1 I o sono la rosa di Saron, il giglio delle valli.

Аз съм роза Саронова и крем в долината.

2 Q uale un giglio tra le spine, tale è l’amica mia tra le fanciulle.

Както е кремът между тръните, така е любимата ми между дъщерите.

3 Q uale è un melo tra gli alberi del bosco, tale è l’amico mio fra i giovani. Io desidero sedermi alla sua ombra, il suo frutto è dolce al mio palato.

Както ябълката между дърветата на градината, така е възлюбеният ми между синовете; пожелах сянката му и седнах под нея, и плодът му беше сладък в устата ми.

4 E gli mi ha condotta nella casa del convito, l’insegna che stende su di me è amore.

Доведе ме в дома на пируването и знамето му над мене беше любов.

5 F ortificatemi con schiacciate d’uva passa, sostentatemi con mele, perché sono malata d’amore.

Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки, защото съм ранена от любов.

6 L a sua sinistra sia sotto il mio capo, la sua destra mi abbracci!

Лявата му ръка е под главата ми и дясната му ръка ме прегръща.

7 F iglie di Gerusalemme, io vi scongiuro per le gazzelle, per le cerve dei campi: non svegliate, non svegliate l’amore mio, finché lei non lo desideri!

Заклевам ви, йерусалимски дъщери, в сърните и в полските елени: да не възбудите и да не събудите любовта ми, преди да пожелае. Втора песен (2: 8-3: 5) Красотата на любовта

8 E cco la voce del mio amico! Eccolo che viene, saltando per i monti, balzando per i colli.

Гласът на възлюбения ми! Ето, той иде, скача по горите, играе по хълмовете.

9 L ’amico mio è simile a una gazzella, o a un cerbiatto. Eccolo, egli sta dietro il nostro muro e guarda per la finestra, lancia occhiate attraverso le persiane.

Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; ето, стои зад стената ни, гледа в прозорците, надзърта през решетките.

10 I l mio amico parla e mi dice: «Àlzati, amica mia, mia bella, e vieni,

Възлюбеният ми проговаря и ми казва: Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела;

11 p oiché ecco, l’inverno è passato, il tempo delle piogge è finito, se n’è andato;

защото, ето, зимата измина и дъждът престана и си отиде;

12 i fiori spuntano sulla terra, il tempo del canto è giunto e la voce della tortora si fa udire nella nostra campagna.

цветята се явяват по земята, дойде време птиците да пеят и гласът на гургулицата се чува по нашата земя;

13 I l fico ha messo i suoi frutti, le viti fiorite esalano il loro profumo. Àlzati, amica mia, mia bella, e vieni».

по смокинята зреят първите ѝ смокини и лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела.

14 M ia colomba, che stai nelle fessure delle rocce, nel nascondiglio delle balze, mostrami il tuo viso, fammi udire la tua voce; poiché la tua voce è soave e il tuo viso è bello.

О, гълъбице моя, в пукнатините на скалата, в скришните места на стръмнините нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; защото гласът ти е сладък и лицето ти прекрасно.

15 P rendeteci le volpi, le volpicine che guastano le vigne, poiché le nostre vigne sono in fiore!

Хванете ни лисиците, малките лисици, които погубват лозята; защото лозята ни цъфтят.

16 I l mio amico è mio e io sono sua: di lui, che pastura il gregge fra i gigli.

Възлюбеният ми е мой - и аз съм негова; пасе стадото си между кремовете.

17 P rima che spiri la brezza del giorno e che le ombre fuggano, torna, amico mio, come la gazzella o il cerbiatto sui monti che ci separano!

Докато повее дневният хладен ветрец и побегнат сенките, върни се, възлюбени мой, и бъди като сърничка или млад елен по назъбените планини.