1 – Я нарцисс Шаронский, лилия долин. Он:

Аз съм роза Саронова и крем в долината.

2 – Как лилия между тернами, так милая моя среди девушек. Она:

Както е кремът между тръните, така е любимата ми между дъщерите.

3 – Как яблоня среди лесных деревьев, так возлюбленный мой среди юношей. Сидеть в его тени мне наслаждение, и плод его сладок для меня.

Както ябълката между дърветата на градината, така е възлюбеният ми между синовете; пожелах сянката му и седнах под нея, и плодът му беше сладък в устата ми.

4 О н привел меня в дом пира, и его знамя надо мной – любовь.

Доведе ме в дома на пируването и знамето му над мене беше любов.

5 П одкрепи меня изюмом, освежи меня яблоками, ведь я изнемогаю от любви.

Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки, защото съм ранена от любов.

6 Е го левая рука под моей головой, а правая обнимает меня.

Лявата му ръка е под главата ми и дясната му ръка ме прегръща.

7 Д очери Иерусалима, заклинаю вас газелями и полевыми ланями: не будите и не возбуждайте любви, пока она сама не пожелает.

Заклевам ви, йерусалимски дъщери, в сърните и в полските елени: да не възбудите и да не събудите любовта ми, преди да пожелае. Втора песен (2: 8-3: 5) Красотата на любовта

8 Г олос возлюбленного моего! Вот, идет он, перескакивая через горы, перепрыгивая через холмы.

Гласът на възлюбения ми! Ето, той иде, скача по горите, играе по хълмовете.

9 В озлюбленный мой – как газель или молодой олень. Вот, стоит он за нашей стеной, смотрит в окно, заглядывает через решетку.

Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; ето, стои зад стената ни, гледа в прозорците, надзърта през решетките.

10 В озлюбленный мой сказал мне: «Вставай, любимая моя, прекрасная моя, пойдем со мной!

Възлюбеният ми проговаря и ми казва: Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела;

11 С мотри, зима уже прошла; перестали лить дожди;

защото, ето, зимата измина и дъждът престана и си отиде;

12 п оявились цветы на земле; настало время пения, и раздается голос горлицы в земле нашей;

цветята се явяват по земята, дойде време птиците да пеят и гласът на гургулицата се чува по нашата земя;

13 н а инжире созревают плоды, и цветущие виноградные лозы источают свой аромат. Вставай, любимая моя, прекрасная моя, пойдем со мной!» Он:

по смокинята зреят първите ѝ смокини и лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела.

14 – Голубка моя далеко в ущелье скалы, недосягаема, в пещере на склоне горы. Позволь мне увидеть тебя и услышать голос твой, потому что сладок голос твой, и прекрасно лицо твое.

О, гълъбице моя, в пукнатините на скалата, в скришните места на стръмнините нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; защото гласът ти е сладък и лицето ти прекрасно.

15 П оймайте нам лисиц, лисят, которые портят виноградники, а виноградники наши цветут. Она:

Хванете ни лисиците, малките лисици, които погубват лозята; защото лозята ни цъфтят.

16 – Возлюбленный мой принадлежит мне, а я ему. Среди лилий пасется он.

Възлюбеният ми е мой - и аз съм негова; пасе стадото си между кремовете.

17 П ока не наступил день и не скрылись тени, возвратись, возлюбленный мой, скачи, словно газель или молодой олень на расселинах гор.

Докато повее дневният хладен ветрец и побегнат сенките, върни се, възлюбени мой, и бъди като сърничка или млад елен по назъбените планини.