡viene brincando sobre las lomas!

Гласът на възлюбения ми! Ето, той иде, скача по горите, играе по хълмовете.

9 M i amado es comparable al corzo, semejante a un cervatillo. ¡Ya está aquí, tras la pared! Se asoma por las ventanas, ¡espía por las celosías!

Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; ето, стои зад стената ни, гледа в прозорците, надзърта през решетките.

10 M i amado me habló, y me dijo: «¡Levántate, amiga mía! ¡Ven conmigo, bella mujer!

Възлюбеният ми проговаря и ми казва: Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела;

11 Y a el invierno ha terminado, y con él terminaron las lluvias.

защото, ето, зимата измина и дъждът престана и си отиде;

12 Y a han brotado flores en el campo, ha llegado el tiempo de los cantos, y por toda nuestra tierra se escucha el arrullo de la tórtola.

цветята се явяват по земята, дойде време птиците да пеят и гласът на гургулицата се чува по нашата земя;

13 Y a las higueras echan higos, y las vides en ciernes esparcen su aroma. ¡Levántate, amiga mía! ¡Ven conmigo, bella mujer!

по смокинята зреят първите ѝ смокини и лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела.

14 P aloma mía, escondida en los agujeros de la peña, en parajes escondidos y escarpados, ¡déjame contemplar tu rostro!, ¡déjame escuchar tu voz! ¡Cuán placentera es tu voz, y cuán hermoso tu semblante!»

О, гълъбице моя, в пукнатините на скалата, в скришните места на стръмнините нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; защото гласът ти е сладък и лицето ти прекрасно.

15 ¡ Atrapen esas zorras, atrápenlas! Aunque pequeñas, destruyen nuestras viñas, que apenas están en ciernes.

Хванете ни лисиците, малките лисици, които погубват лозята; защото лозята ни цъфтят.

16 M i amado es mío, y yo soy suya; él cuida sus ovejas entre los lirios.

Възлюбеният ми е мой - и аз съм негова; пасе стадото си между кремовете.

17 H asta que llegue el día y las sombras se disipen, ¡vuelve a mí, amado mío! ¡Sé raudo como un venado, como un cervatillo sobre los montes de Beter!

Докато повее дневният хладен ветрец и побегнат сенките, върни се, възлюбени мой, и бъди като сърничка или млад елен по назъбените планини.